Човек трябва да замисли в сърцето си, каквато и да е централна цел и да пристъпи към нейното осъществяване. Той трябва да направи своята цел, централна точка на своите мисли. Тази цел може да вземе форма на един духовен идеал или може да бъде някакъв светски предмет, съгласно нейната природа в сегашно време; обаче, каквато и да е тя, човек трябва да насочва безспирно силите на своята мисъл, към предмета, който си е поставил за цел. Той трябва да си създаде от тази цел, един върховен дълг и да посвети себе си на нейното постигане, без да позволява на своите мисли, да блуждаят някъде далеч, към някакви кратковременни влечения, копнежи и фантазии. Това е царския Път, към себевладеене и истинско съсретоточаване на мисълта.
Дори и ако човек, при многократните си опитвания, да не сполучи да постигне своята цел(нещо, което трябва да става по необходимост, докато слабостта не бъде надвита), все пак, придобитата сила на характера, ще бъде мерило на неговия истински успех, а това ще съставя, една нова изходна точка за бъдеще, могъщество и тържество.
Докато мисълта не се свърже с цел няма разумна дейност. В повечето хора, лодката на мисълта е оставена да плава свободно, носена от течението, из океана на живота. Безцелността е порок, и такова плаване не бива да продължава за този, който би искал, да избегне катастрофата и разрушението.
Тези, които нямат централна цел в своя живот, ставават лесна плячка на дребнави главоболия, страхове, безпокойства и самоунижения - всички, признаци на слабост, които все така сигурно, както добре замислени грехове(макар и по друг път), водят към несполука, нещастие и гибел, така както слабостта не може да пребъде в една вселена,която развива сила и могъщество.
Отзиви (1)
Анонимен