Книга на Тайнствата - Из Словото на Учителя Беинса Дуно

КНИГА НА ТАЙНСТВАТА

Там живеят адепти
Мнозина разполагат с големи знания и отиват дотам, че създават различни теории за живота на слънцето, на луната. Някои поддържат, че има вода на луната, следователно има живот. Други абсолютно отричат живота на луната. На луната има живот. Там живеят адепти, високо подигнати същества, които могат да се справят с условията. Те не могат да живеят на земята, но могат да живеят на луната. (книга 1/стр. 6)
На луната живеят много напреднали адепти. Те не се нуждаят от външната вода. Те са над условията. Те имат в себе си вътрешната вода, духовната вода. Те са напреднали поради това, че са открили живота в себе си, а не в окръжаващата среда. Те са открили себе си, своя Център, докато обикновените духовни жители на луната странствуват във външни неща, външни наблюдения.
На луната
Според някои учени на луната имало някакви светли точки, които представяли особен род предпотопна пепел. Тази пепел отразявала светлината. Според тях на луната няма нито вода, нито сняг. Ние поддържаме, че на луната има около сто хиляди души с висока култура и знания. (1/стр. 6)
На луната живеят около сто хиляди жители. Те са с висока култура. Що е висока култура? Високата култура се определя от това, докъде може да стигне погледът ти навътре. В този смисъл най-високо съзнание на луната имат само около 30 същества. Те имат такова дълбоко и невидимо наблюдение, че умеят да проникват в същността на нещата. Те са ядрото, което ръководи. Те са от Бялото Братство. Белите Братя са от расата на боговете.
Изсипал потопа върху земята
Някога на луната е имало много вода, но понеже нейните жители нямали нужда от тази вода, голяма част от нея изпратили на земята във вид на потоп, а за себе си оставили малко вода. Тази е една от теориите за потопа на земята, както и за живота на луната, в която може да се вярва, може и да не се вярва. (1/стр. 6)
Излишната вода на луната е била една необходимост за земята. Съществата на луната, които са избрали едно по-високо духовно развитие, са нямали вече нужда от водата. Съществата на земята, които са влезли в застой, са имали нужда от очистващата сила на водата. Така невидимият свят е изсипал потопа върху земята, за да отнеме застоя на съществата и да очисти тяхната вътрешна същност. Така чрез потопа невидимият свят е атакувал застоя, който всъщност е самото зло.
Животът на слънцето
Някои учени казват, че животът на слънцето е най-добър в сравнение с този на другите планети. Как можете да примирите това твърдение с твърдението на други учени, които казват, че температурата на слънцето е толкова голяма, че там няма никакъв живот? Кой е ходил на слънцето да знае какъв е животът там? (1/стр. 13)
Животът в силата на топлината е живот в силата на Любовта. Но топлината е нещо, което достига до милиони градуси. Казвам: Само много разумни същества могат да живеят в силата на топлината. Но има и същества, които могат да устоят на непоносимата топлина. Тук вече разумността не стига. Тези същества са по-висши от разумността. Те нямат към Бога разумно отношение. Те имат към Бога едно необикновено отношение. Те имат към Бога едно абсолютно отношение. И тогава Бог им е дал нещо от силата на Своя Дух. И те са станали свободни духове, живеещи независимо от силата на топлината.
Великият невидим свят
Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен свят. Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. (1/стр. 24)
Великият невидим свят е океан от духовни същества. В по-ниските измерения този свят е наситен с радост. В по-висшите измерения радостта е придружена със силен стремеж. Така вечното търси необятното. Още по-нагоре са вдъхновените същества. Те имат голяма Мъдрост и пълнота, каквато другите нямат. Велик и необозрим е този невидим океан. Някога и вие ще дойдете тук.
35 милиона букви
Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Оттук можете да разберете какво е човешкото съзнание, сравнено със съзнанието на възвишените същества, които могат да си служат с Божествената азбука. (1/стр. 25)
Велик е Божественият език. Той е най-древният. 35 милиона букви, това са 35 милиона същества. Едни трептят, други летят, трети светят, четвърти сияят. Едни живеят в мрак. Те са избрали мрака, за да придобият най-древната си светлина. Други са избрали светлината, за да постигнат своята най-чиста разумност. Едни се учат във въздуха, други – във водата, трети – в огъня. Едни се учат във времето, други – във Вечността, трети – в Безкрайността. Това са същества-букви, същества-идеи. Те следват своите необятни пътища по подобие на своя Праотец.
Ангелът
За пример, може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. – Защо? – Защото ангелът не върви по пътя на човека. Ангелът, за пример, не знае какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто. (1/стр. 28)
Ангелите вървят по пътя на чисто духовна еволюция. Понеже не знаят що е грях, те нямат бреме. Човекът има външно или вътрешно бреме. Ангелът има постоянна радост. Радостта му е чисто духовна. Ангелът свети вътрешно. Ангелът лети не с крила, а с чистотата на своята вътрешна сила. Чистото странствува навътре, нечистото пътува навън.
Нещо, което ангелът не разбира
Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият – само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното именно им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенствуват. (1/стр. 29)
Има нещо, което ангелът не разбира, което е скрито в човешката природа. Има и нещо, което ангелът не разбира, което е скрито в ангелската природа. Така ангелът е заставен да проучва и човешката природа, и своята си природа. Проучвайки човешката природа, той става все по-духовен, като същевременно не преминава през грехове и страдания. А проучвайки ангелската си природа, той става все по-божествен и открива постепенно другите две степени на пълнотата.
Науката на небето
За небето, за онзи свят може да се каже следното: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което небето представя.“ Както мравката няма представа за живота, науката и културата на човека, така и хората нямат представа за живота на небето, за науката и културата на съществата, които живеят там. (1/стр. 32)
Науката на небето е наука на висши души, висши същества. Тези същества се обучават от още по-напреднали вътрешни същества. Тези напреднали вътрешни същества ги обучават най-вече в потънкостите на Любовта и в потънкостите на Истината. Така те постепенно се завръщат към срещата с Великото Древно Същество. Когато тази среща се случи, те вече сами могат да се учат от собствения си Център по правилния и Божествен начин. Така вече те могат да преподават и на другите науката на небето.
Океан от необятност
Какво нещо е духовният свят? Той не може нито да се разбере, нито да се опише. Който и да се заеме да го описва, той ще опише един свят, подобен на физическия. Духовният свят е много по-необятен в своите простори, много по-величествен от физическия. Само онзи може донякъде поне да опише духовния свят, у когото висшето съзнание е пробудено. (1/стр. 47)
Духовният свят е океан от необятност. Съществата в духовния свят имат голяма широта на съзнанието. В този невидим космос, наречен духовния свят, основното качество е широтата. И тези, които правилно използуват широтата на своето съзнание, ги очаква дълбочина. Има три вида широта и които постигнат третия вид, ги очакват три вида дълбочина. Велик е духовният свят. Развитието в него е тънко и неуловимо, но то се следи от Божието око.
Белите Братя
От хиляди години насам Белите Братя са такива, каквито днес ги знаем. Те се раждат готови души, а не стават такива на земята. (1/стр. 83)
Белите Братя са завършили своето развитие. Слизайки на земята, те носят със себе си своята дълбочина и пълнота. Те са минали по дългия път на мистичното развитие. Те са работили с голямо усърдие, за да станат светлина. Те са работили с голямо постоянство, за да станат топлина. Те са работили с голямо търпение, за да станат Волята на Бога и да живеят чрез Бога. Те носят в този свят нещо, което хората го нямат. То е душата. Те носят нещо в себе си, което съществата в другия свят го нямат. То е духът. Кои са Белите Братя? Богове от Древността.
Проекции на мистични същества
Всички разумни и възвишени същества са учили с векове, докато научат нещо и после каквото са научили, те са го проектирали навън. Така са били създавани ред системи, подобни на слънчевата. (1/стр. 174)
Всички системи, които виждате навън, това са проекции на мистични същества отвътре. Нашето слънце е такава система. Вътре в нашето слънце живее същество с преизобилна светлина. Тази преизобилна светлина е способност на Мъдростта. Така Мъдростта вижда всичко в собствената си система. Но има други слънца, които ако докоснат нашето слънце, то няма да издържи. Във вселената има тайнствени сини слънца, но ние не сме готови за тях.
Той може да пътува в другите светове
Земята, слънцето, луната са направени за човека. Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слезе на земята. Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цялата вселена. – Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода да се движим, дето искаме? – Да ви се даде този билет днес, това значи да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма. С човешката форма той може да живее само на земята. За другите планети се изискват други форми. (1/стр. 275)
Ако човек възстанови духовното си тяло, безсмъртното си тяло, тогава той може да пътува в другите светове и да проучва скритата Мъдрост, която се таи в недрата на нещата. Но човекът е изгубил духовното си тяло и затова сега е в земно състояние, в земно мислене. Така както сега е устроен човекът, той не е достоен да пътува нито на слънцето, нито на луната, защото отивайки там, той ще види това, което не трябва да се вижда, ще чуе това, което не трябва да се чува и ще разбере това, което не трябва да се разбира. Така ако земният човек отиде горе, ще увеличи отчаянието си. А ако пробуденият човек отиде горе, ще увеличи вдъхновението си.
Зад Тайната на съзнанието
Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната Любов, Мъдрост и Истина. Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. (1/стр. 314)
Зад Тайната на съзнанието е скрита по-дълбока Тайна. Зад съзнанието е скрита Тайната на чистия Дух. На чистото съзнание е дадено да се разширява. На чистата душа е дадена дълбочина, а на чистия Дух е дадено да прониква в самата Мъдрост на Бога. На чистото съзнание е дадено да блаженствува, а на чистия Дух е дадена потайната Мъдрост. Чистият Дух може да живее в места и в измерения, където съзнанието не може да проникне. Чистото съзнание умее да се наслаждава, но само чистият Дух може да проникне в тройната пълнота.
Те имат в себе си Божието око
И тъй, когато говорим за законите на разумната природа, ние разбираме разумните същества, които са завършили своето развитие. Тези възвишени, разумни същества се отличават от ангелите и арахангелите по това, че никога не пътуват. Те стоят на едно място и помагат на страдащите души. (1/стр. 323, 324)
Има една категория възвишени същества. Те умеят да проникват дълбоко в страдащите души. Те проникват дълбоко, проучват ги и после им изпращат своите лъчи, своята помощ. Ангелите и арахангелите не могат да проникват толкова дълбоко. Те помагат на страдащите по друг начин – той е по-външен. Ангелите и арахангелите са подвижни. Страдащите души са също подвижни. Всички те са в процес на развитие. Но тези възвишени същества, за които ви говоря, са неподвижни. Те са завършили своето развитие. Те са се завърнали в своя Център. И от своя скрит Център те наблюдават всичко, което е в движение, и му помагат. Те имат в себе си Божието око.
Боговете
Когато говорим за боговете, ние не разбираме същества, създадени от човешката фантазия, но ония светли и възвишени души, дошли на земята между хората да ги научат неща, които те не знаят. След грехопадението боговете напуснали земята и оставили царете вместо тях. Днес царете управляват хората. Ще дойде ден, когато царете ще се оттеглят и отново ще дойдат боговете. Това значи, че се е завъртяло колелото на живота. (2/стр. 159)
Боговете са извън еволюцията. Тези Нефилим, т.е. тези Синове на Прасветлината, не спадат към колелото на времето. Те спадат към колелото на Духа. Те виждат всичко и проникват във всичко. Те са посели скъпоценните камъни дълбоко в земята. Те движат силите в скъпоценните камъни и ги правят да възрастват. Скъпоценният камък не е обикновен камък. Той е живо същество, израснало от вътрешната светлина на Нефилим. Рано или късно Нефилим ще превърнат и хората в скъпоценни камъни. Що е скъпоценният камък? Тайнство, скрито не само в недрата на земята, но живо Тайнство, скрито в ръцете на Нефилим – Изначалните същества.
Лицето на Любовта
Стремежът на човека, който излязъл от рая, както и на всички култури досега, се заключава в това да видят лицето на Любовта, да познаят Бога. Това е стремеж не само на човека, но на всички живи същества по лицето на земята. Не само земните същества искат да видят лицето на Любовта, но и всички останали същества, които живеят по различните планети и светове във Всемира. (2/стр. 260)
Всички искат да видят лицето на Любовта. Лицето на Любовта е скритото лице на Бога. Лицето на Бога не е образ. Лицето на Бога е не-образ. То е неведомост. Всички същества, които са постигнали образ, са се ограничили. Пътят, който съществата трябва да извървят, е да пътуват от образ към не-образ. И всяко същество, което е станало достойно да види не-образа, то вече изоставя своя образ, то вече изоставя себе си и става подобие на Бога.
Светът на Вечната Светлина
Представете си, че всеки от вас живее сам в един свят; как ще се чувствувате тогава? Това е възможно, обаче първо човек трябва да мине нирвана, за да влезе в този идеен, възвишен свят. Мине ли този свят, човек ще отиде в света на Вечната Светлина, дето нито дървета има, нито вода има. Той ще живее във Вечната Светлина, ще бъде тих и спокоен, за нищо няма да мисли и ще се радва, че е преминал страданията и живее в радостта, като използува благата, които Бог му е дал. (3/стр. 32)
Когато човек познае себе си, той ще се раздели със светлината и тъмнината и ще се завърне в Прасветлината, наречена Вечната Светлина или Непрекъснатата Светлина. Тук няма нито изгрев, нито залез. Тук има необятна свобода. Тук човекът е господар на себе си. Кой е господар на себе си? Този, който няма нищо, но притежава всичко. Светът на Вечната Светлина е Древна, Първична Река. Тук всичко тече и се движи бързо, но изглежда неподвижно. Тук всичко се движи, но трябва да имаш око за това.
Светии със 100 милиона очи
Има светии пък със 100 милиона очи. Можете ли да си представите какво нещо са тези светии? Разбира се, това се отнася до същества с висока, напреднала култура. (3/стр. 170, 171)
Когато човек придобие своето безсмъртно тяло, когато човек придобие своето светещо тяло, когато човек познае своя истински духовен организъм, тогава всичките му клетки стават извори, тогава всичките му клетки стават очи. Тези, които са имали Любов към Бога, придобиват милиони очи. Те могат да проникват навсякъде и да виждат това, което обикновените очи не могат. Тези очи могат да видят в мрака светлина, докато за другите мракът е мрак. Не им е дадено да видят Тайната на мрака. Обикновените хора също имат очи, но нямат взор, който да прониква. Взорът е духовно явление.
Реалният свят е без сенки
Каква е разликата между реалния и нереалния свят? Реалният свят е без сенки. Той е Божественият свят. Всички останали светове за да бъдат разбрани, имат сенки. Божественият свят, като реален, няма сенки, затова остава неразбран. (4/стр. 14)
Реалният свят е чисто слънце без сенки. Реалният свят черпи от себе си. Реалният свят е свят, който извира в себе си. Светът на сенките е двоен свят, той е раздвоен свят. Умът е сянка на чистия Дух. Сърцето е сянка на висшата Душа. Физическото тяло само по себе си е сянка на духовния човек. Физическото тяло като отражение дава още една сянка. Човек е заживял в сенките, когато е станал нереален. Истинският човек, т.е. ученикът, трябва да се завърне в Душата и в Духа си, трябва да се завърне в своята Божествена реалност. И тогава той ще стане реалност без сенки. Той ще е познал себе си. Така той ще бъде оригинал, а не копие. Що е това оригинал? Чистата Божествена реалност, светът, в който няма сенки и отражения. Божествената реалност е без тяло. Това е то Духът – чиста Прасветлина; динамично движещ се разум; Дух, който прониква навсякъде; чиста реалност, която не съдържа в себе си светове. Тази реалност прониква навсякъде, но от нищо не се цапа.
Пътува свободно във вселената
Който обича Мъдростта, ще пътува свободно във вселената. Без светлината на Мъдростта никъде не можеш да отидеш. Само светлината дава свобода на човека да пътува от едно слънце на друго. Мъчно се постига Мъдростта. (4/стр. 72)
Най-трудният път е пътят на Мъдростта.Човек става мъдър, когато е извървял правилно пътя на Любовта. И тогава самата Любов му посочва тесния път към Мъдростта. Мъдрият човек сам по себе си е ключ и затова той може да преминава от един свят в друг, без да има препятствия. Между световете няма заключени врати, няма прегради. Световете са отворени врати, но само мъдрият може да преминава лесно и да се среща с високите Учители. От тях той научава неща, които не са писани в Свещените книги. Този, който не е придобил Мъдростта, не може да премине през отворените врати на световете. Той се сблъсква с преградата, която е самият той. Такъв човек наричаме недостоен. Такъв човек Любовта не го е завела в Мъдростта и затова отворените светове за него са затворени врати.
Ангелите са на милиони години
Ангелите, които помагат на хората, са стари, на милиони години. (4/стр. 96)
Ангелите са преминали развитието си в многобройни светове и затова те имат вътрешни методи, с които да помагат на хората. Вътрешните методи са истинските, реални методи. За пример: един човек може да ти се усмихва много години, но между вас да си остане безразличието или само някакви приятни отношения. Но когато те погледне ангелът в човека, това е поглед-тайнство. Този поглед те повлича. Той те въвежда в развитието. На окултен език казано, Вечността те е привлякла. Този поглед-тайнство е по-силен от всички човешки работи, които се вършат на земята.
Слънчевите жители
Какво представя вашето знание в сравнение с това, което слънчевите жители имат? Едно слънчево дете, едва едногодишно, знае милиони пъти повече от най-учените хора на земята. То е пеленаче, но една негова година е равна на 200 милиона земни години. Вашата мярка е малка, а тая на слънчевите жители е крайно голяма. Когато това дете стане на 200 милиона години, сметнете на колко години ще бъде един човек на земята. (4/стр. 207, 208)
Един слънчев жител носи в себе си нещо от Първичното естество на Виделината. Учените на земята не могат да проникват в същността на нещата. Те не познават нито Тайната на живота, нито Тайната на смъртта. Те все изучават нещата, но то е едно забавление. Един слънчев жител има у себе си нещо от Прасветлината. Ако той сгъсти тази Светлина в себе си, той може да проникне в Тайната на боговете и да черпи Мъдрост. Такова слънчево същество е само по себе си сияещо и искрящо. Това е плод на истинското знание. Говорът на един слънчев жител е светещ. Това, което сияе, не говори. Да говориш със сияещата си същност, това е Първичен говор, Първичен език.
Животните говореха с хората
Преди грехопадението животните бяха на по-висока степен на развитие, отколкото сега. Тогава те говореха и се разбираха с хората. Днес хората заеха тяхното положение. Те сега говорят, но сами не се разбират. (4/стр. 320)
Преди грехопадението хората не бяха хора и животните не бяха животни. Преди грехопадението хората и животните бяха същества. Те живееха в единство и си говореха на единния език – духовния език. Но впоследствие тези хора и тези животни, които изгубиха духовния език, станаха врагове. Те започнаха да се преследват, защото изгубиха духовността в себе си, изгубиха езика си – езика на чистата духовност. Сега хората и животните си говорят със звуци. Мъчат се, дресират се, но мъчно се възстановява Първичният език. Но има и такива хора и животни, които много се разбират помежду си. Това се дължи на остатъците от Първичния, духовен език.
Зад Божествения Дух
Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. (5/стр. 25)
Окултната наука е проникнала в Тайните на Божествения Дух и Го е опознала като прояви на Любовта и Мъдростта. И тя все повече продължава да прониква в Неговите Тайни. Но зад Божествения Дух има мистериозни Старци – 24 независими Прадревни Старци. Те са Божества, които боговете не познават. На този етап Старците работят в хармония с Божествения Дух и ритъма на Вселената. Този ритъм е в хармония с развитието, но тези Старци превъзхождат развитието, ала времето им не е дошло.
Преди грехопадението
Преди човека обаче други същества, по-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете. Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях. Как сгрешили, досега никой не знае. (5/стр. 122)
Преди грехопадението тези, които пропаднаха, са Нефилим – боговете. Те не познаваха напълно скрития Център на Бога. Те не познаваха съкровеното Му ядро. Те имаха определена степен на съвършенство, но не пълна. И когато бяха посети в древната земя, те се възгордяха и провалиха себе си, а по-късно провалиха и хората. Тогава Бог задвижи втория Си скрит Център и отне частичното им съвършенство. Така те станаха демони. И сега Бог ги използува за други Свои скрити цели. В началото войната с тях беше чисто духовна. После тя се премести навън, стана външна и земна, защото Бог направи уловка, направи Творение, създаде сътворен свят, за да не се виждат и да не знаят кой с кого се бие. Ако тъмен дух победеше светъл дух, той не знаеше, че светлият дух се освобождава от външното си тяло и се връща в Светлината. Така демоните се радваха на своята победа, а светлият дух тържествуваше в своята Тайна. Той ставаше свободен дух – Син на Светлината. Засега демоните не знаят, че воюват срещу себе си. Но в бъдеще те ще се насочат навътре срещу собственото си невежество и тогава ще дойдат прозренията, които са пътеки към вътрешното Царство на Бога. Така те ще се завърнат отново към своето минало и ще започнат да търсят съвършенството, но по нов начин.
Да се разходите по всички планети
Когато бъдете готови, ще ви дадат свободен билет да се разходите по всички планети. Това става по особен начин, със специална колесница. (5/стр. 170)
Когато станеш духовен човек, когато се освободиш от земното в своите мисли и чувства, ти вече ставаш непривързан към земята. Така ти вече ставаш достоен за пътуване по другите звезди. И понеже духовното тяло е вече организирано, тогава вече ти можеш да тръгнеш на път. Това няма да бъде просто разходка, то ще бъде узнаване. Ще узнаеш друга духовност, друга Мъдрост. Ще се срещнеш с Мъдреци и Старци. Ще се срещнеш с дълбочина, която не си подозирал. Ще се срещнеш дори с Тишината, която е без мълчание.
Шестата, Седмата и Осмата раса
Шестата раса ще бъде раса на гениите. Седмата раса е раса на светиите. След светиите иде вече расата на Учителите. Когато мине през фазата на Учителите, човек напуща земята, напуща слънчевата система, понеже минава в друга еволюция. (6/стр. 64)
Шестата раса ще бъде раса на духовната разумност. Седмата раса е на светиите, расата на висшата Светлина. Расата на разумните ще подготвя хората за висшата Светлина. Расата на светиите ще подготвя хората за сливането с Бялата точка, която е Тайна на скрития Отец. Шестата и Седмата раса са само подготвителни. После ще дойде Осмата раса – расата на Великите Учители. Тя ще даде методите на избраните, които ще влязат в Тайнството на скрития Бог и ще се обновят с Него. После те ще се върнат отново, за да поведат другите. Осмата раса, расата на Великите Учители, ще се оттегли настрани. Тя ще продължи да работи в други по-дълбоки измерения. Тези измерения са извън духовната разумност и висшата Светлина.
Праслънцето
Има същества, за които слънцето нито изгрява, нито залязва. За тия същества слънцето вечно свети. Тези същества се намират на висока степен на съзнание. (6/стр. 286)
Има същества, за които има изгрев и залез. Тези същества са изгубили нещо от реалността си и затова за тях текат два процеса – изгрев и залез. Понеже са изгубили нещо от реалността си, те са станали двойствени. За висшите същества грее само едно Слънце – Праслънцето. В това Слънце няма залез. На тези същества Бог показва най-древното Си Лице, което е носител на истинската Мъдрост, защото тези същества винаги са били в единство с Бога. Там, където има изгрев и залез, там, където има живот и смърт, там човек е изпратен на обучение, защото той е изгубил древната Мъдрост. И когато човек преодолее изгрева и залеза, той ще познае единството и ще се върне в Прасветлината, която е била преди слънцето и мрака.
Трите стъпала в ада
Влезе ли в ада, човек влиза в областта на скърбите и страданията – първото стъпало на ада. После той влиза още по-навътре – на второто стъпало, в областта на мъчението. Има и трето стъпало на ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори. На трите стъпала в ада отговарят три стъпала и на небето. (7/стр. 127)
Адът има три степени – скръб, мъчение и мрак. Скръбта ако не е разбрана, се превръща в отчаяние. А когато е разбрана, тя се превръща в радост, тя дава дълбочина на радостта. Мъчението ако не е разбрано, се превръща в самоубийство. Но ако мъчението е разбрано, то завръща човека в доброто и осмисля неговото отклонение и неговия път. Мракът – това е най-тежката степен на ада. Ако той не е разбран, той погубва всичко човешко у човека. Но ако мракът е разбран, човекът изтръгва от него стара Тайна. Тогава човек става същество на висшата Светлина. Изкуство е в големия мрак да видиш скрития Бог. Само тези, които имат Божествената Любов, могат да видят в мрака Тайната на живота и своето безсмъртие. Но тези, които са изгубили Любовта си, се демонизират. Те стават жители на мрака, жители на своята участ.
На месечината
Казват, че животът, който някога съществувал на месечината, се преместил на земята, а на месечината останали само най-учените същества. Те живеят под кората на месечината, поради което повърхността ѝ е съвсем пуста – нищо живо не се среща там. (8/стр. 56)
По пътя на падението някои същества, които допуснали в своята светлина и тъмнина, пропаднали на земята и придобили сгъстени физически тела. Тези, които не са смесили светлината с тъмнината, останали на луната. Те съхранили своята чистота и своята светлина и затова сега живеят на луната в по-лека, ефирна форма. Лунните жители изучават Тайната на живота от гледна точка на лекотата, подвижността и духовността, докато земните жители изучават живота от гледна точка на тежестта и на своя ум, от гледна точка на смесената си природа. Ако земните успеят да превърнат тежкото в леко и успеят да се върнат в своето духовно тяло, тогава и те могат да изучават Тайната на живота, както я изучават леките и ефирни същества.
