Морис Метерлинк

Граф Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк (на френски: Maurice Polydore Marie Bernard Maeterlinck) е белгийски драматург, поет и есеист. Той пише на френски език, а стиховете и пиесите му са типични за символизма. През 1911 г. Метерлинк получава Нобелова награда за литература. През 1914 г. Римокатолическата църква включва всички негови произведения в Индекса на забранените книги.

Морис Метерлинк е роден през 1862 г. в Гент в богато френско говорящо семейство. Още докато учи той започва да пише стихове и кратки романи, които по-късно унищожава и от които са запазени само отделни откъси. Известно е, че Метерлинк е бил много склонен да използва метафори и подтекстове в своите произведения.

Метерлинк е известен със своите символистични пиеси, които често разглеждат вътрешните емоционални светове на героите и неизбежността на съдбата. В неговите произведения се използват елементи на мистика, сънища и алегория. Една от основните теми в неговата работа е изолацията на индивида във вселената, както и търсенето на смисъл в живота.

Някои от неговите най-важни творби включват:

"Синята птица" ("L'Oiseau bleu") (1908) – Тази пиеса е една от най-известните му и е алегоричен разказ за две деца, които търсят синята птица на "щастието".
"Принцеса Малена" ("La Princesse Maleine") (1889) – Първата му драма, която му донесе международна слава.
"Слепите" ("Les Aveugles") (1890) – Една мрачна пиеса за група слепи, изгубени в гората.
"Мона Вана" ("Monna Vanna") (1902) – Пиеса, която разглежда темите на жертвата и честта.
"Животът на пчелите" ("La Vie des abeilles") (1901) – Философско разсъждение върху живота и навиците на пчелите, използвани като метафора за човешкия опит.

Едни от най-популярните книги на български на Морис Метерлинк са "Мъдрост и Съдба", "Животът на пчелите", "Разумът на цветята", "Великата Тайна"..., вижте в списъка по-долу: