Търси

Проф. д-р Николай Слатински: Сфинксът наблюдава равноденствения изгрев на Слънцето на фона на своя небесен аналог

Още по темата ...
Тот Древният

Елеазар Хараш: Птицата ибис е символ на мистериозната връзка между небесното и земното

Виж повече
Елеазар: Йоан е прероденият Хермес

Елеазар: Йоан е прероденият Хермес. Още в Египет той беше проникнал в Трите шестици

Виж повече
Слънчев портал в Ирландия

Слънчев портал в Ирландия показва, че предците са свързвали зимното слънцестоене със Сириус и Орион

Виж повече
Червеното небе на северното сияние

Червеното небе на северното сияние показва, че Промяната ще бъде много силна

Виж повече
12.03.2024 г.
4710
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Николай Слатински е професор и доцент по национална и международна сигурност, доктор по математика, университетски преподавател. Представяме ви акцент от книгата му "Петте нива на сигурността", в която засяга темите за Атлантида и Древен Египет:

Оцелелите от древната цивилизация жители на Атлантида са искали да завещаят на идващото след тях човечество мъдрост и знания. Но как са могли да направят това? Ако го запишат на камък, папирус или друга материя, то може да се разруши или изтрие. А дори и да оцелее, дали ще бъде разшифровано след столетия и хилядолетия? И ако бъде някак разшифровано, дали ще бъде разбрано? Затова се допуска, че древните атланти са оставили своите послания на потомците от следващите хилядолетия чрез „универсалния език на звездите”. Аз бих казал по-обобщено, че те са ни оставили послания и предупреждения на единствения инвариантен за всички времена език — този на математиката. Нека да поясня това с пример. Независимо от различния опит, от различните технологии, от различната памет и различното мислене, и при атлантите, и при нас сумата от квадратите на катетите е равна на квадрата на хипотенузата съгласно теоремата, носеща името един от найголемите философи и учени за всички времена Питагор (570—495 г. пр.Хр.), впрочем, дължащ мъдростта си може би на египетските жреци.  Разбира се, скептиците ще кажат, че много от удивителните знания, които ние дешифрираме сега или пък установяваме, че са били известни още преди хилядолетия, биха могли да са резултат от творчески полет на мисълта и от упорито многовековно търсене и наблюдение на „нашите” древни цивилизации като тази в Египет. Но как да си обясним съхранените географски карти, за които пише през 1966 г. Чарлс Хапгуд в книгата си „Карти на древните морски царе"? Тези карти, показват, че далеч преди познатите ни култури, една силно развита и в много отношения по-напреднала дори от Гърция и Рим цивилизация е разполагала със знания в картографията, станали ни известни едва през ХVІІІ век, когато е изнамерен практически начин за определяне на географската дължина и за първи път точно е изчислена обиколката на Земята, и дори през ХІХ век, когато плавателни съдове започнали да изследват арктическите или антарктическите морета. Древните карти сочат, че народът, който ги е съставил е умеел да прави всичкото това, имал е кораби, с които е предприемал околосветски плавания. При това на тези карти Антарктида е нарисувана от времето, когато още не е била заледена и е била обитаема!

Каквото и да мислим по този въпрос, ще трябва да се изправим лице в лице с различни факти — или трудно обясними, или просто потресаващи. Например трите пирамиди в Гиза като разположение са пълно отражение (което изключва всякаква случайност и съвпадение) на разположението в небето на трите звезди Дзета, Епсилон и Делта, от пояса на съзвездието Орион! При това Дзета отговаря на знаменитата Голяма Хеопсова пирамида, която според Робърт Бовал (Robert Bauval) е построена между 2475 г. пр.Хр. и 2400 г. пр.Хр. и е ритуална постройка, предназначена да изпрати душата на фараона Хеопс (също Хофу или Хуфу, царувал в периода 2551—2528 г. пр.Хр. или 2589—2566 г. пр.Хр.) именно към Дзета (Ал-Нитак за египтяните), където тя ще властва завинаги като Озирис.

Чудесата, за които говори Робърт Бовал продължават. Той си задава въпроса кога разположението на тези три пирамиди е съвършено отражение на трите звезди от пояса на Орион и установява, че това се случва само единединствен път, когато е и най-ниската точка на Орион в небето - към 10450 г. пр.Хр. Вероятно някъде по това време според него и Робърт Хенкок (Robert Hanckok) „протоегиптяните" или истинските „жреци” дошли в Египет, построили Сфинкса и са планирали и може би дори са започнали да строят пирамидите в Гиза. Тогава е времето и на последното обръщане на магнитните полюси на Земята според списанията „Нейчър” (Nature) от 1971 г. и  “Ню Сайънтист” (New Scientist) от 1972 г. Тази дата, впрочем е относително близка до датата, на потъването на Атлантида според диалога „Тимей” на Платон. Държавникът Солон посещава Египет около 600 г. пр.Хр. и египетските жреци му разказват как Атлантида била унищожена около 9 000 години преди това. Ненапразно по отношение на египтяните Платон възкликва: „Ние, гърците, сме като деца в сравнение с този народ, чиито традиции са десет пъти по-древни. И докато нищо от безценните спомени от миналото не е било запазено в нашата държава, в Египет са документирали и запазили завинаги мъдростта на миналото. Стените на храмовете им са покрити с надписи и това божествено наследство е винаги пред погледа на жреците. Поколенията без прекъсване си предават тези свещени реликви без никаква промяна: песни, танци, мелодии, ритуали, музика — всичко това идва от незапомнени времена, когато боговете са управлявали на земята в зората на цивилизацията.

А ако мислено се върнем назад във времето към 10500 г. пр.Хр. (а това е епохата на Лъва, т.е. слънцето изгрявало в съзвездието Лъв) и на зазоряване по време на пролетното равноденствие застанем между лапите на Сфинкса и гледаме на изток — в посоката, в която е вгледан и Сфинксът, то няколко минути пред пукването на зората ще видим нещо удивително, което не може да бъде случайно съвпадение — съзвездието Лъв се издига над хоризонта. С други думи, Сфинксът наблюдава равноденствения изгрев на Слънцето на фона на своя небесен аналог и следователно е построен като исполински лъвски равноденствен знак за началото на тази нова епоха на Лъва. Да припомним казаното по-горе, че по това време трите звезди от пояса на Орион съвпадат като разположение с трите пирамиди! Може би това е едно от посланията, които са ни оставили хората, построили тези пирамиди. По всяка вероятност те са възприемали земята, в която са живели (т.е. Египет) като съответствие на небето, при което Нил е земното съответствие на Млечния път. Това е позволило да се направи съответствие между двете триади: звездната триада Орион, Голямо куче и Сириус; и божествената триада Озирис, Изида и Хор, т.е. древноегипетската теокрация се е регулирала от космически ред, известен като Маат, който е не друго, а редът в небето” и древните египтяни са вярвали, че „този космически ред влияе на материалния свят и най-вече на жизненоважното годишно прииждане на Нил, от което зависи целият им живот и затова било необходимо да се намерят магически средства, за да се осигурят добри разливи на Великата река.

Както пише Робърт Бовал, около 2800 г. пр.Хр. започнал да се реализира амбициозен план, който може да се характеризира с херметическия принцип „каквото горе, това и долу”, т.е. да се „свали долу”, на земята, космическият ред. Така започнал мащабният проект за построяване „на групи от „звездни" пирамиди на предварително определени места, които да представят Орион и Плеядите, както и огромни „слънчеви" храмове от двете страни на Нил. 
Странното е наистина, че според Робърт Бовал земният план от 2500 г. пр.Хр. съответства на образа на небето 8 000 години преди това — през 11541 г. пр.Хр. Това го подтиква да направи извода, че може би Голямата пирамида и нейните шахти са звезден часовник, отброяващ епохите след загадъчното египетско сеп тепи (zep tepi), т.е. „Първото време” на сътворението, когато боговете са били побратими с хората („еквивалентът на гръцкия мит за Златната ера”). Да посочим още веднъж, че през този период трите звезди от Пояса на Орион ще се подредят по меридиана като трите пирамиди в Гиза, с което образът на сеп тепи в небето, т.е. триъгълникът Орион—Плеяди—Лъв поразително напомня образа на сеп тепи на земята, т.е. триъгълникът Гиза—Мемфис—Хелиополис. Нещо повече, тогава не само трите пирамиди в Гиза символизират Пояса на Орион, но и пирамидите в Абусир край Мемфис символизират съзвездието Плеядите, а Хелиополис символизира слънцето в съзвездието Лъв. Ето защо Робърт Бовал задава въпроса „Дали тези места също са били центрове за регулиране на космическия ред на земята?”.  Традиционните египтолози и археолози реагират много остро и при плахия опит да се лансира тезата, че Сфинксът може да е много по-стар от официално приетата дата. Ето какво например пише в Wikipedia: „Сфинксът — огромната статуя с човешка глава и тяло на лъв, която пази покоя на фараоните, погребани в пирамидите. Фигурата на Сфинкса датира от 2500 г. пр.Хр., с човешко лице, широко шест метра; издялан от варовик. Според експерти изображението е на Хефрен, син на Хеопс”. Но тази общоприета теза за неговата възраст не дава отговор на очевидните признаци за интензивно изветряне под действието на влага, видими по Сфинкса и по издълбания в скалата ров около него. Тези следи от ерозия говорят, че този уникален паметник е на възраст над 12 000 години и е създаден, преди Сахара да се превърне в пустиня.  Греъм Хенкок лансира теорията си, че група хора от унищожената от потопите на ледниковата епоха по-древна цивилизация (Атлантида) са дошли в Гиза, създали са нещо като култ, с цел да съхранят и предадат на бъдещите поколения познанията на загиналата си култура. Те са привличали за целта най-умните и най-способните от местните египтяни. Техните идеи са били успешно пренесени през 8 хилядолетия, от 10500 г. пр.Хр. до началото на Старото царство в Египет (около 2700—2160 г. пр.Хр.)XXV. И ако самият Сфинкс е построен може би към 10500 г. пр.Хр., то фараоните Хуфу, Хафра и Менкаур от Четвърта династия са построили трите пирамиди около 2500 г. пр.Хр., но по архитектурен план, който може да е бил разработен много по-рано. 

За да се разработи този план е нужно да се натрупват в продължение на много време сведения за звездите и да се разбира явлението „прецесия". Прецесията е много бавно поклащане на земната ос — като поклащане на пумпал — с цикъл от 26 000 години, по-точно 25 776 години и както смятат редица учени, египтяните не само са знаели за нея, но са пресметнали и нейния цикъл. С големите пирамиди древните египтяни „са се стремили да опознаят района в небето, през който са вярвали, че душите им ще минат след смъртта и които са наричали Дуат, между другото, този район в небето, също безспорен, включвал съзвездието Орион, Млечния път и съзвездието Лъв, тези пирамиди са се използвали като места за посвещаване, подготвящи посвещавания за пътуването в отвъдното.   Преди Бовал и Хенкок, египтологът Швалер дьо Любич (Schwaller de Lubicz, 1887—1961) също е писал, че оцелелите от Атлантида са дошли в Египет някъде по това време, през 10500 г. пр.Хр., положили са на платото Гиза основите на свой храм, на който голяма купчина гранит била отъждествена с „първичния хълм", построили са Сфинкса, загледан към съзвездието Лъв, и са положили очертанията на пирамидите, чието подреждане напълно съвпада с това на трите звезди от Пояса на съзвездието Орион през 10500 г. пр.Хр. Те са направили това с намерението да завършат своя Храм на звездите, когато Орион приближи до небесното съответствие на платото Гиза, при което богът фараон ще извърши ритуала, който да изпрати Озирис обратно в дома му на небето и да даде началото на нова Златна ера. Авторът на книгата „Змия в небето” Джон Ентъни Уест (John Anthony West) аналогично смята, че остров Атлантида загинал около 10500 г. пр.Хр. и оцелелите от нея са дошли в Египет и са построили ранния вариант на Сфинкса.  По стара традиция всеки изследовател, историк или просто любознателен и неприемащ на лека ръка традиционното знание човек, който говори за Атлантида е обявяван за любител или дори малко или много смахнат.  Но все пак има и сериозни изследвания, които обясняват странните факти, приликите и разликите в историята на древните цивилизации на Египет и Месопотамия с въздействието на предходна, по-древна „хипотетична трета” цивилизация, която им е доверила своите знания и култура. 

В Египет някак ненадейно от един период нататък изникват йероглифи „в напълно развит вид”, следи от които няма в останките от преддинастическия период (около 3600 г. пр.Хр.), и не бяха свързани със следи от писмо. После, продължава Греъм Хенкок, „ненадейно и необяснимо бяха започнали да изникват йероглифите познати ни от многобройните руини на древен Египет, при това в напълно развит вид”. Същото се отнася „за математиката, медицината, астрономията и архитектурата, както и за смайващо богатата и сложна египетска религиозно-митологична система”.   Нещо подобно по паралелен път протича и в Двуречието, където в периода 3500—2500 г. пр.Хр., „храмовите пространства в Южна Месопотамия са нараснали забележимо по размер и значение, а сетне, смайващо внезапно, на ключова дата, която може да се определи почти съвършено точно като 3200 г. пр.Хр. (в периода на археологичния пласт, известен като Урук Б), в тази малка шумерска блатиста градина, в нейните мънички градове, досущ внезапно разцъфнали цветове, се появява целият културен синдром, който от това време нататък се превръща в зачатъчното ядро на всички развити цивилизации по света”. Както отбелязва Джоузеф Камбъл: „Такова събитие не можем да припишем като постижение на разума на прости селяни. Нито пък е механична последица от просто натрупване на материални предмети, т.е. не е икономически детерминирано”. Според него то е „във висша степен съзнателна творба (това може да се твърди с пълна увереност) на разума и научните познания на нов вид хора, каквито преди не е имало в историята на човечеството, а именно професионални, целодневно заети, посветени, строго организирани храмови жреци”. 

Не само в Египет и Месопотамия, но като цяло в Близкия изток и все в периода около 3200 г. пр.Хр., също има внезапна поява на система от жречески открития и изкуства, включително астрономически календар, писменост, приложна математика и опити да се съчетаят измерванията на пространство и време. Греъм Хенкок цитира египтолога проф. Уолтър Емъри (Walter Emery, 1902—1971) за тези свидетелстващи за високо развитие колосални промени, характерни за цивилизациите край Нил и в Междуречието в монументалната архитектура, изкуствата и занаятите към 3400 г. пр.Хр.: „Всичко това било постигнато за сравнително кратък период от време, тъй като изглежда, че тези фундаментални промени в писмеността и архитектурата почти нямат предистория.Оставаме с впечатление за косвена връзка и може би за съществуването на трета страна, чиито културни постижения независимо са били предадени на Египет и Месопотамия, [и която] най-добре би обяснила общите особености и фундаменталните различия между двете цивилизации”. Същото твърди и египтологът сър И. А. Уолис Бъдж (Е. A. Wallis Budge, 1857—1934): „Не може да се каже, че египтяните са заели от шумерите, нито че шумерите са заели от египтяните, а че учените на двата народа са заели своите теологични системи от някакъв общ, ала извънредно древен източник”.   

Му/Лемурия, Атлантида, както и да се наричала тази хипотетична предходна цивилизация, тя вероятно е имала стратези и лидери, които са смятали, че знаят как и накъде да водят обикновените хора. Но тя е извадила лош късмет, защото е нарушила някои фундаментални закони на духовно-материалния синергетичен синтез на интегративната връзка Природа—Човек. 

автор: проф. д-р Николай Слатински, из книгата "Петте нива на сигурността"

Николай Слатински е професор и доцент по национална и международна сигурност, доктор по математика, университетски преподавател. Повече за него можете да видите в официалния му блог.

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12