Човек ще живее в слънчевата система и на слънцето, докато завърши развитието си и извае себе си. Когато стане чиста духовност, човекът ще бъде призован да мине през Портала на Сириус. Що е порталът на Сириус? Една тънка невидима граница. Но тази граница никой недостоен не може да я премине. През нея минава само този, който е призован. На Сириус живеят Прадревни Учители и богове. Те обучават напредналите същества. Те учат напредналите духовни хора на другия живот. Що е другият живот? Скритият, неизменният, непознатият. В този живот няма смърт и безсмъртие. В този живот има само Дух, Истина и Пламък проникващ. Тук според устрема си човек може да изучава вътрешните Тайни на Бога."Мнозина се запитват докога човек ще живее в слънчевата система. Докато завърши еволюцията си. Един ден когато завърши еволюцията си в слънчевата система, човек ще мине в друга система – в Сириус – най-светлата звезда на небето. По култура тя стои по-високо от слънцето."
Учителя Беинса Дуно
Странни същества живеят на Алфа Центориус и велики същества живеят на Сириус. Ядрото от разумните същества на Алфа Центориус проучват странните неща в света и в отвъдното. Те проучват странни и мрачни неща. Те проучват света на мъглите от всякакъв вид – и физически, и духовен. Те проучват света на блатата и защо определени същества са заключени в блатата. Те проучват света на тъмнината и какъв е изходът от нея. Но на тях не им е дадено да проникнат в най-голямата Тайна на мрака, защото още нямат способност за проникване в дълбините на мрака. За тях това ще се случи в други времена и епохи. Докато на Сириус живеят велики богове и Учители. Мнозина от тях са стигнали до дъното на мрака. И затова сега могат тайно да проникват в много светове, без да бъдат забелязани. Тези велики същества са велики наблюдатели. Техни ученици са дори делфините. Понякога те заставят свои ученици да слязат като делфини в моретата и океаните. И най-напредналите делфини им дават тайни сведения и познания за невидимия живот във водата. Общувайки с хората, делфините проучват и човешкия свят. И всичко това после те предават на своите Учители. Делфините са същества, за които смъртта е без значение, защото те лесно се отделят от тялото. И макар че живеят във водата, и макар че са живели и като хора на земята, те са преди всичко същества на въздуха. Засега тяхното любимо занимание си остава съзерцанието. Те са духовни съзерцатели.
Животът е разпръснат навсякъде – в земята, под земята и в многобройните небеса. Ние мислим, че нашият живот е уникален. Но в сравнение с жителите от Млечния път ние живеем в блато. Жителите на Млечния път живеят като в извор – в светли и свободни места. Има в нас един скрит вътрешен и универсален живот, но ние трябва да се домогнем до него. Това е животът на нашата величествена душа. Но тук в този свят тя е уловена от множество мрежи. Тя вижда блатото, но познава Източника си и носи в себе си една голяма скръб, защото е уловена. Но тя познава небесата, изворните места. Тя има спомен за своя дом и покой и затова тя слиза долу в тялото и на земята: тя слиза, за да се издигне. И тогава Млечният път ще я очаква, защото тя ще се завърне в собствения си простор, в дома на Покоя.
Преди много време хората са живели на Луната. Главните възможности за развитието на Луната са били три: въображението, лъжата и чистотата. Въображението е наука, която е провалила мнозина и е извисила малцина. Неправилното развитие на въображението се е превърнало във вход към лъжата. Правилното развитие на въображението е отворило входа към степените на чистотата. В степените на чистотата се е разгръщала разумността. А в най-висшите степени на чистотата се е разгръщала Мъдростта. На луната има около 150 адепти. Те виждат и разбират земния живот и когато трябва, ни ръководят.
Всеки малък лъч от светлина идва при нас, за да ни доизгражда. Външният лъч ни изгражда външно, а вътрешният лъч е послание вътрешно. Всички външни лъчи идват от наши невидими приятели, напреднали духовни братя. Всички вътрешни лъчи, които идват като духовни прозрения, идват от ангелите. Всички вътрешни лъчи, които идват като послания, идват от по-висшите същества. Това са боговете, великите Невидими, които тайно ни обичат. А когато подготвим духовното си тяло и възлюбим Бога с цялата си душа и със силата на духа си, тогава боговете ни изпращат най-високото – откровенията. Казвам: Изследвайте лъчите. Всеки лъч е полъх от определени същества.
Бъдещият човек ще има фино духовно тяло. То ще бъде вътрешно организирано. С това тяло човек ще може да пътува навсякъде, защото етерът прави всяко място достъпно във вселената. Различните слънца и системи са съставени от различна духовна Мъдрост. Но въпреки това не можем да кажем, че Мъдростта е във вселената. Вселената е завеса. Тя е преграда към нещо по-дълбоко. Кой може да разкъса завесата? Само този, който има специална Любов към Бога. Само той ще бъде отведен отвъд завесата на вселената – там, където е Премъдростта.
Колкото по-разумно е едно същество, толкова по-голяма е бързината му. Степента на разумност определя степента на бързина. Има разумни същества, които за 8 минути отиват до слънцето. Но има друг разум, който отива до края на вселената за 10 минути. Има ли по-голяма бързина от това? Да, има едно същество, което е толкова бързо, че е навсякъде и вижда всичко по-бързо от миг на окото. Ние го наричаме Бог, но то е нещо по-дълбоко. То се захранва от специален лъч на Бездната. А какво нещо е тогава Бездната? В Бездната всички понятия и определения умират. Бездната е нещо, което не може да се изследва. Достатъчно е да знаем, че Бог е само лъч от тази предълбока Мистерия.
Невидимият свят е велико явление. То е грандиозно по размах и трудно може да се обхване. Милиарди същества се движат, за да служат на Божия план. Астралният свят, който също е невидим, е ограничен. Астралният свят и земният свят – това са отделените ангели от Бога. Отделените ангели не са пожелали да служат на великия план на Бога. Това по-късно било наречено грехопадението. Казвам: Едно от най-великите Тайнства на живота се намира в служенето. Служенето е най-практичният метод, то е откривателят на Тайните на Бога и на Вечността.
Божественият свят е близо, но е невидим. Божественият свят е тук, но е скрит. Божественият свят е нашата скрита, дълбока същност. Той е нашата абсолютна разумност. Ако с молитва и разумност съумеем да създадем условия, той влиза в нас. Кой е белегът, че Божественият свят вътре в нас ни ръководи? Белегът е, че нашата мисъл е организирана, нашето чувство е благородно, а нашата воля има ясна и осъзната цел. И ние имаме в себе си дълбока и скрита увереност. Божественият свят трябва да бъде нашият единствен ръководител. Той е сбор от висши същества, които направляват душата и духа на човека. Извън Божествения свят човекът живее в своя ум, в своето сърце и в своята воля, а те са само подготовка, само условия да открие човек Божественото. Божественият свят е Тайнство, скрито дълбоко вътре в нас. За някои това е абстракция, за други е реалност.
В шестото чувство е скрито проникновението на човека. Само на шестото чувство е дадено проникновение. Шестото чувство е орган на чисто духовното сърце. Ето защо шестото чувство може да ръководи човека в правия път. Всеки, който има това духовно чувство, ще му се разкрива духовният свят, и то в чист вид. После ще дойде седмото чувство. То е чувство на една велика увереност – древна, духовна увереност. Който има шестото чувство, може да прониква все повече в духовния свят. А седмото чувство е таен път към Божествения свят. Седмото чувство може да прониже двете скали – скалата от мрак и скалата от светлина.
Елеазар Хараш из Книга на Тайнствата