Книгата е посветена на живота и личността на жената-мистерия Иванка - майката на Зор Алеф. Тя е известна българска лечителка и прорицателка, потомствена наследница на загадъчни и магически способности, които са притежавали и нейните предци.
Автор на книгата е Александър Руденко - съпругът на известната българска лечителка Иванка.
Той не приемал и се опитвал да не обръща внимание на всички странни случки и събития в семейството му, за които мъжката му логика нямала обяснение, но рамо до рамо с тази жена животът му постепенно се променил...
Мистерията Иванка (майката на Зор Алеф) | Александър Руденко
Код на продукта:
В наличност
С покупката на книга от Портал12, подкрепяте медийната дейност на сайта, както и организирането на повече безплатни лекции, семинари и тяхното видео заснемане.
Безплатна доставка
За поръчки над 100 лв.СПЕЦИАЛНО ПОДБРАНИ КНИГИ
проверени автори и заглавияКНИГИ С КАУЗА
Даряваме част от приходите
Доставките се извършват със Speedy или Еконт, до офис или адрес на получателя.
Към момента доставката до офис на Speedy е най-евтина.
Книгите се доставят в срок от 1 до 3 дена.
За чужбина в срок от 7 до 10 дни.
Можете да платите чрез наложен платеж, банкова карта (с линк, който ви изпращаме) или по банков път.
Към момента доставката до офис на Speedy е най-евтина.
Книгите се доставят в срок от 1 до 3 дена.
За чужбина в срок от 7 до 10 дни.
Можете да платите чрез наложен платеж, банкова карта (с линк, който ви изпращаме) или по банков път.
„Откъде е нашият род, бабо? От града или от село?
Нито е градски, нито е селски, а е самодивски! Много отдавна моята прабаба дошла по тези места от равнината. И тя имала такава бенка на тила си като твоята, само че по-малка... Била млада и хубава. Веднъж на нивата през пролетта я застигнала буря, измокрила се, настинала. Дясната й ръка се схванала. Янка тъкмо се била задомила, имала си и мъж, и детенце... Как да се грижи с една ръка за тях, как къщата си да върти? И тогава й се явила самодива и рекла: „Изчакай пълната луна, иди в гората, накъсай от бодливата трева под големия дъб, свари отвара, изкъпи се в нея и ръката ти ще оздравее...”
Повярвала на съня си Янка, отишла в гората по пълнолуние и щом напълнила вързопа с бодливата билка, от гъсталака надошли самодивите, завъртели хоро около нея и взели да я уговарят – ти, казвали, си наша сестра, остани при нас... Почти успели да я склонят, но си спомнила Янка за малкото си детенце, отскубнала се от хорото и избягала. Пред къщата се сепнала: ами билката? Какво да види: торбичката – на прага. Сварила билката, изкъпала се в отварата и легнала призори да спи. А в съня й същата самодива дошла и дума: „Рано или късно, сестрице, ще се върнеш при нас, а сега, виж, ръката ти е като нова... Вдигнеш ли я към лош човек, ще се засрами; към болен ли я вдигнеш, ще оздравее”.
Ей така, ей така – завъртяла в кръг ръка баба Мара, така Янка лекувала хората после, докато не остаряла и не се върнала при самодивите..., че пак да се подмлади.
Нито е градски, нито е селски, а е самодивски! Много отдавна моята прабаба дошла по тези места от равнината. И тя имала такава бенка на тила си като твоята, само че по-малка... Била млада и хубава. Веднъж на нивата през пролетта я застигнала буря, измокрила се, настинала. Дясната й ръка се схванала. Янка тъкмо се била задомила, имала си и мъж, и детенце... Как да се грижи с една ръка за тях, как къщата си да върти? И тогава й се явила самодива и рекла: „Изчакай пълната луна, иди в гората, накъсай от бодливата трева под големия дъб, свари отвара, изкъпи се в нея и ръката ти ще оздравее...”
Повярвала на съня си Янка, отишла в гората по пълнолуние и щом напълнила вързопа с бодливата билка, от гъсталака надошли самодивите, завъртели хоро около нея и взели да я уговарят – ти, казвали, си наша сестра, остани при нас... Почти успели да я склонят, но си спомнила Янка за малкото си детенце, отскубнала се от хорото и избягала. Пред къщата се сепнала: ами билката? Какво да види: торбичката – на прага. Сварила билката, изкъпала се в отварата и легнала призори да спи. А в съня й същата самодива дошла и дума: „Рано или късно, сестрице, ще се върнеш при нас, а сега, виж, ръката ти е като нова... Вдигнеш ли я към лош човек, ще се засрами; към болен ли я вдигнеш, ще оздравее”.
Ей така, ей така – завъртяла в кръг ръка баба Мара, така Янка лекувала хората после, докато не остаряла и не се върнала при самодивите..., че пак да се подмлади.
Видео
- Автор: Александър Руденко
- Страници: 300
- Корици: меки
- Издателство: ВББ
- Година на издаване: 2017
Отзиви (3)
Милена Иванова Червенкова
Познавам лично писателия, а книгата е много интересна и я препоръчвам.
Соня Калинова
Ардония Ардония