Любовта изявена в човешкото сърце и в човешкия живот ни приближава до Божественото Сърце

Учителят е живял божествения живот на Любовта във всичкото му съвършенство и при наличността на най-противните обстоятелства; той е следвал истинският живот на Добрата Воля (Благоволението) в различие от лъжовния живот на себелюбието, какъвто мнозинството избира да следва.

В него не е имало никакъв елемент на себелюбие, понеже всички негови мисли, думи и постъпки са били диктувани от Духа на Любовта. На този Дух на Любовта той тъй всецяло бе подчинил своята личност, защото бе станал едно с Него. Да! Той бе станал буквално олицетворение на Божествената Любов.

Неговата пълна победа над личността бе извършена благодарение на това, че той се бе подчинил на Божествения Закон на Любовта вътре в себе си, по силата на което подчинение той стана божествен и цялото негово Учение има за цел да покаже, че всички ония, които се решат да практикуват същото подчинение, ще осъществят същият божествен Живот, ще станат съзнателно божествени.

Да издигнем практикуването на тези качества като главен предмет на живота - това е Духовност; да не ги зачитаме и да продължаваме да живеем в противоположните там егоистични (себелюбиви) недостатъци - гордост, осъдителност, суровост, омраза и гневливост - това е отсъствие на всяка духовност.

В дълбините на своите сърца всички хора съзнават, че Добротата е божествена, макар че понякога те може да оспорват и отхвърлят това с разни доводи. Учителя никога не е напускал съвършената Доброта, Непорочната Любов.

“Бог е Любов”, Любовта е Бог. Людете не познават никакъв друг Бог освен Любовта, изявена в човешкото сърце и в човешкия живот под  формата на чисти мисли, благи думи, и дела от благородно състрадание и опрощение, и те могат да познаят този Бог дотолкова, доколкото са осъществили Любовта в своите собствени сърца чрез себепобеждаване.

Ученикът днес трябва да е честен пред себе си и да каже: "Аз имам работа с Добротата, а не с кухи умозрения; с Любовта, а не с богословски теории; със себеусъвършенстването, а не с ефимерни, скоропреходни мнения."

Добрият човек е цвете на човечеството, и да ставаш всеки ден по-чист, по-благороден, по-богоподобен, като побеждаваш някоя себелюбива наклонност, значи да се приближаваш безспирно, все повече и повече ... до Божественото сърце.

Да пребъдваш в Любов винаги и към всички - значи да живееш истинският живот, значи да имаш самия Живот.

“Който иска да бъде мой ученик нека всекидневно се отказва от себе си”

Христос ; Матей 16:24 ; Лука 9:23 ;