Кликнете върху изображението, за да го увеличите

Беззаветен Завет - Ваклуш Толев

В наличност
16,00 лв.
+

Книгата съдържа всички Послания на Планетния Логос, давани от 1977 до 2006 година – в продължение на 30 години, на 21-ви срещу 22-ри декември, когато започва Нова астрономическа година.

„Посланията са дарение на Всемирността – не обикновена реч, а Слово, йерархирано според Духовната вълна и поносимостта. Те са благослов и път за поведение и живот“, казва Ваклуш Толев.

Всички Послания са с различни предназначения и всяко от тях има своята дълбока тайна. Те дават правото на пробуда в личния живот и в молитвеното служение на всеки дом, на всяко общество. Те са ценност, която може да бъде усвоена и прилагана от всеки със събудена отговорност в еволюцията.

 

Някои най-характерни афористични сентенции на Ваклуш Толев са:

Същественото е не биографията, а характеристиката.

Аз нямам цел, имам служение.

Има една реалност, по-реална от реалността – това е реалността на Духа.

Водата е астралният образ на светлината.

Няма зло, има нееволюирало добро.

Няма враг, има събожник.

Няма страдание, има развитие.

Трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние.

Свещен е човекът, а не институцията.

Човекът е един бог в развитие.

Човекът е Богоосезаема необходимост.

Време е боговете, които станаха лоши човеци, да се сменят с човеци, които са добри богове.

Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове.

Не търсете спомен за човека – живейте с динамиката на деня – бог в развитие.

Възкресението в Духовната вълна на Мъдростта е надгробната властност на човека.

Само смирението не е обидило съдбата и Господа.

Бог не се доказва, Бог се живее.

Само Бог живее, човекът още съществува.

В сътворения Адам работи роденият Христос.

Чуждата вина не е наша невинност.

Знаещият е повече от безгрешния.

Вярата е знание за незнайното.

Няма чудо, има неовладяно знание.

Няма чудо, а духовни реалности.

Пътят е един, а улиците са много.

История се прави от волята на цезаря и от молитвата на жреца.

Болка, която не е станала мъдрост, е страдание; болка, която е станала мъдрост, е сияние.

Радостта е усмивка на Мъдростта.

Мъдростта има едно лице – пропито от Любов и отговорно пред Истината.

Мъдростта е да бъдеш, а не да имаш.

В Мъдростта няма страх, чудо и догми.

В Мъдростта тайни няма, но тайнства ще има.

В Мъдростта знанието не е метод на изповедание, а формула на Богоусвояване.

Вълната на Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството.