Божествено учение за Тайната на човека

Човекът е Тайна на световете – Велика Тайна в себе си, Необозрима. Не можеш да го опознаеш, защото няма Начало, а Краят е Недостъпен и не се вижда. Истинският човек е нещо, което е Безначално и което никога не свършва. Той е част от Тишината на Древността. Човекът е Неизследим, Непознаваем и Неведом. Не можеш да изследваш Невидимото, не можеш да познаеш Непознаваемото, защото то е Тайнство, което е непозволено за познаване. И накрая не можеш да изследваш Нищото, защото то е Абсолютното Бездънно Начало. Как ще уловиш изчезналия вятър?

Само Древният е Най-скритият от Скритите. И с това Той ни показва какъв е нашият Път. В нас винаги ще остане нещо Неразкрито, Неразбулено. То е, което е над живота и смъртта. То е онази Неуловимост, която ни прави Безпределни и Бездънни. Ние сме Мистерия в самите себе си. Ние сме Древен Неразгадаем Ръкопис, защото не спадаме към сътворението. Ние сме нещо, което е било преди Тайната на живота.

Човекът е нещо Немислимо и Величествено в себе си. Немислимо, защото не можеш да го помислиш, и Величествено, защото не можеш да го измериш. Началото на човека е Безначалната Древност. Краят му е Дълбинната Древност.

Човекът съдържа в себе си и Бог, и Абсолюта – Изначалното и Безначалното. Бог е Изначален, а Абсолютът е Безначален – в най-дълбокия Смисъл човекът съдържа в себе си Изначалното и Безначалното.


Ако искаме да познаем човека, няма да имаме отговор. Човекът е Върховна Неузнаваемост, а Пътят, по който се движи, е без Начало и без Край.

Човекът е безформен във формата, невидим във видимостта. Няма име, имената му са условни. Няма символ, защото няма дъно. Той съществува Неизречено в своята Неведомост.

Когато ние наблюдаваме човека, ние наблюдаваме само неговата сянка. Човекът е скрит в себе си. А в своята Дълбина е толкова скрит, че той не може да се познае. За да се познае, той трябва да се обхване. Човекът е Необхватен. Но в него има още една скрита Необхватност. Тази скрита Върховна Необхватност е създала Необхватността на човека. Тя е от Тринадесетото Измерение. Тринадесетото Измерение е Неведомостта, скрита в Безкрая и скрита във всяка Мистерия.
Човекът като Безкрайност живее в Древното Място – Мястото, което е без място. Човекът като Мистерия – на него му е позволено да живее в Неведомост. Човекът от Безкрая е Мистерия. Човекът от Неведомостта е мистериозно скрит в Мистерията. Но дори и този човек трябва да знае, че има само един Господар – Той е Най-скритият от Скритите. Никой никога не Го е виждал. Когато се явява, Той е всякога Забулен, а Булата Му са 77.

В Древното Място без място човекът живее в Царството на Покоя. Но във Великата Неведомост човекът се докосва до Повелителя на Дълбинния Покой – Той е Най-скритият от Скритите. Съществата не Го познават, нито Върховният човек Го познава. За Него Древните казват: „Той се явява винаги в Скритостта Си. Извършва, без да действа. Ако докосне едно същество, то става Изначално; ако докосне едно същество, то става Безначално. Това Свръхсъщество е докоснало Старците и затова те са Старци“.

Това Свръхсъщество докосва, Него никой не може да Го докосне. Към това Свръхсъщество няма Път и пътеки. Има само Изчезновение. Който е изчезнал в Него, никой не може да го познае и в трите Вселени. Който е изчезнал в Него, постига Непознаване на себе си. Той не може да се познае, защото става Необятен. Не може да се обхване. Такова е и Свръхсъществото – не може да се обхване. Ако можеше да се обхване, щеше да се познае. Но Неговата Необятност е Велика. Тя не се побира нито в океана, нито във Вселената, нито във Вечността, нито в Безкрая. Това е и нашият Образ и Подобие, нашият Безподобен Образ.

Древният човек е потопен в Дълбини Бездънни. Той е станал Древен, защото е докоснат от Свръхсъществото. И всеки, който заслужи това Докосване – нещо, което носи изначално в себе си: заслугата, Древното Достойнство – той ще се освободи и от смъртта, и от Безсмъртието.

Древният човек превъзхожда Безсмъртието. Той е толкова скрит в себе си, че Безсмъртието не го познава, Вечността му се чуди, Безкраят му се възхищава, а Мистерията го прегръща. Мистерията го прегръща, но и тя знае, че няма кого да прегърне, защото той е напълно изчезнал. Завърнал се е в своето Необитаемо Неизмеримо Място.