Нов космос
Целият свят ще се обърка, само Бог ще действува разумно и ще създаде нова вселена, нов свят, нов космос. (8/стр. 131)
Сам Бог ще помогне на хората да излязат от човешкото си съзнание. Човешкото съзнание е било изгонено от висшето съзнание, светлото съзнание. Висшето съзнание всъщност, това е бил раят, ефирната област. Понеже хората нарушили заповедта на Бога, те влезли в нисше, земно съзнание. Те били изгонени от лекото и светло съзнание и затова сега на земята преминават през много страдания, за да се подготвят за новия духовен космос. В този космос те ще живеят в безсмъртните си тела, в които няма място за смърт, страдания и болести. В новия космос, който Бог пресъздава, ще влязат само леките, подготвените, пречистените и духовни същества. Новият космос ще бъде място за нови същества. Той няма да бъде съставен от тежка материя, както например са корените на дървото. Той ще бъде съставен от клони, листа и цветове, т.е. от нова, пречистена, духовна материя.
Първият човек
Каквото и да се говори за създаването на първите човеци, това е голяма история. (8/стр. 162)
Първият човек е бил създаден като чисто духовно съзнание. Това съзнание обладавало свободната Първична енергия. С тази енергия човекът можел да странствува свободно. Цялата духовна вселена била негова, пространството било негово. Той живеел в Дървото на живота. Но му било забранено да яде от тайнственото Дърво на познанието на доброто и злото. Това Дърво е друг поток. Това Дърво е черен поток. При него енергията е обратна на Дървото на живота. В Дървото на живота енергията е лъчезарна, лека, сияеща и ефирна. Това е висшето съзнание, самият рай. В другото Дърво енергията е черна, привличаща, завличаща, тежка, земна и груба. Тази енергия е свързана със смъртта и приземяването. Първият човек бил предупреден, но той вкусил от черния поток. И той не могъл да издържи. Станала промяна. Съзнанието му било преобразено. Той оголял, т.е. облякъл се в земно тяло и придобил нисше съзнание, с което трябвало да се бори. Има същества, които са яли от това Дърво, от този черен поток, но те не са паднали като първия човек. Те не са паднали като Адам, защото били подготвени. Те имали велика и неизменна Любов. Тя устояла на черния поток и те съхранили в себе си рая, т.е. висшето съзнание. Така те останали в своята Първична, Изначална Светлина. Докато Адам смесил светлината си с черния поток. И затова сега светът е в голяма борба. Адам станал светът.
Прадревни Божества
Светлината, която слънцето праща към всички планети, показва, че там живеят високо интелигентни и разумни същества. (8/стр. 217)
На слънцето живеят Прадревни Божества. Те никога не са падали за разлика от боговете Нефилим. В древността, когато се състоял Хадор – Изпитът, Божествата са оцелели, а боговете са пропаднали. Божествата са оцелели на милионите градуси Любов, излъчени от Прадревното Божество. И днес Божествата, които са скрити в слънцето, светят със своите висши лъчи. Те са велики създатели, сътворци. От малките неща те са създали големи неща. Така както боговете от малката семка правят ябълката и от малката семка възрастват цяло дърво, така Божествата правят по-големи чудеса. От капката те са направили река. После уголемявайки реките, те са направили морета и океани. От малкото камъче те са направили планини. Това е тяхното Тайнство. И сега ни гледат от слънцето и ни наблюдават. А радостта им е обширна. Те са свързани с нашата древност.
Велико бъдеще
Велико бъдеще очаква човека. Засега той се намира в своето детинство. Много години още трябва да работи, да се учи, да минава от една планета в друга, докато дойде до зряла възраст. Той ще бъде жител не само на Земята, но и на Венера, на Марс, на Юпитер. Когато мине през всички планети и придобие нещо ценно от тях, той ще отиде на Сириус, дето ще прекара дълго време. Оттам той ще отиде на друго Слънце, около което се въртят всички слънца на вселената. (8/стр. 217)
Дълбок и величествен е пътят на ученика. Той трябва да премине през много места и от всяко място да събере в себе си определени лъчи на силата, на чисто духовната сила. На Земята той трябва да изгради в себе си устойчивост и неизменност. На Венера трябва да постигне истинско различаване, на коя любов да посвети себе си. На Марс трябва да стане воин на Истината. Само така той ще увеличава чистотата на своята духовна сила. На Юпитер трябва да събере в себе си чистите лъчи на благородството. С това чисто духовно тяло извървявайки своя свещен път, ученикът ще стигне до Сириус. Там ще изучава древните Тайни на вселената. И когато ги изучи, го очаква друго Слънце – тайното Слънце във вселената. То е Алфиола. След като е изучил Тайните, той ще бъде подготвен да разбере най-висшите Мистерии на самия Бог.
Акашовите записи
Значи сам Бог е написал закона си в човешкото сърце. Който има светлина, той чете Божия закон в оригинал и оттам го превежда на хората. И Моисей написа законите по същия начин. Той ги четеше в главата и в сърцето си в оригинал и ги превеждаше на език, достъпен за онези, които нямаха светлина сами да четат и разбират. Оригиналът, който се намира в човешката глава и в човешкото сърце, философите наричат Акашови записи. (8/стр. 220)
Акашовите записи се намират в сърцето и главата на човека. Когато сърцето е пречистено, то се превръща в сияещо духовно ядро. Тогава сърцето е вече чисто духовно, безсмъртно. И тогава висшата душа може да чете в него чисто духовните неща. Така душата чете Акашовите записи и опознава все повече себе си и своя произход. Така душата узнава своя вечен Път. Има още по-тънка и дълбока Акаша – тя се намира в Третото Око на човека и във Върховния му Център. Когато човек напълно овладее мисълта си, тогава Третото Око, или Окото-огън, го дарява с много тънки разбирания за Първичните неща. Третото Око е завръщане в рая. То е самото единство с рая. Тук човек има право да изследва Тайните на самия рай. Но има и по-висш Център – Върховният Център Сахасрара. Тук е завръщането в Царството Божие. Тук човекът е вече чист Дух и на него му е позволено да прониква в Тайните на Бога. Има и специална Акаша и тя е свързана с осмата чакра, но тя е неразбираема, тя е заключена. До нея не достига дори и чистата духовност. Осмата чакра е свързана с мистериозната отвъдност. Тя съдържа в себе си Мъдрост преди вселената.
