Учителя Беинса Дуно-162 години от рождението на един вечно присъстващ Дух

Двата дни, 11 и 12 юли, всяка година са заредени с особен заряд и носят празничност и благодарност към великия дух на Учителя Беинса Дуно, роден преди 162 години, през 1864 година, на 29 юни по Юлианския календар, който е действащ по това време.

Датата 29 юни 1864 година по Юлианския календар съответства на 11 юли 1864 година по Григорианския календар, тъй като през XIX век разликата между двата календара е 12 дни. След 1900 година тази разлика става 13 дни, а след въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година в традицията на Школата рожденият ден на Учителя се отбелязва на 12 юли, денят, в който по стар стил се празнува и Петровден.

Така днес и двете дати, 11 и 12 юли, носят трепет и благодарност и се отбелязват последователно. И в това има своя символика – за изначалната нероденост на този велик Дух, вечно присъстващ и помагащ.

Какви са традициите по време на Школата и кога Учителя Беинса Дуно празнува рождения си ден с учениците си, докато е на физически план?

По времето на цялата Школа Учителя празнува рождения си ден на 12 юли, когато е и Петровден. Това е било Денят на Учителя. На този ден е имало тържествен обяд, а вечерта са празнували с концерт в салона на Изгрева. Сутринта учениците на Школата са отивали да целунат ръка на Учителя. Ако този ден, Петровден, се е падал в неделя или в дните на Школата, сряда за Общия окултен клас или петък за Младежкия окултен клас, тогава Учителя е държал Своята редовна беседа. Това е било празник както на Учителя, така и на Школата.

Независимо кога сме решили да отбележим деня, нека излъчим Любовта и благодарността си към милостта, слязла чрез този посветен Учител, избрал България за разгръщане на Своята дейност. Затова Той казва:

„Палестина бе избрана за Христовите мистерии, понеже местността е много хълмиста и е подходяща за духовна работа. България е избрана, понеже има много планини, а без тях не може. На Земята има центрове, които са врата на живота…“

Учителя свързва избора на България преди всичко с нейната планинска природа и особените духовни и енергийни центрове на Земята. В Своето Слово Той често заявява:

„Блажен е онзи народ, който съдейства за развитието на Школата… Сега аз проповядвам на българите, защото Бог е решил да ги благослови. Господ казва: „България ще бъде благословена. Всички ще бъдат носители на Новото учение по света.“

Това поставя България и българския народ в ролята на среда и проводник за една Школа с по-широка, наднационална задача.

Какво е излъчвал Учителя Беинса Дуно и как е внасял лекота, радост и светлина при всяка Своя поява?

Спомен на изтъкнатата поетеса Мара Белчева за Учителя:
„От катедрата слиза човек, среден на ръст, с хармонични движения, току до теб простичко застава в тъмносиньо, сиво или бяло облекло. И ти се питаш: „Това ли е Учителя, това ли е той?“. Няколко ученици вече го придружават до скромното му жилище с приказливата градинка, на чиято гръд аленеят рози и кошерни пчели. Жени, мъже, млади, стари, бедни, богати, здрави, болни, ученици от всички слоеве на обществото влизат и излизат от дома му през всяко време на деня. Едни само на прага стигат и мълком получили своя отговор, връщат се доволни. Други с търпение чакат своя ред и веднъж попаднали при него, забравят защо са дошли, оставили зад себе си дребнавите въпроси и грижи, заслушани тук в един друг мир. Често ще видите пред вратата му някогашни щастливци, за които, горди и самонадеяни, някога всичко е било за подбив, но сега, сломени от житейската неволя, чули за него, идват да подирят последна утеха. И когато излязат, лицата им сияят, а очите гледат с друг поглед. Безкрайният оптимизъм, в чиято градина расте мъдростта на Учителя, е влял ново съдържание в техния суетен живот.

Учителя лекува тялото чрез духа. Той поучава, ако бъде запитван. Думите му се къпят в остроумие и духовитост. Когато Учителя говори, струва ти се, че той е седнал до морето, гребе от него и налива в съдинките на своите слушатели според големината им. И чувстваш, че това изобилие никога няма да свърши.“