Кръглата църква в Преслав и историята на богомилството
13.04.2023 г.
1298
На 13. 04. 928 година, във Велики Преслав, се поставя началото на богомилството. Присъстват великият княз Боян Магът, поп Богомил, трима българи и двама велики, мистериозни сирийски Учители. Това е началото на истинското богомилство — точно в този ден, в малката обител „Света Параскева”, която се намира в параклиса в Преслав. Между тези българи се намира и патриарх Стефан — изключително чиста душа, която напуска църквите и става ученик на Боян, тъй като той знае кой е Боян и разбира се — поп Богомил.
Тези седем души поставят великото начало на богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава впоследствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна. Това е старо човечество с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт.
Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекао, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил, както и на всички негови последователи.
Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с любов, правда и убеденост. Значи истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание. И както казах, голям дар за България, защото Бог ги изпраща съвършените и те тръгват от България, и то толкова същества на едно място.
Боян Магът е древна и тракийска, и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия, обичащ изключително две неща: скритостта и пречистотата. Тези две неща са неговите любими неща, за които след време пак ще говорим какво означават.
Боян е забуленост. Тази забуленост му е като роден дом. Образът му е странен, скрит, неопределим, защото това е истинската същност, която е подобие на Бога. През деня Боян излизал много рядко, с наметало на главата; вечер излизал също рядко, с наметало и много често е бил в покоите си, където е изучавал древни, гностични книги. Боян е нямал образ в смисъл такъв: не е смятал външното за образ и затова денем е ходел с покривало, а вечер се е криел в подземията на Преслав — там, при своите любими ръкописи. Както казах, още в Египет са го наричали „жрецът на булото”, „жрецът на скритостта”.
Боян не спада към външната култура на народите, той спада към мистичната култура на жреците.
Боян казва: Тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е, което правиш реално за своя народ. Това е всъщност високото служене. В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата — толкова тайнствен е той, подобен, както казах, на Мелхиседек.
Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова. За нея ще се говори в бъдеще. За Боян малко се говори и по неговото време. Защо? Да обясня: първо, той няма връзка с политика, никога не държи на политика и на войни, и на погроми; второ, държавните грижи въобще не го интересуват. Боян се интересува само от едно: от Бога и от истинското духовно израстване.
Духът на Боян се извисявал най-вече в дълбините не на природата, а на самите тайни вътре в Бога.
Боян казва: Любовта подарява на човека Истината за неговото развитие.
Пътят към себепознанието ще роди нови хора още тука на земята.
Избягвайте, казва, неразумното желание. То е черна, мътна вода: който я пие, боледува.
Според Боян Любов към Бога и любов към църквата са различни неща. Те не са едно и също нещо: Любовта към Бога е същественото. Това означава, че църквата е трябвало да бъде отстранена. По него време това слово е било като меч. Църквата и светът не са могли да го понесат, понеже те не са избрали пътя на себепознанието и на Бога. И това за църквата било непоносимо.
Неговата мощна идея за себепознание и развитие хвърлила в ужас всички църкви и свещеници. Защо? Ще обясня: себепознанието застрашава църквите и света, защото то застрашава всички заблуждения. Човекът на себепознанието задължително напуска църквата и света. Той става човек на Бога, служител на Бога и единствено на Бога. Бог го прави блажен, а за блажения човек не важат никакви промени в света. Какво означават заблужденията? Себепознанието ги отстранява. Заблужденията, това са самите дяволи. Самите дяволи трябва да напуснат човека; не просто заблуждения — самите дяволи.
И всички тези, които знаели, че себепознанието е опасно, те се страхували. Защо? Защото когато не си готов, срещата с Бога е огромна опасност. Срещата с Бога е смъртоносна, когато не познаваш себе си. А Боян държал на това.
Боян казва: Истинският човек не взаимодейства с църквата и с религията, а с Бога. Истинският човек служи на Бога, а не на църквата.
Който е отдал живота си на Бога, той не греши, той е на прав път. И казвал още: Тези, които се покоряват на църквата и света, стават тъмнина и мрак. Малко или много те се отказват от развитието. А Боян ясно го е казал: Покори се единствено на Бога! Това били тежки думи за онези времена. Те са тежки и сега за този, който не ги разбира. Като казвам това, това не означава да критикуваме църквите и света, защото застой малко или много има даже в братството. Тука става въпрос за различаване, а не за осъждане.
