Вторият Прастарец - ИЗРЕЧЕНИЯ | Елеазар Хараш (нова, твърди корици)

роизходът не е пътуване, а завръщане с Любов и Смирение.
Произходът не е посока – това е нашият център.
Произходът увеличава Незнайното в нас, а това храни Нищото в нас.
Колкото повече изчезваш, толкова повече се явява Произходът, който е Безмълвен.
Произходът е Мистерия без обяснения – Тишина, която не говори.
Тишина, която не говори е по-дълбока от тишина, която споделя. Но и двата вида тишина са чисти излъчвания от Произхода.
Безсмъртните не познават произхода.
Произходът е върховната Лекота, Изначалната Свобода – без смърт и безсмъртие. В Акаша няма безсмъртие и смърт, защото тука няма нито вътрешен свят, нито външен. Произходът е тотален.
Произходът е в това: дълбинно да осъзнаеш своята изначалност, в която няма никаква двойственост.
Светлината не познава произхода, ангелите също.
Произходът е Върховното измерение, което никой не може да познае, то е мястото на Абсолюта и Мистерията. Тук никога е нямало смърт и безсмъртие, вечност и сътвореност, добро и зло.
Произходът е без лице – Абсолютът няма лице.
Върховният Абсолют е произлязъл от Себе Си – всичко друго е Негово слизане, излъчване.
Върховният е самороден – отвъд произхода и затова се изрича като Прапроизхода.
Върховният Абсолют – Незнайният – не се нуждае от име, Той превъзхожда словото.
Словото е създадено заради съществата, защото те не са могли да понесат безпределността и безмълвието.
Във Върховното Начало никога е нямало Слово, нито нужда от него.
Всичко е произлязло от Върховен Прасъздател, Изречител – дори и Бог, но този Върховен е решил да остане дълбинно скрит, защото такава е природата Му.
Върховният Незнаен е безгранично неопетнен – Върховно Сияние и ослепителност, без никакво знание.
Върховният Абсолют е Единственият, Който извира от Себе Си, всички други извират от Него, от Неговата даденост.
Върховният Абсолют е предвидил Бога и му е дал част от Себе Си.
Никой не може да опише Върховния и Неговата Древност.
Абсолютът е създал Тайните и е скрил Себе Си в Мистерията.
Абсолютът е Мистерия за Боговете и Божествата.
Името на Абсолюта е Велика Непостижимост. Към Бога има проход, към Абсолюта няма.
За Абсолюта се смята, че е пречист Древен Океан от Сияние.
Абсолютът е Върховна Мистерия;
Древният е Велика Безпределност;
Бог е великият Път към Бездната и Мистерията.
Абсолютът е върховната Прасърцевина на всичко.
Абсолютът е господарят на Тишината.
Абсолютът е самата Върховна и Несподелима Истина.
Абсолютът вижда Вселената в най-малката частица.
Абсолютът е Единственият Праизточник, от Неговата Изначална сила е излъчен Бог.
Сливането с Абсолюта не е край, а велико Начало – Началото на нашия Древен и безконечен Път.
Абсолютът е прадревна земя.
Прасъществото е навсякъде, То подкрепя и Бога.
Учителя казва: „Изворите на Душата се поят от още по-велик извор – той е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието“.
Бог е вътрешно явление – Абсолютът е дълбинно явление.
На Бог може да се подражава чрез богоподобие, но на Абсолюта не може.
Чистият човешки Дух може реално да види Бога, но не може да види Абсолюта. За Абсолюта трябва да си отишъл отвъд Духа.
Абсолютът е Всемогъща Ръка.
Кой е превърнал съзнанието в Сияние? – Абсолютът. Кой е превърнал съзнанието в Дух? – Абсолютът.
За Абсолюта вечното е временно.
Бог се движи във Вечността и Безкрая. Абсолютът се движи в Мистерията и е над Мистерията.
Бог се движи благодарение на Абсолюта.
Когато Абсолютът е родил Бога чрез излъчване, Той му казал: Ето, подавам ти ръка за Вечни и Безкрайни времена!
Проникването в Бога е въпрос на честоти. А връзката с Абсолюта е: ако си призован и с позволение.
Истинска цивилизация може да произлезе само от Абсолюта – Върховния Прасъздател на всичко.
Бог е храм на вечната Тишина; Абсолютът е Мистериозна Тишина.
В Бог има вечен звук; в Абсолюта има Неуловимост.
