История на богомилите - Какво трябва да знаем за богомилското Учение и богомилството?

Богомилството е Българско реформаторско духовно и социално движение през Средновековието, възникнало в началото на Х в. и разпространено впоследствие на Балканския полуостров, както и в Западна Европа – главно Италия и Франция, под различни форми и названия (катари, патарени, албигойци, квакери). Назовано е по името на поп Богомил, близък съратник на основателя на движението Боян Магът (брат на най-дълго управлявалия български владетел – цар Петър, 927-969). Главното в богомилското учение е отхвърлянето на много от църковните догми и замяната им с дуалистични обяснения за произхода на света и природата на човека, както и борбата срещу самата Църква и болярската власт. От историческа гледна точка сведения за движението черпим от съчиненията на презвитер Козма („Беседа против богомилите”) и Йоан Екзарх („Шестоднев” – нарича ги „погани славяни”, т.е. еретици, които изповядвали само властта на Слънцето). Във философско отношение слънчевият мотив в богомилската символика и емблематика, която откриваме върху огромен брой надгробни паметници, утвърждава определен хелиоцентризъм при обясняването на Вселената и обуслява мистичната доктрина на движението.

От духовно-езотерична гледна точка богомилството представлява проявление на третия клон от изявите на Всемирното Бяло братство (ВББ) в историята на съвременното човечество (след дейността на първия и втория клон – съответно Египетския и Палестинския). Според Мировия Учител Беинса Дуно: „И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам в разни времена.” За богомилското движение като трети клон на ВББ Учителят Беинса Дуно свидетелства: „Третия клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата или български клон. (А „богомили” в широк смисъл на понятието Учителят Беинса Дуно назовава представителите на ВББ като цяло, т.е. използва го като обобщителен термин за членовете на ВББ въобще.) Той (ІІІ клон) от Египет отива в Индия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България.” Според същия Учител: „Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството.”

По времето на появата на богомилите – началото на Х век – християнството вече е било опошлено в значителна степен от деформиращи човешки интерпретации и наслоения. Главната задача на богомилите е била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно и да възвърнат обновителния поток на това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от Божия Промисъл русло. „Богомилите не са успели в България – заявява Учителят Беинса Дуно – поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.”

За богомилското движение е писано твърде много от различни позиции, някои от които диаметрално противоположни, но за него се знае все още недостатъчно. Учителят Беинса Дуно неведнъж е изказвал мнението, че времето, в което живеем, най-после ще извади на показ цялата истина за богомилите. А това означава и формиране на обективна историческа преценка за тяхното епохално дело. Иначе Посветените отдавна са наясно с планетарните измерения на богомилския принос в световната духовно-културна съкровищница.

Неуспели в родината си, те я напускат поединично и групово и полагат началото на редица духовни общества и окултни школи из цяла Европа: катари, патарени, албигойци, квакери и др. Именно в недрата на тези духовно-мистични общности и движения, заредени с обновително-съзидателния импулс на богомилството, се зараждат процесите, довели до Ренесанса на Стария континент и до Реформацията в християнската Църква (с начало 1517 г.). Идейни предтечи на тези глобални трансформации, изменили изцяло облика на европейската култура и социална среда, са именно богомилите.
По този повод Учителят Беинса Дуно изтъква: „Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура.” Любопитна е информацията, която предоставя същият велик Учител като допълнение за същността на богомилското движение, неговата организация и разпространение в Европа: „Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България им дали името „богомили”. Ще ви кажа по-нататък тяхното име.” (Липсват данни дали и кога той е направил това уточнение.) „Най-виден богомил е бил Боян Магът (брат на цар Петър, управлявал на българския престол между 927 и 969 г.). Поп Богомил е бил проповедник, разпространител. Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли все от богомилите. После Реформацията се разрази в богомилски дух. Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели.”

Духовната мисия на богомилите е да бъдат реформатори – и на християнската Църква, и на държавата. Тяхната задача на обновители на социалния и духовния живот на обществото произтича от пратеничеството им като представители на ВББ. Като такива те са имали за цел да допринесат за изпълнението на Божия план за планетата Земя в конкретния исторически момент.

А Планът на Твореца е бил насочен към цялостна реформа на Църквата – като общност от вярващи в Христос, обединени от общи убеждения и високоморален начин на живот, а не като тромава институция със сложна йерархическа структура, която утвърждава нуждата от посредници между хората и Бога. Богомилите неизменно са се борили да докажат, че такова посредничество не е необходимо и че ние имаме шанса да общуваме с нашия Създател пряко – в качеството си на Негови деца. Цялата им система от възгледи и духовният им живот са свидетелство за реалността на този контакт, основан на непреклонното убеждение, че такъв е Божият изначален промисъл за човека. Служението на Всевишния следва да бъде освободено от излишната помпозност и натруфеност, характерни за средновековното канонично християнство, и да отразява простотата и естествеността на духовната връзка между разумното творение и неговия Небесен Баща.

В този величествен План било заложено и преустройството на цялата социална постройка върху принципите на равноправието, справедливостта и братството между хората. „Свобода, равенство, братство” е именно девиз на богомилите, заимстван далеч по-късно от организаторите на френската буржоазна революция с начало 1789 г. И не просто равенство между себеподобните, а и пълно и безусловно равноправие на жената спрямо мъжа. Такова утвърждение налагат богомилите в своя мироглед за света цяло хилядолетие преди той да намери трайна и солидна почва в общественото съзнание на нашите съвременници. Честни пред себе си – пред своята съвест, пред потребността на обществения организъм да се отърси веднъж завинаги от язвите на невежеството и съзнателното отнемане на елементарни права, богомилите разкриват пред света величието на човешкия дух, свободен от всякакви предразсъдъци и отдаден изцяло на благородно и мащабно съзидание – личностно и глобално.