В хиндуизма, АУМ (изписва се "OM") е свещен звук, който се използва като мантра при медитация и духовни практики. Той се счита за символ на Божественото и представя Бога като Висшата същност на Всичко, което съществува.
В будизма, АУМ се използва като мантра при медитацията, но обикновено е изписвано като "AUM" или "OM". Този звук се смята за символ на трите света (безкрайното, проявеното и тези, които не могат да бъдат изразени) и се използва като начин за постигане на духовна хармония.
В джайнизма, АУМ (изписва се "AUM") е звукова мантра, която се използва като начин за подобряване на духовното здраве и осъзнаване на Божественото вътре в себе си.
В общия случай, АУМ може да бъде разглеждано като звук, който представя връзката между човека и Космоса, като символ на духовното единство и хармония.
Елеазар Хараш казва:
АУМ - това е дума, останала от първата възвишена култура. Тази дума съдържа всичко в себе си. Тя е ключът, който избавя човека от всички несгоди. Който има този ключ, никога не е роб на условията, но сега вие не произнасяте тази дума, друг във вас я произнася. Вие чувате само звука на ключа, който ви отключва вратата. В думата АУМ е скрито Името на Бога. Тази дума е по-висока от майка, баща, приятел и брат. Само когато се научите да произнасяте тази дума, животът ви ще се осмисли. Осмислянето ние наричаме Възкресение.
АУМЪ - една дума от Праезика
Учителят казва, че Аумъ е ватанска дума и много народи са я използвали и продължават да я ползват. Аз подготвям една книга за древни и нови езици по Учителя, но още е рано да говорим за нея. Тук се сещам за азбуките. Азбуките на народите, според Учителя, са дело на невидимия свят. Хората са просто малки проводници, понякога даже ограничени, но все пак през тях по някакъв начин слизат азбуките. Но думите са дело на невидимия свят, на висшите същества. Те (висшите същества) влизат в съответни хора, създават азбуките по правилата на Божествения език. Граматиката също е по правилата на Божествения език. И така чрез хората те слизат на Земята.
Думата Аумъ, казва Учителят, не може на нито един език да се преведе. Защо? Защото тази дума въобще не е въпрос на превод. Тя е въпрос на едно дълбоко, тайно и мистично преживяване на древното единство. Тя е наследство от първата слънчева раса. Тогава това единство е било факт. Боговете са си говорили с много малко думи, на ватански език, безмълвно. Те са се разбирали с безмълвие, със светлина, с идеи и с много малко думи. Тогава тази дума е звучала по един особен начин, като съвсем чист звук. Всъщност тя е най-чистият звук. Тази дума е идея на първата слънчева раса, расата на боговете.
Думата Аумъ е останала като едно наследство от първата слънчева раса за народите. Тази дума е тайна предвечна. Тя е едновременно ясна, дълбока и неопределена. Това е много точно казано, макар че изглежда противоречиво. Какво означава на окултен език неопределена? Означава част от чистия Дух. Докато определената, външната дума е част от застоя. Затова след време тези думи се променят, някои остаряват, има мъртви думи, има умрели езици... Не че езикът може да умира, но когато Духът се оттегли от една дума, вече е трудно тя да се използва, защото хората са злоупотребявали с нея и тя се превръща в мъртва. Но ако след време Духът реши да я възроди, тя може да оживее.
Думата Аумъ не е външна дума, а вътрешна сърцевина. Тази дума никога не се изменя. Тя винаги е означавала древното единство между хората, когато са били истински братя и сега означава същото. В Шестата и Седмата раса пак ще означава същото.
Праезикът е наречен Ватанан, по-късно съкратен на Ватан. Според ватананците целта на праезика е да ни води към безмълвието. Говорихме за исихастите, говорихме какво е безмълвие. Праезикът ни води там, където думите са излишни. Любовта е толкова велика и ясна, толкова е дълбока, Мъдростта е толкова дълбока и ясна в този първичен свят, думите, които са светлина, рядко има нужда да се ползват. Затова се налага безмълвието. Ще го обясня по по-прост начин: кокото повече се разбират двама човека, толкова по-малко си говорят. Ако много си говорят, ако много си обясняват нещата, сложно е положението.
В думата Аумъ, в изначалното единство няма нужда от думи, няма нужда от ограничения. Именно Любовта ни води в тази посока. Любовта ни води там, където думите постепенно стават излишни. Любовта ни води там, където и думите, и знанията, и даже образованието стават излишни. Защо? Защото Любовта е самото образование. Тя е душата на нещата. Няма по-голямо образование от нея. Ако някой се опита да я замести с така нареченото възпитание, т.е. разни дресировки и други подобни неща, ще стане много по-лошо. Любовта не се занимава с такива неща. Тя е самото образование, тя е душата на нещата. Ще го кажа по друг начин: знанието е грехопадение, а да бъдеш Любов, е Аумъ, праезик. Да бъдеш Любов, е велико единение. На иврит да се завърнеш в Аумъ, значи да се завърнеш в Бет Елохим – означава Домът Божий, това е наистина единството, това е Бет Елохим.
Аумъ е дума на чистия Дух. Учителят казва: “Може да я произнасяте, може да я ползвате, но не искайте да я разбирате. Оставете я, дайте й една свобода, просто я произнасяйте. Вашият Дух дълбоко във вас знае какво означава тя. Това е дума на неговия език, тя е неопределена, но той знае точно, няма нужда от обяснения. Просто я произнасяйте, тя ще увеличава във вас единството.” Това е дума на чистия Дух и това е дума от древния език, наречен праезика; знаете, има около седем хиляди езика, но праезикът е един – Ватанан. Но има и други езици от друга гледна точка, например езикът на Истината. Учителят казва: “Най-дълбокият, най-деликатният език”. Той също говори с намеци, със символи. Друг велик език е езикът на Любовта, но това е все в тази посока, посоката на единството. Това е дума от времето на великото единство и така ще остане завинаги.
АУМЪ
