Морис Метерлинк - Афоризми за Любовта, Мъдростта и Мистиката

Предговор от съставителя ( Борислав Борисов )

Невидими нишки свързват бъдеще и минало, а вплетени в тях проблясват миговете, в които идеите са били запечатани с думи. Подобно на пчелна пита, всяка идея е изпълнила по една килийка със съхранени слова, които обединени съставляват меда на мистичното, извлечен от всички опити на Морис Метерлинк да се докосне до Невидимото, което дава импулс на цялата наша Реалност.

Незнайното, което стои зад невидимото е всъщност нашия неизчерпаем източник на вечно вдъхновение и търсене, защото то ни зове към една Висша идея за Единност в пътя към Бога.

Когато Метерлинк е писал своите есета, той е знаел, че ги пише за неродените - за всички онези, които са били в Невидимото, когато той е бил във видимото. Всички онези, които още не са били призвани в света на формите, но чиито души вече са трептели в ритъма на сътворението, в хармонията на една велика Песен, която обхваща всички времена и пространства. Души, които вече са съществували като искри от Огъня, преди да приемат сянката на материята.
Метерлинк е разбрал, че трябва да събере словесен мед от цвета на всички свои идеи, защото само есенцията се съхранява отвъд времето и само тя се предава от живот в живот, без да бъде докосната от смъртта.

Нима е случайно, че само слънчевата светлина, преобразувана в мед, не се поддава на разваляне? Също както медът в гробницата на Тутанкамон е оцелял 3300 години и е все така годен за консумация, така и словото, което е докоснато от Светлината е вечно и непреходно, запазвайки своята сила и истина през вековете.

Метерлинк е чувствал, че всяка негова дума е нишка в огромната паяжина на Невидимото и, че всяка мисъл е мост между световете. Неговите идеи са като музикални струни, вибриращи в цялата гама от минор до мажор. Те проникват в самата тъкан на Реалността, отеквайки в душите на родените и неродените, свързвайки миналото с бъдещето в едно безкрайно настояще. Той е знаел, че писането е акт на съхранение – свещен ритуал, чрез който Светлината на словото си пробива път през мрака на времето.

И така, с всяка дума той е запечатал мига във Вечността, а с всяка мисъл е отварял портали към Безкрая. Защото словото, което идва като нашепване от Невидимото, винаги става напътствие за душите, които го ценят.

Метерлинк е търсач на невидимите ключове, които отключват вратите на съкровеното познание. В театралната пиеса "Синята птица" той ни показа, че тайната на щастието не е в притежанието, а в съзряването на душата да види невидимото в обикновеното, да чуе шепота на вечността в краткостта на мига. Също както децата в неговата драма търсят Синята птица, без да разбират, че тя винаги е била до тях, така и ние търсим Истината, без да съзнаваме, че тя вече шепне в сърцата ни.

В "Съкровището на смирените" пък Метерлинк ни напомня, че истинското познание идва с тишината на смирението, когато престанем да се вкопчваме в илюзиите на ума и позволим на душата да се разшири в простора на незнайното. В тази тишина той открива гласовете на невидимото, които говорят ясно на онези, които са се научили да слушат с дълбочината на Сърцето си.

Във вдъхновяващите книги "Разумът на цветята" и “Животът на пчелите”, Метерлинк ни разкрива мистерията на живота, скрита в простото съвършенство на природата – как цветята се превръщат в мостове между земята и небето, как в тяхната тиха мъдрост са скрити древни истини за цикъла на живота, смъртта и възраждането в Новото. Животът на пчелите пък ни представя идеята за Братството през призмата на пчелния кошер, където Духът на кошера е този, който прави всичко в името на една свята саможертва в името на Слънцето и медът за другите…

И днес тази малка книжка носи посланието за вдъхновение на душите чрез афоризмите на Метерлинк. Тези мисли мистично ни напомнят за принципите на Любовта, Мъдростта и Истината, които изграждат основите на взаимоотношенията, разкриват законите на Природата и осветляват тайните на Смъртта, която е врата към следващия живот. 

Метерлинк казва: “Мъдростта и будната ни съвест са пазители на интуицията”. Затова нека се стремим да вървим будно в пътя на окултното ученичество, за да имаме едно висше ръководство, което да ни вдъхновява за чистосърдечно служене и духовно израстване; да ни помага да преодоляваме илюзиите на материята и да разкриваме скритите истини, но най вече да ни води към осъзнатост и хармония с Божествения замисъл.

Борислав Борисов
19.02.2025



Библиография при съставителството на книгата:
Съкровището на смирените - (Le Trésor des humbles, 1896)
Вътрешната красота (La Beauté intérieure, 1896)
Мъдрост и съдба - (La Sagesse et la destinée, 1898)
Животът на пчелите - (La Vie des abeilles, 1901)
Погребаният Храм - (Le Temple enseveli, 1902)
Разумът на цветята - (L'Intelligence des fleurs, 1907)
Измерването на времето - (La Mesure des heures, 1907)
Синята птица - (L'Oiseau bleu, 1908)
Нашата вечност (Notre Éternité, 1913)
Планински пътеки - (Les Sentiers des Montagnes, 1919)
Голямата тайна - (Le Grand Secret, 1921)
Водният паяк - (L'Araignée d'eau, 1936)