АТЛАНТСКИ АФОРИЗМИ - КНИГА 1
Само този, който е преодолял съдбата си, може да бъде Истински учен.
Истинският учен трябва да има Обожествено сърце.
Истинският учен трябва да умее да предизвиква в себе си Божествено Вдъхновение.
Истинският учен трябва да умее да извлича от себе си правилното и подходящото.
Учен е този, който умее да си създаде мъдро лице и твърдо сърце.
Целта на Истинския учен е Орелът да влезе в сърцето му.
Ако Ученият има Обожествено сърце, тогава той може да обожествява и вещите.
Истинският учен е този, който превръща живота си в извор.
Истинският Учен е този, който осъществява сърцето си. Тогава от това сърце напира Вдъхновението и ученият започва да говори Истината на Земята и да предава Истинност на света.
Истински учен е този човек, който е видял своя Път в Орела.
Всеки, който обикне напълно Истината, той може да ръководи своята съдба и да я променя.
Ако Истината е Водачът на човека, тогава човекът може да излекува свои минали намерения.
Правилното говорене и правилното мълчание те въвежда в Истината.
Толтеките умеят да се вслушват в това, което е правилно, а звукът на Истината винаги звучи правилно.
За Толтеките вслушването в Истината е меч, който разсича ума и знанията.
Това вслушване в Истината е заплаха и угроза за земното мислене, защото това вслушване контролира ума или неправилното знание.
За Толтеките Истината е Духът, защото тук няма разрушение.
За този, който търси Истината, опората му се явява отвътре.
Кои очи са страшни? Само тези очи, които са видели Истината, защото в тях има нещо от Бездната.
Животрептящата Тайна на Вселената е скрита в една единствена дума: ИСТИНАТА.
В този свят ние идваме само за да се родим, но нашият дом е в Истината.
Нима си дошъл в този свят, за търсиш напразното? Друг е Пътят и той е единствено Истината.
Дълбока Истина ли е, че живеем на Земята? Земята е преходна. Ние живеем в Истината.
Смисълът на живота на Земята е вкореняването в Истината.
Когато си отдаден на Истината, невидими сили работят, за да я познаеш.
Ти ставаш Истинен, когато осъзнаеш Свободата си.
Хората стават предопределени, когато злоупотребяват със Свободата си, ако я осъзнават, те остават в Орела.
Отдаденият на Истината има тънко наблюдение. Той е отвъд ограничаващата среда и света.
Истината е това, което е над нас и което ни превъзхожда.
На Земята Истината може да бъде казана само чрез Мъдростта и Безмълвието.
Истината е опората на вътрешния опит.
Когато Истината е неправилно разбрана, тя става лъжа и заблуда.
Воинът от Третото Внимание влага много енергия за Безупречност, а Толтекът от Първото Внимание, влага енергията си за проникване в Истината.
Воинът проучва Безупречността, а Толтекът - все повече Истината. Той има призив да проучва Истината, защото е достигнал вече до определена висока степен на Безупречност.
Ако искаш да намериш дълбок отговор на всички свои въпроси, трябва да тръгнеш на дълъг, самостоятелен и труден Път към Истината.
Всички, които не са избрали Безупречността, са се отрекли от Истината.
Всички, които са се отрекли от Истината, вярват в бъдещето. На тях ще им се наложи да се срещнат с тревогите на това бъдеще, защото са имали лични цели и Истината няма да е с тях.
Тези, които са избрали Безупречността и Истината, няма да се срещнат с тревогите на бъдещето, защото те са разбрали важността на настоящето.
Любовта към Истината призовава човека да започне борба, не с хората и обстоятелствата, а със собственото си съзнание, с поробеното си съзнание, което трябва да бъде освободено.
Любовта към Истината е истинското изцеление за твоята Душа.
Всички събития са неутрални. Те не са против тебе, нито за тебе. Ти трябва да проникнеш зад тях и да откриеш Истината, която осмисля всичко.
За Толтеките пирамидите са универсалният език на Духа.
Човекът Толтек е в състояние да задълбочи дори и Тайните на Космоса.
Толтекът не принадлежи на обществото, а на Истината.
В съзнанието на Толтека няма емоция, няма интелект, а има Свобода и Дух.
Трите внимания на Толтека са: Първо - проникване; Второ - сливане; Трето - изчезване.
