Таня Борисова: Каква е разликата между традиционната прошка и осъзнатата прошка?

Днес е Ден за прошката според българската традиция. Нашите предци са искали да напомнят на семейството и рода, че прошката е акт, с който родовата душа се изцелява и обновява, а чрез нея – и всяка душа индивидуално. Развързваме възлите на родовите нишки и продължаваме да тъчем родовата тъкан. Неслучайно след този ден започва и постът, предхождащ и подготвящ ни за Възкресение.

Нека да поговорим обаче как традиционната прошка да прерасне в напълно осъзнат духовен акт, който има изчистващ и лечебен ефект върху душата.

Учителя Беинса Дуно казва в своята беседа "Необятната любов":

"Любов, която не е в сила да заглажда греховете, не е любов! Това е първото нещо, първото качество на Любовта. И казва Бог тъй: „Ще залича всичките им грехове и сълзите им ще изсуша, ще ги изтрия“. Следователно, това е първото качество на Любовта. А силата в какво седи? Ако твоята Любов може да заличи вътре в тебе твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов. Аз така определям Любовта. Мирът само тогава ще дойде, ако Любовта може да ги заличи. Не може ли да ги заличи, ще знаете, че това не е Любов. И когато Христос е казал онзи велик закон, че ако брат ти се обърне към тебе да го простиш, той приблизително е искал да каже това. И най-мъчното нещо е това.

Много мъчно е да простиш – не само да простиш, но да забравиш. Не само да забравиш, ами помен да не остане на това място, и там, дето са били най-лошите думи, да туриш най-хубавите думи за този, когото сте мразили."

В тези ключови думи: „Не само да простиш, но да забравиш; не само да забравиш, ами помен да не остане“, Учителя дава мярка за това кога истински прощаваме, както и за силата на Любовта ни.

За да разберем напълно думите на Учителя Беинса Дуно, ще ви споделя идеята за прошката като разграничителна линия между традиционната прошка, която масово приемаме като понятие в живота и която е свързана с представите за добро и зло, както и с темата за жертвата, и осъзнатата прошка. Тя, като съзнателен акт, ни призовава да се освободим от този модел.

Осъзнатата прошка е свързана с Божествената Любов и Истина и надхвърля традиционните разбирания за добро и зло, жертва и виновник. Тя ни кара да разглеждаме всяка ситуация от позицията на наблюдател и с разбирането, че всичко в живота ни се случва с една-единствена цел – развитието и натрупването на опит като духовни същества по пътя на своята всемирна еволюция.

Учителя казва: „Предпочитам грешникът, който осъзнава и поправя грешките си, пред един праведник, който изобщо не греши.“

Грешките и злото в живота са неизменна част от него – те са горивото на развитието, ако ги осъзнаваме и работим за тяхното отстраняване. В този процес, в който трансформираме грешките в опитност, най-значим е актът на прошката като осъзнато и желано действие.

Традиционната прошка винаги разглежда темата за доброто и лошото, правилното и неправилното. Осъзнатата прошка ни разкрива, че злото всъщност действа, за да се прояви доброто, и че никой не е жертва в дадена ситуация.
Прошката винаги се е опирала на развитите у нас добродетели – състрадание, доброта, милосърдие. Въпросът е обаче: кой е обектът на прошката и на кого искаме да простим?

При традиционната прошка винаги има външен обект – проблемът е извън нас. При осъзнатата прошка трябва да гледаме в противоположна посока – проблемът е вътре в нас.

Традиционната прошка вярва, че физическият свят е реален, и се опитва да разбере ситуацията, за да я контролира. Осъзнатата прошка признава, че заобикалящият ни свят е илюзорен и че всичко се случва в точно определени рамки, за да активира процеси, необходими за развитието на нашата душа.

Традиционната прошка вярва в смъртта и се страхува от нея, докато осъзнатата прошка възприема смъртта като илюзия и знае, че животът е вечен. Традиционната прошка възприема живота като низ от проблеми за разрешаване, а осъзнатата прошка го вижда като разумен поток, движен от Любовта.

Традиционната прошка признава вроденото несъвършенство в човека, но не вижда съвършенството в това несъвършенство. Ако тя носи искреност, може да разпознае в дълбочина духовния промисъл – че всички сме несъвършени и че това е част от пътя ни на духовно развитие. Човек, като погледне на своя оскърбител от този ъгъл, може да каже с истинско смирение: „И аз можех да бъда такъв, ако не беше Божията милост!“ Този човек признава, че и той би могъл да прояви злото, а това го подтиква към доброта и милосърдие – както към другите, така и към себе си.

Осъзнатата прошка признава, че тя не е просто волева изява – тя трябва да бъде дадена и да избликне от сърцето. Човек трябва истински да пожелае да прости, и това да се случи не просто като действие, а като дълбоко преживяване.

Прошката трябва да бъде изживяна чрез силата на Любовта, така че, както се позоваваме на думите на Учителя в началото на този текст:

„Не само да простиш, но да забравиш. Не само да забравиш, ами помен да не остане.“