„Свещени думи на Учителя“ са продължение на Евангелието на Йоана. Стиховете са важни понеже се отнасят едновременно до физическия, духовния и Божествения свят.“
Учителя
„Свещени думи на Учителя“ е книгата, събрала есенциалната мъдрост на учението на Петър Дънов – Беинса Дуно. Тази книга е книга-завет, който е оставен от Учителя на учениците му и на всички души, жадни да вървят по духовния път – пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. „Тая книга е за ученика, тая книга е за всекиго“, казва Учителя в „Когато Слънцето грее“.
Книгата се ражда като приветствие към ученика при встъпването му във Великата Школа на Бялото Братство, която Беинса Дуно основава в България през 1922 г. Пръв и пряк приемник на свещените думи от Учителя е Савка Керемидчиева (1901–1945). Когато е 12-годишна, тя отива при Учителя и му казва: „Учителю, искам да уча при вас!” Той я посреща с думите: „Добре дошъл при мен, мой добри и верни Аверуни!" Савка израства покрай Петър Дънов. Отворена е за Словото, жадна да се учи и израства духовно. Завършва педагогика и философия. Тя е една от трите стенографки на Учителя. Той вижда в нея подготвена да служи на Бога душа, затова често й възлага специални задачи. Нарича я с името Аверуни, което означава „верният ученик“.

В продължение на години Учителя вика Савка в специални часове на деня, за да й диктува свещените думи. Тя записва отговорите в бележници и тетрадки, след това ги дешифрира и подрежда. През 1924 г. поднася на Учителя подготвена от нея за печат книга със заглавие „Свещени думи на Учителя – привет към ученика". По неизвестни причини тогава той не дава своята благословия книгата да бъде издадена. По инициатива на друг брат през 1938 г. книгата е издадена. Когато я вижда, Учителя изразява особено вълнение – учениците на Изгрева са силно впечатлени от невижданата до този момент изява на такава радост у Него от излизането на книга със Словото. В спомените си Мария Тодорова казва: „Когато излезнаха („Свещени думи на Учителя – привет към ученика“), Учителя беше много радостен, носеше книжката със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете.“
През следващите години от 1938 до 1941 Савка Керемидчиева работи по продължението на книгата „Свещени думи на Учителя”. В душата й има още много въпроси и теми, по които тя иска да получи отговор. Диалогът й с Учителя продължава. Ученичката записва стиховете в тефтерчетата си – в някои от тях е дешифрирала стенографските си записки, но в повечето не е успяла. Те остават неразчетени от Савка, а продължението на „Свещени думи на Учителя“ – незавършено, понеже през май 1945 г., пет месеца след като си е заминал Учителя, Савка почива.
Архивът си, по заръка на Петър Дънов, в последните дни от своя живот Савка Керемидчиева завещава на Борис Николов. След доста години той успява да обработи записките й и да разчете стенограмите й – бил е един от малцината в Братството, които са можели да ги разчитат. Така в средата на 70-те години на 20 век Борис Николов подготвя за печат втора, трета и четвърта част на „Свещени думи на Учителя“. Ето какво казва той в оставена от него декларация:
Декларация на Борис Николов
„Свещени думи на Учителя“ продължават. Учителя ги е диктувал на сестра Савка – дешифрирани са от нейните стенограми. Това томче ще носи заглавие „Думи на Свещеното Начало на живота“, дадено от Учителя. Има материал за още едно трето томче, което ще носи заглавие „Единната Любов, мисли за Великата Любов“. А четвъртото томче ще носи заглавие „Трите образа на Великия“ – материалът ще бъде изваден от беседите и разговорите на Учителя пред Класа на Добродетелите. Четирите заглавия са дадени от Учителя на Савка Керемидчиева. Тези „Упътвания от Учителя към ученика“ са диктувани от Учителя на Савка в продължение на месеци, от 8 часа до към 10-11 часа, когато Савка е отивала за това. Учителя й диктува – Савка седи на масата и стенографира. Настоящите са дешифрирани от мен, Борис Николов, от 1970 – 1976 г.“
През годините до сега най-позната и преиздавана е първата част на книгата „Свещени думи на Учителя – привет към ученика“ – изданието от 1938 г. Изданието, което Учителя е посрещнал с голяма радост.