Толтеките не вярват в бъдещето, защото са осъзнали, че вярата в бъдещето поглъща важна Енергия. Те го създават чрез своята Безупречност и когато го създават, те го живеят.
Толтеките знаят, че човекът се променя само когато попадне в голяма угроза, това е и големият шанс, който може да бъде уловен или изпуснат.
Толтекът от Трето Внимание въплъщава в себе си знанието на Драконите - това е Истинското Знание, или Знанието на Боговете.
Драконите са Същества, които имат дълбоко вътрешно различаване. Това различаване е започнало от Будността и е стигнало до Богоподобието.
Знанието на Драконите е израз на дълбоко скритата Природа - Истинската Природа на човека.
Върховният метод за натрупване на Енергия, при Толтеките, е да действаш безупречно.
Чистото Безупречно Действие променя Пътя и води до освобождение, защото е скрита Енергия.
В дълбокия момент, в който пожелаеш да станеш Толтек, ти вече не си човек.
Толтекът използва силата на Будността и чрез нея той не допуска стари възгледи за Вселената и живота, защото знае, че те ограбват Силата.
За Воинът да действува по обикновен начин значи да се обезсилва.
Толтекът избягва сложността, защото тя ограбва Тайната Сила, а успехът се заключава в натрупване на Тайна Сила.
Толтекът пресича всички излишни действия.
В трудностите израства личната сила, защото трудностите са дар от Орела.
Толтекът знае, че за да придобие Безмълвното знание, той трябва да усвои Дълбоката Безупречност.
В трудностите Воинът знае, че трябва много да следи за Чистото Действие, а то непременно трябва да е свързано с Дълбочината на Чистото Намерение, иначе ще бъде ограбена Безупречността.
Толтекът умее да слуша и така той надраства своя вътрешен диалог и чува това, което е отвъд него.
Толтекът Воин вижда и приема своите недостатъци. Той не ги осъжда, а се хваща на работа, и ги превръща в бисери - дарове на Силата.
Воинът превръща недостатъците си в сила, и после - силата в разум, това означава, че недостатъците водят към Свобода.
Когато човек не се приема такъв, какъвто е, той изгубва своята изходна точка за преобразяване.
Воинът не променя себе си, а се подобрява, а Толтекът не се подобрява, а се умъдрява.
Който не се приема такъв, какъвто е, се отклонява, защото се започва една излишна борба с невидимите сили, поради това неодобрение на себе си.
За да се промениш, първо трябва да се приемеш и то напълно честно. След като си се приел, невидимият свят ще ти покаже точният начин към промяна, защото, ако промяната не е в съгласие с живота на твоята Вечност, то тази промяна ще те опропасти.
Истинската промяна трябва да изхожда от Дълбините и Замисъла на Орела, а не от човешки разбирания и влияния.
Да се променяш по гласа на своите разбирания, това означава да искаш да станеш такъв, какъвто би искал да не си - нещо, което би се старал да избегнеш.
Промяна, която е естествена и истинска идва от Орела. Тази промяна е Път към Свобода, а не към робство.
Истинската промяна не идва чрез бягство от себе си, а от Възхода на твоя живот.
Всяка промяна, според човешките разбирания, е липса на дълбочина. Такава промяна е отклонение от Орела и от Пътя и Свободата.
Безупречността е разрушителят на старото мислене. Тя руши всички стари убеждения.
Безупречността води до дълбоко Проникване и улавяне на Истината.
Безупречността очиства вниманието и усилва правилното виждане.
Когато Толтекът стигне до Третото си Внимание, той вече започва да осъзнава и вижда Безкрая.
Чрез натрупването на Безупречност Толтеките са обладавали в себе си Древната Сила в чист вид.
Самата Безупречност е Източникът на Древната Сила.
Древната Сила е невероятна - тя се обновява непрестанно.
Най-висшата Безупречност означава да стигнеш до Центъра на своето същество - Пустотата или центърът на света.
Най-Висшата Безупречност е Сила, която се проявява като Велико Единство. Тя е Център, наречен още и Дух, Нагуал или Пълнотата на Същността.
Според Толтеките: без Безупречност няма смисъл да придобиваш никаква друга Сила, защото тя ще те унищожи.
Безупречността поражда изтънчена сила на висок уровен.