И така: Духовният човек, казва Боян, не се бори, защото той знае, че борбата е за невежеството и борбата увеличава невежеството. Борбата е за света и за невежеството, а Любовта е за търсещите Бога. Невежеството въвлича човека в борбата и в света, а Любовта въвлича човека в Бога.
Елеазар Хараш
Тези седем души поставят великото начало на богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава впоследствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна. Това е старо човечество с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт.
Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекао, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил, както и на всички негови последователи.
Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с любов, правда и убеденост. Значи истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание. И както казах, голям дар за България, защото Бог ги изпраща съвършените и те тръгват от България, и то толкова същества на едно място.
Боян Магът е древна и тракийска, и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия, обичащ изключително две неща: скритостта и пречистотата. Тези две неща са неговите любими неща, за които след време пак ще говорим какво означават.
Боян е забуленост. Тази забуленост му е като роден дом. Образът му е странен, скрит, неопределим, защото това е истинската същност, която е подобие на Бога. През деня Боян излизал много рядко, с наметало на главата; вечер излизал също рядко, с наметало и много често е бил в покоите си, където е изучавал древни, гностични книги. Боян е нямал образ в смисъл такъв: не е смятал външното за образ и затова денем е ходел с покривало, а вечер се е криел в подземията на Преслав — там, при своите любими ръкописи. Както казах, още в Египет са го наричали „жрецът на булото”, „жрецът на скритостта”.
Боян не спада към външната култура на народите, той спада към мистичната култура на жреците.
Боян казва: Тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е, което правиш реално за своя народ. Това е всъщност високото служене. В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата — толкова тайнствен е той, подобен, както казах, на Мелхиседек.
Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова. За нея ще се говори в бъдеще. За Боян малко се говори и по неговото време. Защо? Да обясня: първо, той няма връзка с политика, никога не държи на политика и на войни, и на погроми; второ, държавните грижи въобще не го интересуват. Боян се интересува само от едно: от Бога и от истинското духовно израстване.
Духът на Боян се извисявал най-вече в дълбините не на природата, а на самите тайни вътре в Бога.
Боян казва: Любовта подарява на човека Истината за неговото развитие.
Пътят към себепознанието ще роди нови хора още тука на земята.
Избягвайте, казва, неразумното желание. То е черна, мътна вода: който я пие, боледува.
Според Боян Любов към Бога и любов към църквата са различни неща. Те не са едно и също нещо: Любовта към Бога е същественото. Това означава, че църквата е трябвало да бъде отстранена. По него време това слово е било като меч. Църквата и светът не са могли да го понесат, понеже те не са избрали пътя на себепознанието и на Бога. И това за църквата било непоносимо.
Неговата мощна идея за себепознание и развитие хвърлила в ужас всички църкви и свещеници. Защо? Ще обясня: себепознанието застрашава църквите и света, защото то застрашава всички заблуждения. Човекът на себепознанието задължително напуска църквата и света. Той става човек на Бога, служител на Бога и единствено на Бога. Бог го прави блажен, а за блажения човек не важат никакви промени в света. Какво означават заблужденията? Себепознанието ги отстранява. Заблужденията, това са самите дяволи. Самите дяволи трябва да напуснат човека; не просто заблуждения — самите дяволи.
И всички тези, които знаели, че себепознанието е опасно, те се страхували. Защо? Защото когато не си готов, срещата с Бога е огромна опасност. Срещата с Бога е смъртоносна, когато не познаваш себе си. А Боян държал на това.
Боян казва: Истинският човек не взаимодейства с църквата и с религията, а с Бога. Истинският човек служи на Бога, а не на църквата.
Който е отдал живота си на Бога, той не греши, той е на прав път. И казвал още: Тези, които се покоряват на църквата и света, стават тъмнина и мрак. Малко или много те се отказват от развитието. А Боян ясно го е казал: Покори се единствено на Бога! Това били тежки думи за онези времена. Те са тежки и сега за този, който не ги разбира. Като казвам това, това не означава да критикуваме църквите и света, защото застой малко или много има даже в братството. Тука става въпрос за различаване, а не за осъждане.
И така: Духовният човек, казва Боян, не се бори, защото той знае, че борбата е за невежеството и борбата увеличава невежеството. Борбата е за света и за невежеството, а Любовта е за търсещите Бога. Невежеството въвлича човека в борбата и в света, а Любовта въвлича човека в Бога.
Елеазар Хараш