Какви са Слънцето и Сириус в астрономически и духовен ракурс според Древен Египет?

Слънцето и Сириус са две от най-ярките звезди в нашето нощно небе, въпреки че Слънцето не е звезда в нощното небе, а нашият дневен светилник. Всеки елемент от тяхната същност играе важна роля не само в астрономията, но и в различни мистични и духовни традиции по света. В тази статия ще разгледаме как се различават тези два космически обекта по отношение на тяхното местоположение, числови характеристики и символично значение в древните Школи на мъдростта.

Местоположение и Числови Характеристики
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система, около която се въртят Земята и другите планети. То е звезда от спектрален тип G2V, което означава, че е жълто джудже с повърхностна температура около 5,500°C. Слънцето се намира на средно разстояние от Земята около 150 милиона километра, което често се изразява като 1 астрономическа единица (AE). 

Сириус, известен още като Алфа Канис Майорис, е най-ярката звезда в нощното небе и се намира в съзвездието Голямо Куче. Той е двойна звездна система, състояща се от две звезди: Сириус А, която е бяло-синьо джудже със спектрален тип A1V, и Сириус Б, бяло джудже. Сириус А има повърхностна температура около 9,940°C и е приблизително 25 пъти по-ярка от Слънцето. Сириус се намира на разстояние от около 8.6 светлинни години от Земята, което го прави едно от най-близките до нас небесни тела.

Слънцето и Сириус в Мистицизма и Древното Познание
Слънцето е било обект на почит и преклонение в много култури и духовни течения през цялата история. То е символ на живот, сила, енергия и просвещение. В древен Египет, Слънцето бе представено от бога Ра, въплъщение на създателя и поддържащата сила на Вселената. Аменхотеп IV, по-известен като Ахенатон, който прави най-важната радикална реформа свързана със Слънцето като Принцип, въвежда за първи път в историята на човечеството монотеизма – поклонението на един Бог, Атон, Богът на Слънцето. Ехнатон дава и свещената слънчева формула:

"Един Бог, Една Любов - Свято Единство!"

В хиндуизма, Слънцето е почитано като бога Сурья, символ на здраве, богатство и успех. В много Школи на мъдростта, Слънцето е асоциирано с духовното просветление и вътрешното пробуждане.

Сириус, от друга страна, е бил важен за древните цивилизации поради неговата яркост и позиция в небето. В древен Египет, Сириус е бил свързан също с богинята Изида и се смята, че появяване в небето на Сириус съвпада с началото на разливът на Нил.

Много се е говорило на времето в Египет за разлива на Нил, т.е. изобилните води на Нил. Разливът на Нил е голяма тайна за посветените. Те са знаели, че този разлив идва от Сириус. Това означава, че един ден, когато хората са готови и когато цялото човечество е готово, изобилието на тайната доктрина ще се разлее върху целия свят. Изобилието на Божествения живот, изобилието на тайната доктрина и на седмата чакра ще се разлее върху целия свят. Именно това разливане е свързано със седмата чакра. Това е Божественото разливане на свещената енергия върху човека. Това е наречено самадхи. Това е и седмият ден в седмицата, символично това означава човек да стигне до седмия ден и да си почине. Ако правилно е извървял степените на посвещение от първото до шестото..., накрая стига до седмото посвещение. Слънцето в Египет е означавало езотерично седмата чакра. Това е едновременно чакрата на Слънцето. Тогава вече човек става слънчево същество. На окултен език това означава Месия. Някои хора чакат външен Месия, но именно в седмата чакра се осъществява срещата с истинския Месия. Това е всъщност Месия, т.е. това е същество помазано – тази чакра е същество помазано, осветено пряко от Древното Дихание. Така са мислили посветените в Египет. И човек е роден – според египтяните – за да стане чиста духовност. Това е неговата цел.

Сириус също така играе централна роля в мистериите на Догоните в Западна Африка, където той е асоцииран със знание и създаването на Вселената. В различни езотерични и окултни традиции, Сириус се счита за "духовно слънце", символ на скрито знание и духовна сила.

Догоните са тайнствен народ. Те са общителни, неразбрани и непонятни, близки и далечни. Те са скрит Древен народ, който не се нуждае от никакъв прогрес. (прогресът означава провал. Това не е Божественост, не е Духовност.). За тях обикновените неща са тънки реалности. Те знаят, че знанието им идва от свещения Сириус. Догоните произлизат иначе от Египет, те са египетски лъч. А по-късно се пренасят на няколко места: Либия, Гвинея, Мавритания, Мали и т.н. Те са също и суданско племе.

За Догоните всичко е мъдро и значимо, всичко е Свещено. В този народ е съхранено Свещеното Начало. Те имат скрити Учители, за които не говорят. Това е народ (подобно на Тибет), който не признава никаква земна история. Въобще думата „история“ е отречена. Вярват само в своите Тайни предания - предания от Боговете. Това е първобитен народ, който има знание, което е над науката и над целия съвременен свят. Тука важното е Свещеното. За Догоните, Амма или съкратено Ам, т.е. Бог, е Единственият Господар. Те живеят само с една цел: да пътуват към Него и към Истината. Те казват: Ние сме тук, на Земята, за да съзрем Древния си Път. Нашите Предци са от Земята на Бялата Светлина. (Става въпрос за Бялото Братство.)

Догоните казват: Бог е безконечна Сила, скрита близо до нашето Сърце.
Устното Слово е ключ към Висшите светове. Първото Слово, което е било създадено, е било от Огън. Тайната на Великото Същество Дух е била предадена на първите Същества устно: от Безмълвие в Безмълвие, от Тишина в Тишина. И така ние научихме, че от Безмълвие в Безмълвие се съхраняват Чистите Духовни Сили.
Тези Древни думи са действия, които могат да отстранят света, защото те са Предвечен Огън, а светът е - те го наричат - Вторият огън. Това Древно Слово Огън е Божествено точно, но този, който не го познава и го изрича неправилно, той отравя кръвта си и своя път. А кръвта е вътрешната жизнена сила, защото в нея тече нещо от Прасветлината.