Без прошка ние нямаме път към Христос, така както Христос без смирение няма път към Отец

„Защото ако вие простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." (Матей 6:14-15)

Днес е денят, в който хората традиционно си искат прошка. Истината е, че прошката се излива като естество от твоята същност, ако си тръгнал в пътя на Смирението. Смирението реализира прошката като съвсем естествен етап от осъзнаването на Божията воля, която използва разнообразни методи, за да тръгнеш в пътя към Бога. Без прошка ние нямаме път към Христос, така както Христос без смирение няма път към Отец. Затова днес следва да помним, че прошката предимно се дарява от нашето вътрешно естество и изобщо трябва да забравим идеята да изискваме прошка.

Истинското значение на прошката се разкрива, само когато човек започне да гледа на нея като на космичен, вътрешен процес, а не като на външно морално задължение. В духовната наука прошката е творческа сила. Тя преобразява съдбата, лекува кармата и отваря нови възможности за развитие. Прошката е свързана с вътрешния извор (избор) на свободата и любовта.

Външният свят говори за вина и наказание. Вътрешният свят говори за прошка и преобразяване. Истинската прошка не означава забрава, нито оправдание, но приемане на неправдата и злото, като временни процеси. Прошката означава прозрение, че Любовта е безкрайна, а злото и погрешките са временни.

На този, който действително познава Бога,
не му е нужно да прощава на своя брат;
той ще трябва да прости на себе си,
че не в сторил това по-рано.
Лев Толстой

Самият Христос подчертава значението на прошката. (Отче прости им, те не знаят какво вършат; Лука 23:34). Прошката е съзнателно съучастие в мисията на Христос. Прошката превръща омразата в духовна сила.

Прошката е свързана с любовта към всеки човек. Ние може да не го забелязваме външно, но има един процес, който постоянно тече и в него Висшият Аз непрекъснато прощава грешките на низшия (на егото).

Без прошка никой не може да получи чисти озарения и дълбоки откровения от висшия духовен свят. Прошката е съграждане на път от материята към Духа. Истинската прошка е свързана със съзнателното отношение към кармата и правилното разбиране на ролята на злото. 

Елеазар Хараш казва за прошката:

Чрез прошката ти спасяваш себе си и аурата си, иначе влизаш в аурата на злото и губиш своя магнетизъм, т.е. своите сили. Прошката побеждава злото, защото е метод на Любовта. Христос казва: Прости им!

Способността ти да прощаваш е барометър за действието на Христовия импулс вътре в теб. Прошката е най-тайнствената от всички християнски добродетели.

Отче наш на арамейски:  (за съзерцание)
ܐܒܘܢ ܕܒܫܡܝܐ
ܢܬܩܕܫ ܫܡܟ
ܬܐܬܐ ܡܠܟܘܬܟ
ܢܗܘܐ ܨܒܝܢܟ
ܐܝܟܢܐ ܕܒܫܡܝܐ ܐܦ ܒܐܪܥܐ
ܗܒ ܠܢ ܠܚܡܐ ܕܣܘܢܩܢܢ ܝܘܡܢܐ
ܘܫܒܘܩ ܠܢ ܚܘܒܝܢ
ܐܝܟܢܐ ܕܐܦ ܚܢܢ ܫܒܘܩܢ ܠܚܝܒܝܢ
ܘܠܐ ܬܥܠܢ ܠܢ ܠܢܣܝܘܢܐ
ܐܠܐ ܦܨܢ ܡܢ ܒܝܫܐ
ܡܛܠ ܕܕܝܠܟ ܗܝ ܡܠܟܘܬܐ
ܘܚܝܠܐ ܘܬܫܒܘܚܬܐ
ܠܥܠܡ ܥܠܡܝܢ
ܐܡܝܢ

Елеазар:

Когато Христос дава молитвата „Отче наш“ на Своите ученици, Той им казва да не се молят, както фарисеите - тези хора, които спазват закона външно. Според окултната наука тези, които спазват външно законите, стават малко или много служители на Черното Братство. Той казва на Своите ученици: „А ти, като се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна. И Отец, Който е в тайна, ще ти въздаде наяве“. Всичко това показва каква трябва да бъде молитвата на ученика. „Влез във вътрешната си стаичка“ значи: вглъби се в себе си. „Като затвориш вратата“ - т.е. като се изолираш чрез концентрация от всичко външно. „Отец, Който е скрит в тайна“ - Бог, Който е скрит дълбоко в човешката душа. Бог се намира в най-вътрешната част на душата, т.е. в нейната най-вътрешна област. Така молитвата е един вътрешен, съсредоточен разговор на душата с Бога и при този разговор душата получава откровение, в зависимост от истината на своето развитие. Христос казва нещо много важно: „Да не се молите като езичниците с много думи“ - означава, че тук е отхвърлено многословието, което е един голям враг на душата.
И Христос казва: „Защото Отец ви знае от що се нуждаете, преди вие да Му искате“. Учителят казва: „Да, Бог знае вашите нужди, приготвил е благата за вас, а вие, като се молите, отивате да си ги вземете“. Той е приготвил това, което ви е нужно, но вие трябва да отидете, Той няма да ви ги донесе. Ние трябва да отидем, това става с молитвата. Молитвата започва с „ОТЧЕ НАШ“:

Отче наш, Който си на Небесата, да се освети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на земята. Хлябът наш насъщний дай ни го нам днес. И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги. Амин.