Очите на Бог са два чисти извора; очите на Абсолюта са отвъд това.
Бог е слънцето в човека; Абсолютът е Мистичната зора.
Бог е скрит в сърцето ти; Абсолютът е скрит зад сърцето – в другата, по-вътрешна Сърцевина.
Съществата от Вечността имат близост с Бога, но нямат близост с Абсолюта.
Без Бог човекът не е в живота, а без Абсолюта, не е в Мистерията.
Бог е господар на Битието; Абсолютът е господар на Небитието.
Бог е неизразимо изразим; Върховният Абсолют е неизразимо неизразим.
Абсолютът никой никога не Го е виждал. Само висши Същества са били докоснати малко – без да Го виждат, за Него няма зрение.
Той е отвъд смисъла.
Абсолютът е зад предела и безпределността.
Истината е Той Самият и Неговото излъчване.
Той дарява Истината, но си остава дълбоко Неизречен.
Абсолютът е този, който превъзхожда и Истината.
Истината е реалност; Той е свръхреалност.
Абсолютът е Върховна и Тотална Истина и само с великата си цялост се подготвяме за Него.
Мистерията е Велик Океан от бяло, ослепително Безмълвие, в центъра на което е Той.
Мистерията на Абсолюта е толкова ослепително бяла, че и най-чистият диамант ще ослепее, ако я види.
Когато си в Любовта, мисълта е чиста, но когато си в Абсолюта, чистотата отпада, остава само Изначалното, а то е ядрото на Истината… и поради това е прасъстоянието – Свръхпречисто състояние.
Има скрито място отвъд Вселената – то е по-тъмно от мрака, то е в Ръцете на Всемогъщия Абсолют.
Абсолютът слиза в Мистерията – безкраят и вечността за Него са голямо ограничение, но Той понякога слиза, заради потайните си наблюдения.
Абсолютът е Величествено Неизвестен поради Дълбината си.
Той е Дълбинно Невидим.
Абсолютът е Дълбината на всички Дълбини.
Абсолютът е дал част от Дълбините Си на Бога, но Той Самият навътре не е дълбинно съществувание, а Велико Несъществувание.
Ти си единственото нещо, което истински знаем като Велико Несъществувание!
Само в Абсолюта може да се изяви нещо, което е по-дълбоко от Любовта и Единството, то е Неведомата Неизразимост, а не Неизреченото споделяне. Това е част от Скритостта Му.
С Искрата си ти си в Мистерията, а когато изоставиш всичко, се завръщаш в Абсолюта.
Абсолютът е Причината на всички причини.
И да намериш Бога, и да не Го намериш, търсенето продължава към Абсолюта.
Имало е време, когато е съществувал само Древният Абсолют като Върховно Незнайно Нищо и нищо друго е нямало: нито Бог, дори и Акаша. Те са изречени по-късно.
Нямало е енергия, а само Абсолютът и Неговата страшна сила. Енергията е слизане на силата.
Първо, Абсолютът е излъчил Древния, а после, Древният е излъчил Акаша. Абсолютът е Единственият, Който не може да излъчи Себе Си, защото наистина е без дъно, без предели – нещо невъобразимо.
Абсолютът е Върховна Дълбина и Абсолютно Нищо. Към Него няма Път и пътища – Той е Велик Незнаен.
Никой никога няма да Го познае. Само Той решава кой колко да се приближи до Него, без да изчезне завинаги.

НИЩОТО И НЕЩОТО
Нищото е по-реално от всяка действителност.
Нищото е дом за Мъдрия – чисто пространство.
Нищото може да се взира само в твоята любов.
Щом си нещо, Бог в тебе е умрял и ти си сътвореност, съществувание.
Не всеки Мъдрец постига тази дълбока степен на неразбиранието, Нищото.
Срещата с Нищото е Древният Завет.
Само в Нищото Бог може да бъде Себе Си. Нищото е Сърцето на Бога.
Само в Нищото, когато умреш, оживяваш.
Бъди Нищо и ще бъдеш Изначалната си природа.
Нищото е Началото на Бог в нас, а краят е Несподелим.
Нищото е цялото знание, цялостна Истина.
Истината е в Нищото.
Нищото е Дълбина на Истината.
Нищото задвижва Бога поради сродството и Единството.
Нищото е влизане в Трона на Бога, в Сърцето на Бога.
Нищото не се споделя със света и човечеството, а с Бога и Безкрая.