През 1994 г. за първи път издателство „Всемир“ отпечатва три тома със заглавие „Свещени думи на Учителя“. Те съдържат: първа книга (първи том), втора и трета книги (втори том), от четвърта до единадесета книги (трети том). Съставител на втори и трети том е Лалка Кръстева (1927 –1998) – предан последовател на Учителя, която е живяла в Изгрева. Първият том съдържа 500 стиха – във вида, в който книгата е излязла през 1938 г. Във втори том Лалка Кръстева включва дешифрираните от Борис Николов части. А трети том съставя тя от осем части, оформени по записки от тетрадките на Савка, дешифрирани от Крум Въжаров и Мария Тодорова.
Лалка Кръстева е разполагала със значителна част от архива на Савка – тя намира в него една ценна бележка (виж факсимиле на бележката на Савка Керемедчиева), в която е написан работен план: какво тя трябва да направи още, за да бъде завършен цял един цикъл от 11 книги, които да са събрани под заглавието „Зора на новата наука“. Бележката представлява план, който е даден на Савка от Учителя. (Виж по-долу спомена на Галилей Величков.)
Със заглавието „Свещени думи на Учителя“ в тази бележка са отбелязани първите три книги от цикъла, които е трябвало да съдържат общо 2100 стиха. Всичките 11 части, според бележката на Савка, се предвижда да съдържат 3456 стиха – като от четвърта до единадесета част (книга) имат други заглавия (посочени са в бележката). Така Лалка Кръстева издава през 1994 г. всички 11 части (книги), предвидени да носят името на цикъла „Зора на новата наука“, само че тя ги издава в три тома под заглавието „Свещени думи на Учителя“.
Настоящото ново издание обединява трите тома – събрахме заедно всички 11 книги. И така, под заглавието „Свещени думи на Учителя – Зора на новата наука“, за пръв път в историята на книгоиздаването всички части се отпечатват заедно, в един том.

Днес повече от всякога имаме нужда да четем и да се свързваме с тази жива книга. Повече от всякога имаме нужда да живеем обединени в Словото, дадено ни от Учителя. И именно този импулс – на общата ни любов към Учителя и жаждата ни да изучаваме и прилагаме Неговото Слово – ни ръководи при подготовката на книгата.
Вярваме, че книгата ще дари на устремените към Бога и духовното познание онзи копнеж по Истината и онази светлина, които озаряват и преобразяват живота, изпълват го с любов и смиреномъдрие. Всеки, който със свещен трепет разгръща страниците й, ще открие отговорите на свещените въпроси. Вратата на разбирането, на дълбокото познание, се отваря, когато ученикът намери ключовете за Словото вътре в себе си. В този смисъл книгата „Свещени думи на Учителя“ представлява специфичен метод за работа, възможност за връзка с Учителя и за навлизане в пътя на ученика на езотеричната школа.
Борислава Богданова
Спомен на Галилей Величков
„Савка не можа да подготви и издаде другите Слова, диктувани от Учителя. Има ги в нейните тефтерчета, има ги в нейните стенограми. Учителя лично й бе диктувал колко стиха трябва да има във всяка книжка и колко трябва да бъде общия им сбор… …Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителя лично й е диктувал за нейната работа по „Свещени думи на Учителя“: „Датата е 22 септември 1941 г., понеделник, „Изгрев“. Слънцето е ясно, температурата на въздуха – нормална, тихо, топло, слънце.“ Така Савка отбелязваше всеки един разговор с Учителя – при какви условия се е водил. Написано е, че това е план от Беинса Дуно. Това е план за една поредица от книги, на брой единадесет, които трябва да излязат под заглавие „Зора на новата наука“.
(Този текст е поместен в „Изгревът“, т. I)
Спомени на Мария Тодорова
Днес повече от всякога имаме нужда да четем и да се свързваме с тази жива книга. Повече от всякога имаме нужда да живеем обединени в Словото, дадено ни от Беинса Дуно. Именно този импулс – на общата ни любов към Учителя и жаждата ни да изучаваме и прилагаме Неговото Слово – ни ръководи при издаването на книгата в нейната пълнота.
"Тази книга е за ученика! Тази книга е за всекиго!
Всеки човек е дошъл на Земята, за да стане ученик.
Ще отида при всички, ще им дам моя мир.
И в това е моята радост.
Защото всички те са в мен и аз в тях.
Аз отивам да служа!"
Учителя