„Да се освети Името Твое“ е свързано с тялото на Любовта; „да дойде Царството Твое“ - с тялото на Мъдростта; „да бъде Волята Твоя“ - с тялото на Истината. „Хляба наш насъщний“ - свързано с физическото тяло. „Прости ни дълговете наши“ - с етерното тяло. „И не ни въвеждай в изкушение“ - с астралното тяло. „Избави нас от лукаваго“ - свързано с душата.
В „Отче наш“ буквата О се смята за буква на безкрайните възможности. Това показва, че Бог е наш Баща и всички хора имат Божествен произход. Във всеки човек са скрити Божествени възможности, възможностите на кръга. Щом всички са Негови деца, то благата на живота са общи и интересите са общи.

„Който си на Небесата“ - Небето е Божественият свят, който е основата на нашия, видимия свят. Светът не е нещо мъртво, защото зад него е скрита разумност - това е Небето, това е Божественият свят. Това е за будните, така че Небето не е нещо откъснато от физическия свят. Силите, които ръководят явленията от физическия свят, идват от Небето, т.е. от Божествения свят. Това е разумното, което ръководи явленията в природата и живота. Зад всичко, което виждаме в природата, стои силата на Божествения свят.

„Да се освети Името Твое“ - има вътрешно отношение към Любовта, защото е казано „Бог е Любов“ и Името на Бога е Любов. Това означава, че когато проявяваме Любовта, ние осветяваме Името Божие. Проявите на Любовта нямат нищо общо със задоволяване неразумните желания на хората. Когато се произнасят думите „да се освети Името Твое“, това значи: Нека Твоята Божествена Любов да протече през всички сърца, за да могат те чрез нея да Те познаят и да станат същества на Любовта. Учителят казва: „Велико нещо е да влезеш във връзка със силите на Любовта“.

„Да дойде Царството Твое“ - това има вътрешно отношение към Мъдростта. Когато се говори за Царството Божие, разбираме приложението на Любовта чрез Мъдростта. С тези думи се подразбира, че ние искаме да ни се даде Мъдрост, която дава методите за приложение на Любовта. Също така тези думи имат връзка с идването на Божията Правда, която идва от съединението на Мъдростта и Любовта.

„Да бъде Волята Твоя“ - това има отношение към Истината. За тези, които искат да усилят в себе си волята - те трябва да бъдат постоянно в Истината, защото лъжата отнема силите на волята. Волята на Бога е Той да се проявява все повече в нас, а това е същността и целта на окултното развитие. На въпроса, кога се реализират нашите желания, Учителят отговаря: „Само тогава, когато Божията Воля и Мисъл са насочени към нас“. Но и разумните желания си имат свое строго определено време. Кои желания са разумни? - Само тези, които са на душата и на духа. Желанията на ума и на сърцето не са разумни, умът е сянка на духа.

„Както на Небето, така и на земята“ - горе на Небето съществуват идеален мир и идеални условия и този ред, който е горе, трябва да слезе и долу.

„Хлябът наш насъщний дай ни го нам днес“ се разбира и в буквален, и в преносен смисъл. В буквален смисъл: всичко, което имаме на земята, е дар от Бога и всичко това е наша храна, наш хляб. В преносен смисъл: хлябът наш насъщен е Словото Божие. Учителят казва: „Бог постоянно говори на човека и ако човек е буден, той ще Го чуе“. За да Го чуем, трябва да въдворим в себе си спокойствието и тишината, защото Бог говори с много дълбок и тих глас. Тихият глас на Бога е трептяща светлина. Стихът за хляба също значи: „Господи, давай ни винаги Словото Си, т.е. помощта Си, и направи ни способни да чуваме това, което ни говориш отвътре“. Според Учителя този въпрос има и друга страна: всичко, което виждаме около нас - цветя, треви, дървета, животни, реки и звезди - всичко това е Словото Божие и ние трябва да го проучваме. Това означава, че освен отвътре, Бог говори и отвън чрез цялата природа. Природата и цялата вселена представляват една грандиозна изложба на Божието Слово. Всичко това в природата са листа на Божията Книга, в която е писал Бог. Така че изразът „хляб наш насъщний“ е свързан с придобиване на една много важна способност - да четем Словото, което е вложено във всичко.

„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Учителят казва: „Прощаването е лъжа, ако не е придружено с Любов“. И когато хората ни пакостят, ние трябва да им прощаваме, защото те правят това от незнание и недоразвитост. Затова Христос каза на кръста: „Прости им, те не знаят какво вършат“. Този стих е свързан с един окултен закон, който определя твоето отношение към другите, а от това се определя отношението на Бога към тебе. Когато човек не прощава, той прави преграда между Бога и себе си и не може да приеме силите, които изтичат от Любовта, и благословението, което изтича от Бога. С непрощаването човек става невъзприемчив към това, което изтича от Бога - значи човек губи една много важна способност.

„И не ни въвеждай в изкушение“ - според Учителя означава „Не ни въвеждай в опасност“, защото има изкушения, които са опасност и за настоящето, и за бъдещето. Помогни ни поради нашето невежество и глупост да не изпадаме в изкушението, т.е. сатанинската мрежа.

„И избави нас от лукаваго“ - изостаналите същества могат да завладеят човешкото съзнание, когато то не е будно. При връзка с Бога съзнанието е винаги будно и избавено, това е скрито в „избави“.

„Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги. Амин.“ Царството отговаря на Мъдростта, Силата - на Истината, Славата - на Любовта. Това означава, че когато произнасяме думите „защото е Твое Царството и Силата, и Славата“, ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга мъдрост; няма друга сила, освен Силата на Бога; няма друга любов, освен Любовта на Бога.