Граалът е Чашата, в която Йосиф от Ариматея събрал няколко капки от кръвта на Христос след Неговото разпятие

Започва война във Вселената между силите на Светлината и тези на Мрака - и за да допринесете за победата на Светлината, трябва като начало да ограничите всичко, което е мъгляво и неясно вътре във вас. Именно така ще осъществите програмата, която Христос ни е дал в Господнята молитва „Отче наш“. (Матея 6:9–10):  „Да се свети Името Твое“ в нашия ум, „Да дойде Царството Твое“ в нашето сърце, „Да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята“ - което е крайният резултат от първите две дейности.

Всеки човек бива посещаван или от светли, или от тъмни духове, защото и едните, и другите намират в него храна. И според посоката, в която поеме, и идеала, който го вдъхновява, той привлича Небесни Същества или създания на Ада. Следователно човек трябва да се захване да работи сериозно върху своята собствена материя, за да привлича светлите духове и да се превърне в Чаша, приемаща в себе си Божественото. Бог не слиза в изцапани чаши - Той може да слезе само в една сияйна, кристалночиста чаша - каквато е чашата, наречена Свещеният Граал.

В светлината на нашето Учение, обхващащо всички традиции още от най-далечното минало, което ни е дало ключовете и е оживотворило всички символи, този разказ за търсенето на Свещения Граал придобива изключителен смисъл:

Според легендата, Граалът е чаша, изсечена от изумруда, паднал от челото на Луцифер, когато той бил хвърлен в Бездната. Именно с тази чаша си послужил Христос по време на Тайната вечеря, за да даде виното на Своите ученици, (Матея 26:27–29) и в същата тази чаша Йосиф от Ариматея събрал няколко капки от кръвта на Христос след Неговото разпятие. Йосиф от Ариматея завещал тази Чаша на своя Син. (Йоана 19:38) По-нататък следите й се губят и от тогава насетне мнозина са се опитвали да я открият, но напразно.

Изумрудената чаша е Женският Принцип: зеленият цвят е на Венера, но в цялата му чистота. Именно съдът, материалната форма е тази, която побира и съхранява в своята утроба Мъжкия Принцип - Духа, представен тук от кръвта, която е с червен цвят - цветът на Марс. В смисъла на Посвещението, Свещеният Граал е идеалният образ на тялото на човека, съумял да работи върху своята материя, да я пречисти, да я направи неизменна, неподатлива на разложение, достойна да приеме в себе си най-скъпоценната от всички квинтесенции: кръвта Христова - Духът.

Следователно всеки ученик в една Школа за Посвещение е като Пърсивал, тръгнал да търси Граала. Но в действителност; вътре в себе си трябва да тръгнем да търсим Граала. Чашата Граал е нашето тяло - и под тяло имам предвид не само физическото ни тяло, но също и нашето астрално тяло (седалище на нашите чувства) и менталното ни тяло (седалище на нашите мисли). Ние сме живи именно защото нашата „чаша“ е вместилище на Божествения Живот, на Христовата кръв, на Духа - но само едно несъвършено вместилище. Колко усилия още трябва, преди да стигнем дотам, че да засияем като Свещения Граал и да имаме неговото чудотворно въздействие! Според легендата, на поход в търсене на Граала тръгнали рицари, защото добродетелите, нужни за изпълнението на тази вътрешна задача, са именно добродетелите, характеризиращи обикновено един рицар: храброст, постоянство и издръжливост, лоялност, вярност, преданост, благородство на характера. А нашето Учение ни дава всички методи за развиване на тези добродетели.

Мнозина се страхуват да се ангажират сериозно в духовния път, защото имат чувството, че това е като да се хвърлиш отвисоко в необятното. Да се хвърлиш отвисоко очевидно е опасно, когато все още не са ти пораснали крила. Ала онзи, който се хвърля в неизвестното, бидейки истински вдъхновен от желанието да постави себе си в служба на Духа, няма да падне: ще разпери крила и ще полети в необятната шир. Не това, че си оставате потънали в материята, ви е запазило от падение - тъкмо обратното. И ако някои са си счупили главата, избирайки духовния път, то е, защото този избор не е бил вдъхновен от чисти, безкористни и наистина духовни подбуди.

Старайте се да виждате бъдещето, което се отваря пред вас сега. Когато пред човека се открият чудесата на духовния живот, това е по-ценно от сребро, от злато. Ще кажете: „Да, но веднъж Вие ни говорихте за една Тайна, която знаете, за привличане на златото - и следователно това все пак Ви интересува“. Да, казах го, но вие забравяте какво добавих след това. Казах ви, че когато човек иска да постигне най-високите степени на Посвещение, трябва да стигне дотам повече да не си служи със знанието, силите и способностите си за материални цели, а само за една духовна цел.  Исках да проверя ефикасността на този метод, който знаех: направих опит - и няколко дни по-късно получих няколко късчета злато. О! Не облещвайте очи така - бяха съвсем малки късчета. Разбира се, искате да знаете къде са те и какво съм направил с тях. Раздадох ги. Искате да знаете също и на кого съм ги дал? Колко сте любопитни! На няколко деца. Намагнитизирах тези парченца и дадох по едно на всяко дете като талисман. Какво искате да правя с тези златни късчета? Исках само да проверя метода. Проверих го, видях, че работи - и това ми стига. Мисълта ми е другаде, работата ми е другаде.

из лекция на Учителя Михаил Иванов - Омраам, ученик на Учителя Беинса Дуно.