Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Понякога човек се губи в натрапчиви мисли, които се връщат все отново и отново към едно и също нещо, към една и съща неприятност, която той очаква и която не само че няма, но и не може да се случи в действителност. Тези предчувствия за бъдещи неприятности, болести, загуби, неловки ситуации често пъти обземат човека до такава степен, че се превръщат в сънища наяве. Хората престават да виждат и да чуват това, което се случва в действителност, и ако някой успее да им докаже, че в даден конкретен случай техните предчувствия и страхове са безпочвени, те дори чувстват известно разочарование, като че ли по такъв начин са били лишени от едно приятно очакване.Несъзнателният страх е една много характерна черта на съня. Човекът е обсебен от всичко, което го заобикаля, защото никога не може да погледне достатъчно обективно на отношението си към нещата около него. Той никога не може да застане отстрани и да погледне себе си заедно с това, което го привлича или отблъсква в дадения момент. И поради тази неспособност той се идентифицира с всичко. Това също е характерна черта на съня.
Хората нямат и представа до каква степен биват увлечени от страха. Този страх не може да се дефинира лесно. Доста често това е страх от неловки ситуации, страх от това какво ще си помисли другият човек. Понякога този страх се превръща почти в мания. Едно от най-добрите средства за събуждане на желание за работа върху себе си е, когато разбереш, че можеш да умреш във всеки момент. Но първо трябва да се научиш как да държиш това в съзнанието си.
Този, който спи, не може да „извършва". При него всичко е извършено в съня. Сънят се разбира тук не в буквалния смисъл на съня на нашия организъм, а в смисъл на състояние на асоциативно съществуване. Преди всичко той трябва да се събуди. Щом се събуди, той ще види, че не е в състояние, такъв какъвто е, да „извършва". Той ще трябва да умре доброволно. Когато умре, може да се прероди. Но човекът, който току-що се е родил, трябва да израства и да учи. Когато е израснал и знае, тогава той ще „извършва".
Сънят на човека не е нищо друго, освен прекъсната връзка между центровете. Центровете в човека никога не спят. Тъй като техният живот, тяхното движение са асоциаците, те никога не престават, никога не спират. Спирането на асоциациите означава смърт. Движението на асоциациите в който и да е център никога не престава дори и за момент, те текат дори и в най-дълбокия сън. Ако в будно състояние човек вижда, чува и усеща мислите си, в полусън той също вижда, чува и усеща своите мисли и нарича това състояние сън. Дори когато си мисли, че напълно е престанал да вижда или да чува, което той също нарича сън, асоциациите продължават. Единствената разлика е в силата на връзките между един и друг център.
Паметта, вниманието, наблюдението не е нищо друго, освен наблюдаване на един център от друг или слушане на един център от друг. Следователно самите центрове нямат нужда да спират и да заспиват. Сънят не причинява на центровете нито вреда, нито полза. Така че сънят, както го наричат, не е предназначен да дава на центровете почивка. Както вече казах, дълбокият сън идва тогава, когато връзките между центровете се разкъсат. И разбира се, дълбокият сън, пълната почивка за машината, е този сън, при който всички съединения, всички свръзки престават да функционират. Ние имаме няколко центъра, съответно имаме и толкова на брой връзки - пет на брой.
Нашето будно състояние се характеризира с това, че всички тези връзки са непокътнати. Но ако една от тях е разкъсана или престане да функционира, ние не сме нито заспали, нито будни. Ако една връзка се откъсне, ние вече не сме будни, нито пък сме заспали. Ако две от връзките се нарушат, ние сме още по-малко будни - но пак не сме заспали. Ако още една връзка се разкъса, ние вече не сме будни, но все още не сме заспали както трябва, и т. н. Следователно има различни степени между нашето будно състояние и съня.
Както и да е, всеки трябва да разбере, че целта на съня се постига едва когато всички връзки между центровете са прекъснати. Само тогава машината може да даде това, което се предполага, че дава сънят. Така че думата „сън" трябва да означава състояние, при което всички връзки са прекъснати.
Дълбокият сън е състояние, при което ние нямаме сънища или усещания. Ако хората имат сънища, това означава, че една от техните връзки не е прекъсната, тъй като паметта, наблюденията, усещанията не са нищо друго, освен това, че един от центровете наблюдава друг. Така че когато виждате и си спомняте това, което ви се случва, то означава наблюдаване на един център от друг. А щом може да наблюдава, оттук следва, че има нещо, чрез което става наблюдението. А щом има нещо, чрез което се наблюдава, значи връзката не е нарушена.
Следователно ако машината е в ред, тя се нуждае от много малко време да произведе това количество материя, за което е предназначен сънят; във всеки случай много по-малко време, отколкото сме свикнали да изразходваме за сън. Това, което наричаме „сън", когато спим от седем до десет часа, или Бог знае колко дълго, не е сън. По-голямата част от това време протича не в сън, а в тези преходни състояния - тези ненужни състояния на полусънуване. Някои хора имат нужда от много часове, за да заспят, а после много часове, за да дойдат на себе си. Ако можехме да заспиваме изведнъж и също така бързо да преминаваме от сън към будно състояние, щяхме да изразходваме за този преход една трета или една четвърт от времето, което прахосваме сега. Но ние не знаем как да прекъснем сами тези връзки - в нас те се прекъсват и възстановяват механично.
Допълнително по темата, вижте във видеото по-долу:
