Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Обрязването е древна практика, която се среща в различни култури по света, но особено силно е застъпена в традициите на Древен Египет и исляма. Докато в съвременния свят тази практика често се обсъжда от медицинска, религиозна и културна гледна точка, нейните корени могат да бъдат проследени дълбоко в миналото, където тя е имала езотерично, символично, социално и хигиенно значение.Обрязването в Древен Египет: Знак за Посвещение и Чистота
Древен Египет е едно от първите общества, за които има археологически и исторически доказателства за практикуване на обрязване. Изображения от гробници, както и текстове от папируси, показват, че египтяните са възприемали обрязването като ритуал на преминаване, свързан с пречистване и посвещение.
На снимката, която сме публикували е изобразена сцена, която е сред най-старите известни изображения на ритуално обрязване и се намира върху стените на гробницата на Анкмахор, който е бил високопоставен сановник и везир по време на VI династия в Древен Египет ( около 2345-2333 пр.Хр.). Текстовете в сцената съдържат диалог, в който един от участниците казва: „Остани силен, за да не те боли“, а другият отговаря: „Ще го направя приятно“, което подчертава значението на тържествения момент. Тази практика в Древен Египет вероятно е била символ на пречистване, социална принадлежност и подготовка за жреческо служение. Гробницата на Анкмахор в Сакара е сред най-добре запазените и известни частни гробници от този период, съдържаща сцени не само на обрязване, но и на медицински, ритуални и ежедневни дейности в Древен Египет.
Според египтолога Джеймс Питър Алън, сцената на обрязване от гробницата на Анкмахор в Сакара (VI династия) показва този ритуал като част от инициация в жреческия елит. Обрязаните били считани за посветени в тайнствата на живота и смъртта, което ги подготвяло за ритуални задължения и мистично познание. Възможно е египтяните да са виждали в тази практика начин за освобождаване от „животинските инстинкти“ и пречистване на сексуалната енергия, за да бъде тя използвана в духовни процеси.
Според някои египетски текстове, жреците на Ра преминавали през ритуално обрязване като част от посвещението си в тайните на хелиополската школа. Смятало се, че чрез него човек става по-близо до божествения ред и Истина(Маат).
В мистичния ислям – суфизма, обрязването е символ на „отрязване“ на илюзиите и връзките със светското. То е първата стъпка към „възроденото сърце“ (Калб) – изчистването на вътрешния човек, за да може той да получи Божествената светлина. В различни суфистки ордени ритуалното обрязване се е свързвало със символично отхвърляне на егото (Нафс), което е пречка пред духовното пътешествие. Суфиите вярват, че човек трябва да „отреже“ всичко ненужно, за да достигне до истинското познание и близост с Бога. В суфистките ордени като Накшбанди и Кадирия, се вярва, че физическото обрязване на част от кожичката на мъжкия член предшества истинското „обрязване“, което не е на плътта, а на Сърцето – премахването на всички завеси, които пречат на светлината на Истината.
В широката ислямската традиция обрязването (хитан) е широко разпространено и се счита за силно препоръчителна (сунна) практика, макар да не е споменато изрично в Корана. Вместо това, традицията произтича от хадисите (преданията за думите и делата на пророка Мохамед). Смята се, че обрязването е част от вродената природа (фитра) на човека и допринася за физическата и духовната чистота.
Една от основните причини за практикуването на обрязването в исляма е следването на примера на пророк Ибрахим (Авраам), който според ислямските предания се е обрязал на 80-годишна възраст по Божия заповед. Тъй като ислямът възприема Ибрахим като един от основополагащите пророци на монотеистичната традиция, неговите действия са смятани за пример за подражание. Освен религиозния аспект, ислямът разглежда обрязването като хигиенна мярка. Смята се, че то намалява риска от инфекции, подобрява личната хигиена и спомага за спазването на религиозните ритуали, които изискват физическа чистота преди молитва. В някои ислямски общества обрязването е също така социално очакване, което отбелязва приемането на момчето в общността на вярващите мъже.
Според изследванията на проф. Александър Фол, траките също са имали обреди на посвещение, които включвали ритуално кървене или белязване, символизиращи прехода от детство към зрялост. Тези практики са били част от подготовката за войнския път и духовното пробуждане. Жреците, особено от култа към Залмоксис, са извършвали ритуали, включващи телесни изменения, за да прекъснат връзката между грубата материя и духовното съзнание. В мистериите на бесите, свързани с Дионис, са съществували практики на кръвно посвещение, при които кръвта е била считана за мост между материалния и божествения свят.
Обрязването може да бъде извършено в различни степени в зависимост от културните, религиозните или медицинските съображения. В зависимост от количеството премахната кожа, се различават няколко основни типа:
1. Минимално обрязване
Премахва се само малка част от препуциума (кожичката), оставяйки значително количество кожа, която все още може да покрива частично или напълно главичката в отпуснато състояние. Често срещано в по-либерални версии на ритуалното обрязване.
2. Частично обрязване
Отстранява се по-голяма част от кожичката, но известна част от препуциума остава, което позволява почти напълно покриване на главичката в отпуснато състояние. В някои култури този тип се използва, за да се спази традицията, но без да се премахва цялата функционалност на кожата.
3. Стандартно обрязване
Най-разпространената форма в медицинската практика и в религиозните обряди (като юдейското и ислямското обрязване). Главичката остава постоянно открита в еректирало състояние, но в спокойно състояние има кожа, която се движи и закрива около половината от главичката.
4. Стегнато обрязване
Премахва се значителна част от кожичката, оставяйки кожата опъната, което елиминира всякаква мобилност на препуциума. Главичката е напълно изложена постоянно, дори в отпуснато състояние.
Този вид е по-често срещан в някои медицински интервенции
5. Радикално (Пълно) обрязване
Цялата кожичка и понякога част от околната кожа се премахват, което води до пълно оголване на главичката без никаква възможност за покриване. Обикновено се прилага в случаи на медицински показания (фимоза, парафимоза), но се среща и в някои африкански и южноазиатски култури като знак на висша чистота.
В изкуството на Древна Гърция, Римската империя и Средновековието мъжкият полов орган почти винаги е изобразяван като необичайно малък и скромен, на фона на мускулестите и атлетични тела на скулптурите. Това не е било резултат от анатомично неразбиране, а от дълбоко културно и философско послание.
В древногръцката и римската естетика малките гениталии са били символ на разум, самоконтрол и цивилизованост, докато големите са се асоциирали с грубост, животински инстинкти и неконтролируемост. Тази тенденция продължава и в скулптурите на Римската империя, където императори, философи и богове са изобразявани със сдържана мъжественост, символизираща интелектуално и духовно превъзходство.
Един от най-интересните контрасти в тази художествена норма идва от скулптура, открита в Помпей, погълнат от вулканичното изригване на Везувий през 79 г. сл. Хр. В тази творба мъжкият полов член е изобразен голям и внушителен, нещо рядко срещано в официалната римска скулптура. Това не е случайност – Помпей е бил известен като град на удоволствията, разврата и сексуалната разпуснатост, с множество бордеи и еротични стенописи. В този контекст големият член не е символ на благородство или божественост, а на сексуална прекомерност и плътска деградация. Интересно е, че самата съдба на града сякаш служи като морален урок – вулканът Везувий го унищожава внезапно, а поколения след това виждат в това знаменателно възмездие за неговите пороци, включително и еднополови връзки.
Обрязването продължава традицията, преминаваща през хилядолетия и различни цивилизации. В Древен Египет то е било знак на посвещение и духовно пречистване, в суфизма – символично „отрязване“ на илюзиите и освобождаване от егото, а в ислямската традиция – акт на физическа и духовна чистота, следващ примера на пророк Ибрахим. Независимо от историческите и културни различия, тази практика винаги е била свързана със стремежа на човека към ред, принадлежност и връзка с божественото.