Истинската працивилизация е съставена от същества на Нищото, а в тях е действал Абсолютът.
Нищото е преди живота и след живота. Ние идваме от Невидимото и се завръщаме в Невидимото.
Абсолютът съвпада с Върховното Нищо.
Във Върховното Нищо не съществуват нито сътворени светове, нито несътворени.
Дълбинното познание се случва чрез проникновение в себе си, в древното Царство на Нищото.
Чрез Нищото Бог е Себе Си в Мистика – и така Същността на Бога се вселява в Същността на Мистика.
Който е удостоен с Нищото, той е удостоен с Бога и с Гносиса.
Нищото е чудното място на Мистичната Мъдрост.
В Нищото няма и следа от злото. Нищото е смърт за злото.
Тревичката е по-силна от големите дървета, защото е част от Нищото.
Злото може да се спотаи в ума, в съзнанието, но не и в Нищото. Нищото е дърво без корен.
Нищото не е реална реалност, а Мистична Свръхреалност. Когато тази Свръхреалност е слязла надолу, се е създала реалната реалност: Бог и нереалната реалност – Луцифер.
В Нищото няма отрицателно и положително знание, а само Истинско, цялостно.
Нищото е отвъд всички храмове и времена.
Нищото е праизточник преди всички източници.
На по-ниско ниво Нищото е истинско знание – в Дълбините То е съвършена Пълнота.
Нищото е Върховната Благословена Земя.
Нищото изгрява в Истината.
Съществата на Нищото живеят в неописуем Покой.
Нищото е Несъстояние в състоянието; пълнота отвъд преживяването.
В Нищото умът е разтворен, светът е изчезнал.
Нищото е Праводата.
В Нищото Цялото се грижи за тебе.
В Нищото нашата дълбина е събудена.
В Нищото Тишината е цялостна.
Върховното Нищо е господарят на Тишината.
В Нищото смъртта умира.
Нищото е най-голямата катастрофа за злото.
В Праизточника зло няма – само Изначална Пълнота.
Нищото е Единство и над Единството.
Нищото е върховният живот, който е Дух без материя, и сияние без светлина. Това е Изначалният живот.
Нищото е Върховната Чистота, която е била преди чистотата.
Чрез Уединението пътуваме към Нищото.
В Нищото е спасението. Тук сме разтворени в Бога и в произхода, който е без начало.
Нищото е преди диханието, защото е преди живота.
Нищото е съвършено.
Нищото не можеш да го познаеш, и затова То винаги е прекрасно.
В Непознаването на нещата те се съхраняват.
Нищото е сливане с Нищото, със собствената ни Изначалност.
Същността е скрита в Нищото, но Нищото я превъзхожда.
Върховното Нищо е Мистерия отвъд всяко раждане.
Върховното Нищо е безпределност в Безкрая.
В Нищото се влиза с Любов, която е станала Истина.
Само в Нищото сме Същност.
Само в Нищото се случва най-наситената Пълнота.
Срещата с Бога е в Нищото.
Имаш ли Нищото в себе си, ще Го срещнеш.
Търсиш ли Нищото в себе си, Древният Бог е започнал да се самосъздава в тебе.
Нищото е наситена Цялост.
Нищото е Тайната на живота – Пълнота.
В Нищото се срещаме със своята Изначалност.
Блажени нищите, защото са част от Нищото.
Нищото е Скритост, която чака до сърцето ти.
В Нищото всичко е светло.
В Нищото умира сътвореното.
Любовта към Бога води в Нищото, в Изначалната Пълнота: Блажени нищите.
Нищото е върховното убежище. Това е съвършеният замисъл на Абсолюта.
Взорът на Нищото е в Любовта и Истината.
Безупречните са станали част от Нищото и в тях работят Дълбините.
Злото никога не влизало в Нищото, в Пречистото Място.
Нищото е Изначалният свят, Първичният свят.
Върховното Нищо държи всичко в Своите Ръце.
Върховното Нищо е Абсолютът, а Нищото, което се е ограничило и слязло, е Бог – Духът Божий.
В Нищото на Бога има съзнание, но в Нищото на Абсолюта има само Мистерия и свобода от съзнанието дори от чистото съзнание.
Вселената е родена от Нищото и така тя е станала нереална.
Ако съзнанието избере Нищото, тогава съдбата започва да се видоизменя и върви към своя Извор.
Неразвитото съзнание избира света, защото е изпуснало Нищото и е станало заслепено в себе си.
