Важно!
Всички поръчки включващи книгата "Методи, практики и формули" ще се изпращат от 25.11.2020

Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин | Трактат за пътя и природната дарба

  • На склад: Можете да получите
  • Експресна доставка: на 26.11.2020
  • Стандартна доставка: от 26.11.2020 до 28.11.2020
  • Доставките се извършват със Speedy или Еконт, ако желаете да получите пратката по друг куриер:
    0877 12 77 12
„Даодъдзин. Трактат за пътя и природната дарба“ е превод от старокитайски на български и английски език на 81 части с реконструкция на древното четене и анализ на римните модели. Прочитът се базира на етимологичен подход и оригиналът се декодира на базата на най-малките градивни компоненти на образността на писмените знаци, като така се разрешават някои продължили векове грешни тълкувания на ключови сентенции. В увода и в бележките са обяснени основните даоистки понятия, свързани с онтогенезиса и трансцендентността. Прокарани са паралели с даоистката алхимия (VIII–XVIII в.) и западната алхимия (II в.пр.Хр. до XVI–XVII в.).
За първи път ни се предлага възможност да се потопим в автентичния свят на Дао от периода, наричан в Китай Пролети-Есени (770–476 г.пр.Хр.). Именно тогава в царство Чу върху бамбукови дъсчици се записва трактатът „Даодъдзин“ на прочутия Лаодзъ.

Трудно може да опишем значението на Трактата за Дао и природната дарба за Китай. Според известния руски китаист Евгени Торчинов Дао изразява самия дух на китайците. Напоследък идеите на Дао станаха извънредно популярни и на Запад, а „Даодъдзин“ се превърна в една от най-превежданите по света китайски книги. Оставям без коментар и немалкото версии на „Даодъдзин“ на български език, защото след появата на този превод на трактата другото губи всякакъв смисъл.


Теодора Куцарова е блестящ и всеотдаен познавач на стария Китай. Направените от нея академичен коментар и анализ на текста впечатляват със своята изключителна задълбоченост, емпирична широта и текстологично съвършенство. Традицията на Дао тук е пресъздадена на фона на формиращото се конфуцианство и проникващия от Индия будизъм. Контаминацията между трите религиозно-философски системи се превръща в онзи сложен идеологичен и духовен контекст на китайската култура, който продължава да определя китайската национална идентичност и днес.

 Проф. д.ф.н. Александър Федотов
35.00 лв.
Купи Бърза поръчка

Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин | Трактат за пътя и природната дарба

Не съм робот!
Изпрати Затвори

Описание

Лаодзъ е китайски философ от древността, централна фигура в даоизма – една от трите главни китайски религиозно-философски системи.

В религиозните форми на даоизма той е почитан като божество. Според традицията той е живял през VI в.пр.Хр., но в съвременната историография се предполага, че или е легендарна личност, или е живял през IV в.пр.Хр., по времето на Стоте школи на мисълта.

Първият биограф на Лаодзъ, великият китайски историк Сима Цян, живял през II в.пр.Хр., дава за него повече от оскъдни сведения: Лаодзъ (истинското му име е Ли Е) най-вероятно е роден през VI в.пр.Хр. (някои изследователи конкретизират 579 г.пр.Хр.) в Дзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архив на държавата Джоу. Там може би се среща с Конфуций. Получава прозвището Лаодзъ, което означава „Стария мъдрец“ или „Стария младенец“ (даоистите предпочитат втория вариант).

На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя някъде на запад. Началникът на граничната застава Ин Си разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Лаодзъ написва трактат от пет хиляди йероглифа, известен като „Трактат за Пътя (Дао) и свойството (Дъ)“ – „Даодъдзин“. Загадъчният и тайнствен образ на Лаодзъ привлича и омагьосва даоистите, които постепенно започват да го обожествяват. Съгласно даоистката традиция Лаодзъ е безсмъртен. Други смятат, че е напуснал Китай, и мястото и датата на смъртта му са неизвестни. Трети мислят, че е умрял и погребан в Китай. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г.пр.Хр.

Съществува и версия, според която Лаодзъ е живял през  IV в.пр.Хр. и е написал „Даодъдзин“, най-превежданата книга след Библията, ок. 350 г.пр.Хр. Освен от философия се е интересувал и от история, а синът му Дзун става военачалник на китайското княжество Уей. По това време Китай все още не е единна държава, а е разделен на множество малки княжества.

Сходни предложения