Хората от Шестата раса
От бялата раса ще излезе Шестата, светеща раса, в която хората ще се различават от сегашните. Техните тела, очи, уши, нос, уста ще бъдат другояче устроени... Хората от Шестата раса ще виждат на всички страни и посоки, ще виждат и бъдещето. (8/стр. 305)
Хората от Шестата раса ще бъдат светеща Любов и затова те ще могат да виждат отвътре чрез проникване. Що е Любовта? Самото зрение, самото виждане. Сега зрението е само в очите на човека и частично в сърцето му. Тогава целият човек ще бъде зрение, защото Любовта, това са очите на Бога. Но и в Шестата раса ще има избрано ядро от светещи същества. Те ще виждат не само бъдещето, но и потънкости в него, които трябва да преобразят. И тези, които съумеят да преобразят това, те ще проникнат в скритата Светлина на самия Бог. Така те ще узнават Неговите Тайни, които ще предават на други светещи. Що е Тайната? Светлина в самата себе си. Тя сама се разкрива на този, когото си избере.
Велики същества
За пример, според някои учени слънцето е горящо тяло с температура 25 милиона градуса, според други – 50 милиона градуса, според трети – още по-висока. Те изключват всякакъв живот на слънцето. Според най-новите теории вътрешността на слънцето е твърда и там живеят разумни същества, а повърхността му е нагорещена, с висока температура. Това именно го предпазва от нападения. (8/стр. 367)
На слънцето живеят велики същества. Те са въоръжени с изобилна светлина и с изобилна топлина. Това е тяхното най-силно оръжие. Всеки, който има такава светлина и топлина, е неуязвим. Но как те са постигнали този поток от светлина и топлина в себе си? Те са минали през стария и древен мрак и оттам са го изтръгнали. И сега светят със светлина неуязвима. Що е това старият и древен мрак? Малцина знаят това. За това няма право да се говори, но аз малко ще отворя вратата. Старият и древен мрак, това е прикритата свещена природа на нещата. И затова който стигне до дъното на този мрак и го преодолее, той придобива потока на свещеното. Той става слънце, той става извор.
Ще проявят живот
Днес само хората, животните и растенията растат и се движат, но един ден когато завършат развитието си на земята, и телата, които са в покой, ще напуснат сегашното си състояние и ще проявят живот. (9/стр. 243)
Днес всички хора, животни и растения се движат. Те се движат, защото енергията в тях работи. Има камъни – обикновени и скъпоценни, те не се движат, те са в покой. В тях също има енергия, но тя е скрита. Тя е работила и се е оттеглила. Скъпоценният камък е работа на скрито същество, което е действало вътре в него. Скъпоценният камък е израснал дотолкова, доколкото това същество е работило в него. Скъпоценните камъни са тайнствени същества. Те говорят за скрита деятелност, която ние не виждаме. След време всички тези тела, които са в покой – обикновеният камък, дървото, тревичката – ще бъдат проникнати от друга енергия, по-висша, и те също ще започнат да се движат. Тогава енергията ще се прояви. По този закон и умрелите ще възкръснат, духовните им тела ще се възродят, защото върху тях ще се излее нова енергия и ще ги проникне отвътре. Ще дойде време, когато всичко, което е било в покой, ще бъде приведено в движение, ще се възроди.
Период, за който нищо не знаем
Някога човек е живял в Бога – период, за който нищо не знаем. След това той е излязъл от Него като дихание, пробудил се е и започнал самостоятелно да живее и да се развива. (10/стр. 192)
Някога човекът е живял в Бога, в единство с Него. Той е бил чист, невинен и напълно зависим от Бога. Той е бил лек, безсмъртен, без тегло, без тяло. Бил е чиста душа, но е бил като едно дете, като едно вечно дете. Бог не е искал първият човек да остане дете. И Той го отделил от Себе Си. Той допуснал грехопадението. Той допуснал първият човек да яде от Дървото за познанието на доброто и злото. Чрез това Дърво енергията се сгъстява и човекът се е облякъл в тежки условия, в тежка материя, т.е. във физическо тяло. Сега той е трябвало да търси Бога по нов начин и да започне да расте. Целта на Бога е била детето да стане мъдрец. Целта на Бога е човек да стане зрял и осъзнат и да се върне при Него мъдър и свободен.
Ако очите на човека се отворят
Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много възвишени същества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива светове, каквито никога не си е представял. – Какво да направим, за да се отворят очите ни? – Влезте в живота на Любовта. Любовта отваря очите на човека. (10/стр. 233)
Ако имаме Любовта, ще виждаме, както Бог вижда. В Любовта е скрито виждането. Любовта е динамиката на Бога. Обикновените хора не виждат в невидимия свят поради неговата динамика. Вътре в нашето пространство живеят много същества – праведни, ангели, висши същества, древни същества, но тяхната динамика е голяма, поради което са невидими. Само нашата Божествена Любов може да ги види и да ги улови. Любовта има поглед в невидимото, докато обикновеният човек има само зрение без виждане, без око. Любовта е виждащата сила, всичко друго е само очи... Ние можем да виждаме в другите светове само ако Бог ни призове в Себе Си, както е станало с Енох. Енох е видял нещо в света на боговете, но и той се е уплашил, искал е да слезе на земята отново. Казвам: Необятното е страшно, дори и за подготвените същества. Необятното е безпределно. То е като дъно без край.
Трите вида слънца
Светлината се проявява на земята, но тя не иде от земята. Светлината, която виждаме, е отражение на слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго едно слънце. Между нашето слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката светлина. Нашето слънце черпи силата си от тъмното слънце, а тъмното слънце черпи сила от истинското слънце. Значи докато дойде на земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното слънце се поглъща от нашето и от нашето се предава на земята. (10/стр. 250, 251)
Трябва да разберем трите вида слънца – нашето собствено слънце, тъмното слънце и древното Слънце. Това са три системи. По друг начин казано: нашата душа-същество, тъмното същество, което ни пречи, и Прасъществото – Изворът на всичко създадено. Ако нашата душа е избрала света, тогава тъмното същество-слънце става поглъщател на нашите сили. То изпива живота ни и ние не можем да стигнем до Праслънцето. Но ако нашата душа е избрала Бога, тъмното същество-слънце започва да залязва за нас, а ние започваме да черпим от Прасъществото. Тъмното същество ще продължи да съществува, но не за нас. Това тъмно същество, това тъмно слънце ще продължи да съществува, защото Праслънцето му дава сила. И това тъмно слънце ще ни научи да намерим единственото истинско Слънце вътре в себе си.