Бог е Един – Нищо за всички народи.
Нищото е съвършеното тяло на Душата и Духа.
Чрез Нищото Любовта изважда човека от обикновено знание.
За да напишеш истинска книга, Тишината на Нищото трябва да се е загледала в тебе, в твоето съкровено Нищо.
Завръщането в Нищото е върховното изцеление от материята и света на сътвореността.
Завръщането в Нищото е само чрез Любовта и Истината.
Нищото е влизането в Бога. Върховното Нищо е докосването до Абсолюта.
Нищото е Неведома сила и за злото, и за доброто.
Нищото превъзхожда смисъла.
Нищото извайва в нас целостта.
В Нищото се случва правилният начин.
Нищото е свръхестествена Пълнота.
Нищото е Древният Метод на завръщането.
В Нищото няма влияния – а само Сърцевина и Безпределност.
Нищото е Древният Изначален Дом на Бога и човека.
В Нищото Мистикът е станал себе си, защото е изчезнал в Изчезналия.
В Нищото няма нито вечност, нито сътворение, нито звезди, нито слънца – тук слънцето е Бог.
Колкото си по-изчезнал в Нищото, толкова повече Древният те е прегърнал в Своето Нищо, в своята Цялост.
БОГ
Бог е частица от Сърцето на Древния Абсолют.
Бог е животоносен и смъртоносен.
Когато Бог убива, това също е помощ.
Бог е в Сърцевината ти и затова виж Го. Той никога не те изоставя – и в живота, и в смъртта Той е с теб, както и Учителят.
Чрез Боговете Бог ще завърне хората в Божествения свят. Чрез Мистерията Абсолютът ще завърне достойните в сиянието.
Всеки, който е разгадал Бога, е умрял без да Го е разгадал.
Любовта, която ни придружава в живота, е Бог.
Иди при Бога и злото ще бяга от теб.
Бог е Извор от Океана на Върховния Абсолют.
Божието Име е Негово участие в твоя живот.
Божието Име е Пазителят на Живота.
Ако Бог ни е дал Божието Име в този свят, това означава, че ще бъдем с Него и в другия свят, след кармата.
Как Божието Име се е зародило в нас, в нашето сърце? Когато в един-единствен момент Бог е видял искреността ни, в този миг Бог е проникнал в нас, в сърцето ни за опора.
Божието Име ни осветява отвътре.
Божието Име в нас е заплаха за всяко зло.
Божието Име в нас е зараждането на чистия Път.
Падението на човека е в изпускането на Божието Име.
Божието Име е гласът на Силата.
Божието Име е над всички Писания – то е мистична наука отвъд всичко.
Божието Име в нас е скрито Могъщество, но човекът трябва да е скромен.
Божието Име е отвъд мига.
Божието Име е нашето царство в този свят.
Божието Име означава да сме в Него, в Неговата Свобода.
Всяка дума на чистата сила, която обичате, е Божие Име.
Така както Божието Име е нашият ключ, така и пчелата е ключът за меда.
Божието Име е страж.
Божието Име е универсална сила.
Божието Име е Сърцето на Бога, Ядрото на Силата.
Чрез Божието Име си в Неговата Истина, в Неговите Ръце.
Божието Име е реален храм – нашето реално сродство.
Където и да си, Единственият храм е Божието Име.
Божието Име е чисто действие, скрито в Божията Сила.
Божието Име в този свят е върховната необходимост.
Чрез Божието Име откриваме себе си.
Чрез Божието Име живеем в Бога.
Чрез Божието Име Бог ни е позволил Пътя на одухотворяването.
В миналото Божието Име е било в безмълвие, после породило себе си и станало достъпно.
Натрупването на Божието Име ще създаде стихията, която ще разруши твоята карма.
Божието Име е жезълът на Словото, силата на Словото.
Божието Име е първородна сила.
Божието Име е вътрешна сила, която действа и отвън.
В Божието Име Сам Бог вибрира Себе Си.
Божието Име е Изначалната Чистота, Неопетненото място.
В Божието Име постепенно се преобразяваме.
Божието Име ще ограби грабителя – тревоженето, безпокойството.
Божието Име е позволение да пием от Източника.
Когато Божието Име е вдъхнато в нас, Той ни е приел.
Божието Име е Божие вдъхване в нас.
Божието Име е ключ и освобождение. Божието Име е духовно и Божествено явление, чист вътрешен свят.