Когато Толтекът си е изработил Безупречност, Силата за него не е опасна.
Който е придобил Висша Безупречност, той, увеличавайки своята интензивност, може да изменя света.
Толтекът Воин воюва за Безупречност и когато се научи да бъде постоянно Безупречен, той се освобождава от всички победи и поражения завинаги.
Когато Толтекът постигне постоянна Безупречност, той вече никога не става жертва на света и на мисленето на света. Той никога не става жертва на старата цивилизация - старите възгледи.
Тази Безупречност на Толтека се превръща в неговото върховно оръжие.
Безупречността е Път, който те извежда от дългия път на еволюцията и те води в развитието - късия Път.
Еволюцията това е движение по един естествен, забавен път, докато развитието е движение по Божествения Път, защото тук избираш Истината.
Смъртта е състояние на изгубения стремеж към Бога.
Тялото е призрачно дихание, Духът е нетленно дихание.
Когато Толтекът умира, той увеличава Безпределността си.
Смъртта е Път от неизвестното към неизмеримото.
Когато човек не търси Безупречността, той си търси смъртта.
Ако приемеш смъртта, тя никога няма да те изненада.
Смъртта - това е заблудената, завързаната енергия.
Смъртта е особено действие на тескатлипока - илюзията.
Този, който обича Истината, преодолява себе си.
Само Безупречността може да излекува илюзиите.
Смъртта е много ценна, защото тя ни задължава да придобием необикновеното Знание.
Смъртта е загуба на Първичното съзнание, Първичното поведение, защото нещо в поведението на човека е заболяло и потъмняло.
Лошото поведение, или изгубеното поведение, е стар приятел на илюзията.
Безупречността погребва изкривеното поведение. Тя съгражда в нас нещо от непознатата част на Бога и тази непозната част е свързана с Безсмъртието и Свободата.
Изкривеното поведение - това е мрачното състояние на съзнанието. Когато Безупречността излекува това мрачно състояние, ние се завръщаме в дома на Истината.
Който живее в изкривеното си поведение или в мрачното си състояние, той не може да разбере Пътя си към Истината.
Във всяко смъртно същество живее илюзията - разрушителят. Там, където е разрушителят, липсва Истинското Знание.
Който има обикновеното знание, е смъртен, а който има Безмълвното Знание, е безсмъртен.
Само Истинското Знание може да видоизменя изкривеното поведение.
Човекът е станал смъртен, защото вселенската илюзия е ограбила нещо от съзнанието на човека, тя е отнела нещо от реалността на човека.
Безупречността е това, което възвръща отнетата част от съзнанието и реалността на човека.
Чрез илюзията се е изгубило нещо от Съзнателността, от Чистата Свободна Духовност, нещо от полета, и тогава е дошла смъртта - потъмнялата духовност или частичната духовност.
Илюзията е откъснала реалност от съзнанието на човека, нещо от целостта му и затова трябва да изберем Безупречността.
Що е Безупречността? Безупречността е проникване в себе си докато се стигне до Изясняващата Светлина.
Човекът трябва да се завърне в дълбоката си част, защото илюзията е откъснала нещо от там и затова той е станал смъртен.
Безупречността е навлизане в Чистата Отвъдност.
Безупречността е воля за завръщане в Цялостната Реалност.
По Пътя на Безупречността човекът бива обхванат от Древен успокояващ вятър.
Безупречността осветява изгубената част на съзнанието и така човек проглежда през целостта си.
По Пътя на Безупречността в човека заблестява Древното Съзнание - Първичното, неземно Съзнание.
Човекът е смъртен, защото илюзията е откъснала една част от съзнанието на човека, и го е умъртвила, но Безупречността възвръща Откъснатото Цвете - изгубената част от съзнанието.
Смъртта означава, че илюзията е станала господар на човека, но Безупречността разрушава постепенно магическото действие на тази илюзия, наречена смъртта.
Смъртта означава, че човекът е изгубил Тайната на Намерението.
Безупречността е завръщане в Миктлан - Безвремието.
Този, който живее в смъртта, във времето, говори различно от този, който живее в Еекатл - в Чистия си Дух.
Отзиви
Все още няма отзиви
Бъдете първия, който да оцени "Атлантски афоризми - 3 книги ~ Елеазар Хараш"