24 Старци
На небето има само 24 Старци. Всеки Старец представя една минала епоха. (10/стр. 288)
Всеки Старец си има своя собствена Древност. Всеки Старец е живял милиарди години. Всеки старец е преминал през световете и е придобил опит, който превъзхожда световете. Всеки Старец е праобраз на скритата Мъдрост. Какво означават за Стареца минало, настояще и бъдеще? Те нищо не значат, защото той има в себе си Безкрайността. Какво значат за Стареца тук, сега и отвъд? Те нищо не значат. Той ги превъзхожда. Когато се ражда на земята, той се ражда като нероден. Когато умира, той се завръща като нероден. Необяснимо нещо е един Старец. Най-хубавото нещо на земята е да те призове Старец. Тогава си призован на път към Абсолютната родина, която е друго име на Великата Мистерия.
Душата
Под думата душа ние разбираме цялата вселена с всички светове, които влизат в нея. Душата включва всичко в себе си. (10/стр. 317)
Душата е ефирна вселена. Тя е съкровено начало, излъчено от Прадревна Тайна. Тя е повече от света, тя е повече от времето. Тя може да се разширява и може да се смалява. Когато се е смалила, тя е влязла в ограничението, наречено време. Когато се разшири, тя влиза в духовната вселена, която е наречена Вечност. Във времето душата ще научи закона на смаляването. Във Вечността душата ще научи закона за разширяването. Странна е нашата душа. Тя е ефир от ефира. Тя странства в най-различни светове, но винаги се завръща в своята духовна вселена.
Древен смисъл е скрит в Мъдростта
Мъдростта е съвкупност от разумни същества, които включват в себе си знание и сила. Тия същества са създали цялата вселена. (10/стр. 320)
Древен смисъл е скрит в Мъдростта. Мъдростта е съставена от разумни същества, от богове и от прадревни Божества. Всички те са разумни и мъдри, но на степени. Те са несътворени, но са създали сътворената вселена. И затова те могат да я наблюдават отвътре. Най-близко до сътвореното са ангелите и ангелските йерархии. Боговете живеят в несътворената вселена, духовната вселена. А прадревните Божества образуват ядрото на Божествената вселена. Тук е Царството на Бога и това е именно Царството Божие.
Зад Истината
Зад Истината седи един неопределен, неорганизиран свят, в който човешки крак не може да стъпи. Какъв е този свят, никой не може да си представи. (10/стр. 392)
Що е Истината? Един неорганизиран свят. Истината е като самата свобода. Истината е свободен Дух, който се рее във всички светове. Когато хората са познавали Истината, те са били неорганизирани, свободни. Но когато са допуснали лъжата, те са станали свързани, организирани, ограничени. В този свят има много организации, но те нямат свободата. Свободата е качество на чистия Дух. Всичко организирано е свързано и обременено от своите представи. Всичко неорганизирано има само една представа – Бог. И затова то е свободно. Само просветленият човек знае как да се освободи от своята сътворена част, защото той знае истинския път към своята свобода.
Слънцето ще загасне
Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне. Следователно аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна. Обаче има едно слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца. (11/стр. 327)
Ще дойде време, когато слънцето ще изгасне. То ще стане, когато вътрешното слънце изостави външното. То е, както когато душата изостави тялото. Къде ще отиде вътрешното слънце? То няма да загуби светлината си. То ще се скрие в себе си. То ще продължи да свети в себе си. Какво ще стане с него? След време то ще бъде призовано от Божията Тайна, която се явява Баща на това слънце. И тогава то ще засвети на друго място с нова светлина, обновена светлина.
Милиони същества живеят на слънцето
Знаете ли как живеят съществата на слънцето? Знаете ли какъв е техният език? (11/стр. 402)
Милиони същества живеят на слънцето. Те са разумни същества, богоподобни. Те са изпълнени със светлина и топлина. И ние получаваме тази светлина и топлина през прозореца на това слънце. И ако ние съзнателно търсим тази светлина и топлина, ще се върнем някога към собствения си слънчев разум, който сме изгубили. Слънчевият разум е нашето Богоподобие. Но в човека има Тайна, която свети повече от слънцето.
Свят на древното безвремие
Божественият свят е най-красивият свят. Хората не могат да си представят тази красота. (12/стр. 191)
Божественият свят е свят на древното безвремие. Тук не тече време, тук тече вечната Любов. Тук знанията са ненужни. Тук тече Мъдрост, която е богоподобна. Тук съзнанията са светещи. Трудно е да се опише как се обменят светещите съзнания. Отношенията са основани на прадревния закон, наречен Ал Матирия, т.е. Великата Истина. Това са отношения, които светят в Тайната на Бога.
Цялата Вселена пътува
Цялата Вселена пътува в пространството и накъде пътува, това учените не са определили. (13/стр. 12)
Вселената и съществата пътуват към своя Център. Вселената и съществата пътуват към своя Произход. Вселената и съществата пътуват към Истината. Само Истината може да им даде това, което им липсва. Какво съдържа Истината в себе си? Най-древната пълнота на Бога.
Скрито Царство
Съществува в света едно Царство на един абсолютен ред и порядък, дето в туй Царство бедни хора няма и богати няма, и учени няма, но и прости няма. Лоши няма, но и добри няма... Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества. (13/стр. 46)
Съществува в този свят скрито Царство. Това са невидими същества, висши, напреднали същества. Те живеят странно между хората и затова хората не ги познават и не ги разбират. Тези същества са заживели в същността, в Бога. Те се хранят с друг хляб. Те не ядат външния хляб както хората. Доброто за тях е лош хляб, защото в този свят доброто е смесено със злото. Те се хранят с друг хляб. Това е Мъдростта. Само тя ги насища. Какво се крие в Мъдростта, че толкова много я обичат като хляб? Мъдростта съдържа в себе си елемента безкрайност.
Животът на месечината
Много е красив животът на месечината. Много по-красив, отколкото на земята. (13/стр. 107)
На луната живеят висши същества и изостанали астрални души. Тук животът на астралните души е по-лек от живота на хората на земята. Висшите същества на месечината живеят в своята духовност и в своята Божественост. Така те живеят в пълнота, във вечност и в нероденост. Нисшите жители на луната живеят в лъжа, в конфликти и в противоречия. Подобно на земните хора те също се хранят и умират. Но храната им е лунна и смъртта им е лунна – по-леки от земните. Те също се прераждат, но астрално. И ако някое от тези същества реши да търси Истината, тогава на помощ идват висшите същества на луната. На луната живеят много адепти. Често там се явяват и трима Старци.