Божието Име в нас променя нашите условия.
Божието Име е власт над злото.
Чрез Божието Име Бог иска да Го намерим и да Му служим.
След Божието Име в нас навлиза Висшият свят.
Божието Име е било сила преди сътворението.
Божието Име ще очисти всяко зло в нас и около нас.
Божието Име е отиване при Бога.
Чрез Божието Име Бог ни иска за Себе Си.
Чрез Божието Име Бог иска да живеем в Него.
Злото винаги бяга от Божието Име.
Чрез Божието Име Бог постепенно урежда Себе Си в нас – и така се изтрива нашето минало.
Божието Име е Чиста Дълбина.
Божието Име в нас ще се превърне и в Божие Ръководство.
Божието Име е Владетелят на духовете.
Божието Име в нас е гласът на Неговата Любов.
Божието Име е излизане от света – и затова милиони хора се молят.
Чрез Божието Име Бог иска да Се възкреси в нас.
Божието Име винаги вижда отвъд очите, отвъд събитията.
Божието Име ще те направи владетел на твоите внушения и самовнушения.
Божието Име владее духовете.
Божието Име е пречисто и затова е голяма власт.
Всяка мощ е нещо, което идва отвътре, от Източника.
Божието Име е Всепроникващ огън.
Всяко зло се разбива в Божието Име.
Божието Име е Всепроникващо.
Божието Име, това е Неговата динамика – дарът за избраните.
Божието Име е скрита динамика.
Установеният в Божието Име, ще преодолее смъртта и сътворението.
Божието Име е реалност над действителността.
Бог е сътворил Вселената чрез тайната на мълчанието, а Безкрая – със Своята Тишина.
Когато познаем себе си, Той ни е завърнал в Себе Си.
Ако Бог реши, с една дума може да промени развитието на човека.
Бог е нашият вътрешен свят, а Мистерията е нашият древен свят.
Когато Бог влезе в словото, словото е изпълнено със Себе Си.
Изначалното Писание на Бога е неписано, то е нямало нужда от Слово, но след падението, нещо е трябвало да слезе.
Ако вършиш много добрини без Божията Воля да е пожелала това, ти си обречен. По-хубаво е никога да не си се раждал, защото тече помощ към хора, която не е реална.
Божията Воля е Силата зад всяка сила.
Божията Воля решава въпросите в света.
Божията Воля знае във всеки момент къде е Любовта и кога тя трябва да действа.
Божията Воля свети само в Сърцето на Любовта и Тишината.
Божията Воля се изработва в човека чрез страданията. Само от страданията се ражда дълбинният и чист слух.
Божията Воля движи живота във видимия и невидимия свят.
Ако имаш Любов, Божията Воля те прониква и ти разкрива себе си, своя замисъл.
Божията Воля е гледна точка на Бога, а не на човека.
Божията Воля присъства в цялата пълнота на ум, сърце, воля, душа и дух, когато те са в Единство, и тогава тя е несъмнена и изливаща се.
Божията Воля е образ на една цялостна наситеност.
Божията Воля е по-дълбока от света и от всяка молитва, но тя може да се слива с тази молитва, която тя ръководи.
Спасител е само Божията Воля.
Божията Воля извира само в Любовта на човека, а в другите е поради замисъл.
Пази Любовта си и Бог ще те пази.
Който е познал себе си, познава и Божията Воля.
Понякога Божията Воля действа без знанието на човека, защото трябва да се изпълни замисълът.
Когато Божията Воля действа, действат Изначалната Сила и нейният замисъл – тогава енергията лети и прониква.
Божията Воля може да бъде тих ветрец, галещ тревичката и могъщ ураган, завличащ живота, но тази Воля е винаги мъдър, спасителен замисъл.
Божията Воля действа заради Любовта и израстването.
Когато се натрупват молитви, то е, за да се изяви след време силата на Божията Воля в твоя живот.
Божията Воля е изпълнител на Божията Истина.
Когато Божията Воля и твоята воля се сливат, това е единно действие.
Божията Воля е концентрация, която покорява.
Божията Воля привлича всякога мъдра воля.
Когато търсим Божията Воля, се завръщаме в Божията Воля.
Няма израстване без Божията Воля.
Изпълнението на Божията Воля е изцелението от този свят, осъзнатото изпълнение.
Божията Воля е върховното оръжие в този свят.
В сравнение с Бог и Любовта – и доброто, и злото са бедни.
