Твореца предшества творението - Абсолюта предшества Бога, Твореца. Той е отвъд всичко, Абсолютът е бил във Върховното Нищо, което е Върховната Мистерия, Абсолютно Тя е Абсолютно Непознаваема! Ние сме родени от Мистерия, която е Абсолютно неродена. В нашите Дълбини няма сътворение и време, ето защо трябва да познаем себе си в Дълбините си. В нашите Дълбини няма живот и смърт. Животът и смъртта са излизане от Дълбините и от Мистрията. В своите Дълбини, ние сме неизречени, и въобще в този свят, най-дълбоките неща, са неизречени. Ние сме станали сътворени, когато сме били изречени. В Мистерията няма Слово, в Мистерията, Тишината те учи а не Словото. Тишината е Древния Учител, и точно в нея е Истината. Мистерията е Изначалния свят и той не е създаден, Той е винаги и всякога, Той е Неизречен, свободен от ограничение, от съществувание, и поради това е Сияещ. В Единство с Бога си неуязвим, но тук в Мистерията си Изначален, Първичен. От Словото израства енергията и свещеното, от Мистерията - Сиянието.
Тот казва: Абсолютът съществува отвъд реалността, Той е Свръхреален и немислим. Тази Велика и Свръхреална Мистерия, е родила реалността, а от реалността е слязло сътворението, ограничението. Прасъществото е създало Любовта, но я превъзхожда. Тази Любов не е създадена, за да бъде разбрана. Тя е велико превъзходство над живота и смъртта, над света и вселената. В Бога можеш да видиш смисъла, но в Абсолюта, Той е отвъд смисъла, отвъд история и предания, отвъд Слово.
Тот казва: Имало е Древност, когато Бог го е нямало, само Абсолютът и Неговата Бездънна Мистерия. Този Абсолют, който е Върховното Нищо, съдържа в Себе си и Безкраят и Мистерията - нашият истински Дом, Абсолютната родина. От тук няма никакво, никакъв произход и капка маймуна, нали, това съм го вмъкнал така. Самия Бог е произлязъл от Нищото и самият Той е Път към Върховното Нищо. Върховното Нищо, е Велика Непостижимост, и наистина, какво можеш да постигнеш във Върховното Нищо, в Древния Покой и в Целостта? Това е Изначалната Мистерия, която е Прасъстоянието. Тази Върховна Мистерия е родила квинтесенцията, Искрата, Тя е Неродеността.
Майстер Екхарт казва: Тази Искра е част от Великата Мистерия. И казва, че: Тя не се нуждае нито от Бог, нито от Син, нито от Святия Дух. Това означава, че ние сме Древни и сме част от тази Мистерия, а не, че сме вечни и сътворени. Тук в Мистерията, ние сме Сияеща Лекота. Тук в тази Древност е роден Покоя, като нероден, като първично състояние. Това е състояние без мисъл. Тук и светлите мисли са пречки. Накратко. Що е Покоят? Покоят е Владетел - има огромна наука за Покоя. Покоят е ухаещ, Той е Виждащ, Той е Древната Цивилизация - там живеят съществата.
Мелхиседек казва: Покоят е Меч. И казва: Покоят дарява Неизреченото. Тук се сещам за едно послание на Мелхиседек кратко, казва: Когато дойде Страшния съд, всички вярващи и невярващи ще бъдат унищожени, те са в гибел - само Истинните същества, цялостните. И на друго място се знае, че, кое нещо е Истинно? Което е тотално, което е цялостно, цялостна Любов - примерно. Покоят дарява Неизреченото.
Лао Дзъ казва: Покоят е отстраняване на световете, на сътвореността. Покоят е Чиста Същност. Покоят е Обожествяващ, защото е Божествен. Покоят Древен, тук в Покоят е Великия отдих, и за това Лао Дзъ казва: Нищото е Съвършената Пълнота. Тук няма практики, тук е подходът на Безкраят и Лао Дзъ казва: Който практикува Дао, знае, че всички практики са излишни. Ще обясня: Тук Дао, Нищото е Великия Покой, а Покоят е над всички практики - всички практики трябва да се завърнат в Него. Тук си в Дао, за произхода, в Праизточника, какво може да практикуваш?
В своето Нищо в своя Покой, човекът е безпределен. Тук човекът е Тайнство, това Нищо, този Покой е Учението на Древните Даоси, Атланти и т.н.. Абсолютът, това Върховно Нищо, никога не може да бъде определен - то е Абсолютно Непостижимо. Той не съществува, както казах - защото е Абсолют. Защото Той ако съществуваше, щеше да означава, че е ограничен. Абсолютът е бил всякога Нероден и Той никога не се ражда. И Учителя казва: Той не може да се роди, защото вселената не може да го побере, нито мястото отвъд вселената. Чрез Любовта се живее в Бога, но само чрез Незнайното и Отречеността, може да се живее в част от Абсолюта и то ако носиш нещо от Мистерията. Ако ти осъзнаваш, че в теб има Мистерия и нещо Абсолютно, това означава, че Мистерията те е докоснала.
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.
Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.
Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др. Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.
Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина. За контакти: borislav@portal12.bg
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.
Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.
Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.
„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“
Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
Мъдростта е всеобща.
Това е учение за чистия път към Бога.
За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Никога не нарушавай своята безкрайност.
Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.
„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."
Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.
Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.
„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
Афоризми от Елеазар Хараш:
Чистите действия нямат съдба.
Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
Силата работи в Тишина.
Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
Най-здравословният живот е близост с Бога.
Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
Словото превъзхожда всяка наука и религия.
Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.
Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.
Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.
Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).
Свързани видеа
Елеазар Хараш: Богомилите са духовна цивилизация, а толтеките - божествена