Три вида вселени
Какво може да стане за бъдеще? Тази вселена като се измени, трябва да знаете какво ще стане от нас. (13/стр. 135)
Има три вида вселени. Първата и най-нисшата е физическата, хаотичната. Тя постепенно се видоизменя и след време трябва да стане духовна. Духовната – това е разумната вселена. Тази духовна вселена също ще се видоизменя и организира, за да стане след време Божествена. Външната вселена е мрачна. Тя е наследство от древния хаос. Вътрешната, духовната вселена е светеща. Божествената вселена е сияеща. Такъв е и пътят на човека. Той трябва да направи тъмнината си светеща. А по време на своята Вечност трябва да направи тъмнината си сияеща. Някога Адам е бил светлина, но се е отделил от Бога и светлината му потъмняла. Това е разликата между светлината и сиянието. Светлината може да потъмнява, но сиянието – никога. Когато Адам узрее в светлината, тогава неговата светлина ще избере Бога цялостно, окончателно. И тогава той ще засияе завинаги.
Ще узнаеш Тайната и на двата свята
Какво е другият свят? Най-първо ние не можем да сравняваме нашия свят с другия свят. Защо? Понеже ние не сме причина, ние сме само едно последствие. Казват, че от последствията ще знаеш причините. (13/стр. 143)
Докато си човек, ти не можеш да познаеш Тайната на другия свят. Първо ти трябва да станеш образ и подобие от същността на Бога. Когато станеш чиста духовност, това означава да си станал образ от същността на Бога. Тогава няма да бъдеш последствие и тогава ще узнаеш Тайната на двата свята – на този и на онзи свят. Но има и още един път. Ти трябва да станеш подобие на същността на Бога. Това е най-трудното. Ти трябва да надраснеш дори и своята духовност. Ти трябва да надраснеш дори своята Вечност, защото иначе ще останеш заключен в своята Вечност. Когато надраснеш това, ти ще постигнеш свободата, която произхожда от същността на Бога. Тогава ти ще постигнеш най-голямото Тайнство в живота. Ти вече няма да бъдеш нито материален, нито духовен. Ти ще бъдеш велико Тайнство, защото Бог не е нито Дух, нито материя. Бог е Прасъщност и ти ще станеш част от Мистерията на тази Същност.
Първата раса
Първо на земята са живели най-разумните хора, които са създали тъй наречения златен век. Всичкото знание, което сега имаме, както и окултното знание, всичко това се дължи на оная тъй далечна епоха, когато хората са имали някакво откровение. Тия хора са виждали това, което е създадено в природата. Те са били в съприкосновение с всички напреднали, разумни същества, които са работели при създаването на природата. (13/стр. 146)
В онази далечна древност е живяла Първата раса – най-великите същества. Това е било времето на златния век. Те познавали Тайната на Бога и Тайната на живота. Те знаели, че животът е Тайна на Бога и че животът няма нито начало, нито край. Те използвали разумно всички сили на живота. Те владеели изкуството да създадат огън, да създадат вятър, да създадат река, да създадат извор, да създадат скъпоценен камък. И всичко създадено те го управлявали хармонично. Но по-късно някои от тях решили, че са богове и че са равни на Бога. И оттам е започнало провалението. Така златният век си отишъл, той се скрил и настанали други времена – вторите времена. И днес който е познал себе си, съхранява нещо от златния век. А този, който не познава себе си, той носи нещо в себе си от другите времена – от времената извън древността, извън златния век.
Божието лице
И Бог има лице. Божественото лице е образ на всички неща. Когато вие видите Божието лице, ще останете доволни. Трябва някога да видите Неговото лице. (13/стр. 152, 153)
И Бог има лице. Който е видял лицето Му, той няма вече в себе си време. Който е видял лицето Му, той няма вече в себе си зло. Който е видял лицето Му, той няма в себе си смърт. Какво нещо е Божието лице? То е лице без образ. Това лице е самата съкровена същност. Който е познал съкровената си природа, той е видял в себе си лицето на Бога.
Лицето на ангела
Ако видите лицето на някой ангел, ще разберете тогава какво нещо е красота, какво нещо е благородство, какво нещо е интелигентност. (13/стр. 153)
Който е видял лицето на един ангел, се е срещнал с велико явление в живота си. Лицето на ангела свети с чист пламък и ярка светлина. Тази светлина е на много степени. Докато лицето на падналите е съставено от огън и смесена светлина, паднала светлина. Лицето на един чист ангел е жив пламък, то е пламтящо ядро. Да видиш това лице, значи да бъдеш повдигнат в своето развитие, значи да бъдеш призован.
Бъдещата епоха
Бъдещата епоха, за която ви говоря, бъдещата, новата раса, тя ще бъде златната епоха, за която всички трябва да се готвите. Тогава ще дойдат всички онези велики хора, онези предци, които са живели някога. (13/стр. 165)
Бъдещата епоха ще бъде светеща епоха. В тази епоха съществата, наречени хора, ще познават душата си. Те ще я познават като чист, свещен огън. Тези нови хора-същества няма да бъдат съставени от огън, въздух, вода и земя, т.е. от елементите на външния космос. Те ще бъдат съставени от душа, т.е. от духовен космос. Така те ще могат да пътуват към предците си. Предците са два вида: висши и незнайни. Висшите са минали през тайната на материята, през тайната на хаоса, през тайната на страданията. Те са заставили хаоса да заблести. И сега ще имат право да ръководят хората-същества. Незнайните предци никога не са слизали в материята. Но те имат такава скрита Прасветлина, че дори и висшите предци могат много трудно да ѝ устоят. Незнайните ще слизат по-рядко в тази златна епоха. Те ще имат за цел постепенно да преобразяват чистото духовно знание в дълбоко, мистериозно познание.
Тайната на смисъла
Човек не е бил във времето, когато светът се е създавал. Защо се е създал светът, никой не знае. Никой не знае какъв е смисълът на света. (13/стр. 168)
Никой не знае тайната на смисъла. Защо? Защото смисълът е скрит дълбоко навътре. Ние не трябва да го разберем, ние трябва да го търсим. Ние трябва да го търсим навътре и все навътре, докато го преживеем. А когато го преживеем, ще видим, че той е отвъд живота и смъртта. Смисълът е Тайнство. Той е напълно неопределен. Ако беше определен, той щеше да бъде нещо ограничено, нещо затворено. Ако водата е в едно шише, тя е определена. Ако водата свободно се лее във вечността и навсякъде, тя е неопределена. Величието на смисъла е в неопределеността.
Има ли край животът?
Някои питат: „Животът има ли край?“ Животът край няма. (13/стр. 179)
Има ли край животът? Има ли край изворът и откъде е дошъл той? Животът е дошъл от друг живот. Откъде е дошла водата в извора? Водата има начало, но нейният източник е без начало. Водата в извора тече, защото източникът всякога тече и той е научил водата да тече. Има един живот, който е отвъд живота и смъртта. Този живот идва от самия Източник. Този живот е Тайнство, което няма край.