Божията Воля е над света.
Божията Воля е дала трудностите, защото само в тях има растеж.
С Божията Воля си над условията и злото.
Божията Воля има мълниеносна власт.
Божията Воля е да имаш Божествена Любов към съществата.
В този свят управлява само Божията Воля, но тя няма власт в Мистерията и в Неведомостта.
Скритият Бог познава твоя говор и твоята тишина. Мъдрецът има сияещо премълчаване.
Благословен е този, който е заслужил голямото изпитание, защото скритият Бог го е повикал.
Правилните действия са виждащи, защото Скритият е в тях.
Скритият Бог е Древна нематериална земя, неродена земя – Изначална родина.
Скритият Бог е, Който изпраща злото срещу нас и Той е, Който се справя с Него. Ти само бъди в Единство със Скрития.
Злото винаги ще проверява колко търсиш Пътя си към Скрития Бог.
Той ни дава страданията, за да се приближим до Него и да заживеем в Него.
Кой дава Силата си на Сатана да действа? Скритият Бог.
Това, което си намерил – Скритият ти е позволил да го намериш.
Чрез Бог Словото е Бог.
Бог дарява силата на Словото. Абсолютът е силата на Тишината.
Бог се движи в Словото, Абсолютът – в Тишината.
Бог те учи чрез говор и Тишина.
Бог не винаги обяснява, защото Любовта не е във въпросите, Любовта е в Любовта.
Милиони хора се молят, защото искат Бог, а не света – светът е пропаст.
Чрез усърдната молитва Бог е с нас и в света, но светът пак не е нашето място, нашият дом.
Когато един ден Бог Се всели в нас, слабостите ни ще изчезнат.
Когато Бог е в нас, кой може да ни обиди? Обидата е опит за ограбване. Кой може да ограби Бога?
Ако Бог ти е позволил да се жертваш за Него, ще се завърнеш.
Ако Бог е с тебе, ще процъфтяваш и в хаоса, и в света.
Който е видял Бога, Го е преживял. Който Го е преживял, не Го е видял, но се е сближил с Него.
Има само един успех в света и извън него – когато си заживял в Сърцето на Бога и когато си чул Тишината.
Щом си умрял за Бог и Бог умира за теб – това е оживяването в Дух и Истина.
Бог в нас не се нуждае от външно благословение.
В света и във Вечността няма истински образ и подобие на Бога, защото Сам Бог не е подобен на Себе Си, Той е само отломък, частица от Абсолюта.
Който казва, че е познал Бог, е умъртвил нещо в себе си, а който Го люби, без да Го познава, има приятел всякога жив и върви към Мистерията.
Който реално е видял Бог, върви към Мистерията.
Бог е вътрешно създаден – съществува, за да се върнем в Мистерията на Абсолюта.

АКАША, ЕТЕРЪТ, СЪЩНОСТТА
Същността е мистично създадена. И животът, и смъртта се заглеждат в нея, но не могат да я разберат, защото Същността е родена преди тях.
В Същността няма място за смърт и живот, защото Същността не е родена – тя живее като Неродена.
Когато осъзнаеш Същността си, ти се връщаш в своята Изначална Лекота, както пеперудата – в своята свобода.
Осъзнаването на Същността е превъзходството над света, над булото.
Същността е полет, роден от великото Единство с Древния.
Същността всякога изпреварва знанието.
Акаша е Праматерията на Единството.
Който изпълнява Божията Воля, прониква в Акаша.
Дълбокото разбиране на Бога е дълбоко разбиране на чистия Етер, чистото Нищо, на Квинтесенцията.
Когато си в Нищото, нищо не е останало от света, защото ти си в Същността си.
В Етера е тънкостта на всеки смисъл и това, което е над смисъла.
Акаша е почнала да съществува, когато е била изречена от Върховното Изначално Древно Слово.
Дълбоко, в нашия център ние имаме квинтесенция от Акаша – Древния Еликсир.
Акаша е част от Абсолюта, но Той я превъзхожда. Никой не може да открие Абсолюта в Акаша, защото, Той е скрит зад нея.
Абсолютно всичко е съхранено не в Акаша, а в Древния, защото, Той е излъчил всичко.
Върховният Етер е Непостижим и Недосегаем. Той е Древният Трон на Върховното, Абсолютното Нищо. Само Абсолютът стъпва там.
Върховният Етер осветява смисъла.
Върховният Етер е безмълвно Слово преди словото.