Якоб Бьоме (на немски: Jakob Böhme) е германски философ и християнски мистик, един от най-видните представители на съвременния мистицизъм. Роден е на 24 април 1575 г. в село Алт Зайденберг край град Гьорлиц, Свещена Римска империя (днес село Стари Завидов в Полша). Израства в селско лутеранско семейство и работи като обущар в родния си град, като до 10-годишна възраст не получава никакво образование.
Бьоме чете Библията, немските мистици от XV век, като предпочита такива, които са повлияни от Майстер Екхарт (например Валентин Вайгел), а особен интерес показва към трудовете на Парацелз. Той има мистични преживявания още в детството си. През 1600 г. получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в оловна чиния. Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си, продължава работата си и създава семейство.
Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише.
След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи. Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден. За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“. Умира на 17 ноември 1624 г. в Гьорлиц на 49-годишна възраст.
Поръчай: 08 77 12 77 12
