Azam Ali feat.Sinan Cem Eroglu - The caravan of friends has passed (Gecti Dost Kervani)

Музиката е базирана на автентична алевитска песен.  текст е свързан с Пир Султан Абдал – суфи от ордена на бекташите, живял и творил стихове и поеми през 16 век. Бекташите са една от групите алевии (още: алевити или алиани), свързани със суфи-дервишите (проповедниците), обединени в религиозен орден, появили се на Балканите през 15 век.

Алевиите са затворена общност и усърдно крият ритуалите си. Знае се, че са мистици и вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс (чрез Зикр), не използват традиционната ритуалност на исляма. Разглеждани са от сунитите като еретици и поради това ги причисляват към шиитските общности, още повече, че са близки с алауитите в Сирия, които от своя страна образуват политическия елит на сирийската държава чрез бившия и настоящ президент Хафез Асад и сина му Башар ал-Асад.

При алевиите жените се смятат за равностойни с мъжете – участват задължително в ритуалите, не носят фередже и шалвари. Алевиите не посещават джамии и медресетата, защото в тях се преподава ортодоксалният сунитски ислям, а и защото на входа на джамия в Кербала в Ирак е бил убит от армията на Язид I, един от техните най-почитани светци, Хусейн ибн Али, внук на пророка Мохамед и син на имам Али и Фатима. Като следствие на това, те са се образовали само в рамките на общността си, и това е довело до съхраняването на вярата и обредността им през вековете.

Алевийската теология е силно повлияна от хуманизма и универсализма. Част от основните принципи на алевиите са:
любов и уважение към всички хора („Най-важното нещо не е религията, а да бъдеш човек“);
толерантност към другите религиозни и етнически групи („Ако си наранил другиго, никаква полза няма от ритуалните ти молитви“);
уважение към труда („Най-големият израз на вярата е да се работи“).
Факт, който не е особено осветлен и е във връзка с историята на България е, че през 80-те години на миналия век, у нас и в Турция живеят общо около 15 млн. алевии (казълбаши), чиито брой рязко спада в следващите 30 години. Първото изследване, правещо опит да изясни произхода на къзълбашите в България, е издадената през 1914 година книга „Народна вяра и религиозни народни обичаи“ на Димитър Маринов. Основавайки се на някои сходства в обичаите на къзълбашите и съседното българско население, Маринов стига до извода, че те са потомци на ислямизирани богомили. 

Според преобладаващото днес мнение, поддържано от изследователи като Страшимир Димитров и Любомир Миков, основната част от алевиите са потомци на шиитско население, насилствено преселено в източните части на Балканския полуостров.  По данни от проучване на И. Меликоф от 1985 година, броят на алевиите в България е около 90 – 100 хиляди души. При официалното преброяване от 1992 година като шиити се самоопределят 83 537 души, а при преброяването от 2001 година – 53 021 души. Те са разпръснати в различни части на Източна България – Източните Родопи, Лудогорието, Добруджа, Герлово, Сливенско, Казанлъшко, Хасковско.

повече по темата вижте тук: 
Каква е връзката между алевитите, суфизма и богомилите?