Какво е Зикр? Какво означава да правиш Зикр?

Зикр - това е постоянно да помниш Бога - във всяка ситуация, във всичко. Зикр - това е да помниш, че Бог е винаги до теб. Когато се говори за Зикр, не се има предвид някакви външни практики или ритуали, макар и такива да има в суфизма и някои течения на исляма. Зикр е всеотдаденост в помненето, че всичко, което правиш е пред Очите на Бога.

„Zikr“ или „Dhikr“ е термин, използван в суфийската ислямска практика за обозначаване на спомена за Бог или рецитирането на имената на Бог. Това включва повтаряне на фрази или думи, като „Аллах“ или „Ла иляха илла Аллах“ (няма друг бог освен Аллах), с цел постигане на по-дълбока духовна връзка с Бог и навлизане в състояние на внимание или съзерцание .

Зикр може да се изпълнява индивидуално или в групова обстановка и често е придружен от физически движения, като люлеене или въртене, или с използване на молитвени мъниста. Счита се за форма на духовно пречистване и средство за постигане на близост до Бога в суфийската традиция.

Зикр (на арабски: ذِكرْ, [ðɪkr]), изписван също Zikr, Thikr, Zekr,или Zikar, буквално означава „спомен, напомняне“ или „споменаване, изказване“. В Зикр се повтарят фрази или молитви. Може да се брои на набор от молитвени мъниста (Misbaha مِسْبَحَة) или през пръстите на ръката. Зикр играе централна роля в суфийския ислям. Човек, който чете Зикр, се нарича шакир (ذَاكِر, [ðaːkɪr]). Tasbih (تَسْبِيح), буквално означаващ „прославяне“ (т.е. поговорката за „subḥāna -llāhi“ [арабски: سُبْحَانَ ٱللَّٰهِ]) е форма на зикр, която включва повтарящи се изказвания на кратки изречения, прославящи Бога. Зикър се използва в тасбих. Съдържанието на молитвите включва имената на Бог или дуа (молитва за молитва), взети от хадисите или Корана. Думата Дхикр също е произход на името Дакир (ذَاكِرْ) буквално означава „споменаващ“.