Д-р Хелан Яворски: Човешкият ембрион повтаря всички форми на живот, които са предшествали човека

Биолозите ни казват, че човешкият ембрион бързо повтаря през първите месеци на своето развитие, а по-бавно през по-късните месеци, всички форми на живот, които са предшествали човека на тази земя.

Кръглата точка, която е зародишът, се превръща в куха сфера, нещо като мехур с двойна стена, наречен гаструла, чийто отвор, когато се затвори, получава името бластопор. Това е протозойният живот – още желатиновото начало на животинския свят, което след трансформации, твърде многобройни, за да бъдат изброени, преминава в полиповидна форма.

След това, от двете страни на главата, се появяват хрилни дъги, които съответстват на хрилете на рибите. В края на първия месец крайниците са все още само зачатъци; от друга страна, ембрионът разполага с опашка, която, сгъната срещу тялото, почти докосва челото. Той вече прилича на попова лъжичка и води изцяло воден живот, потопен в амниотичната течност, която за него представлява водната среда, в която се движат свободно ембрионите на рибите и жабите.

Тук става въпрос за вземане на решение и осъзнаване на развитието. Ембрионът се намира почти в същото положение, в което се е намирал животът в началото на видовете; и природата, сякаш за да унижи човека или самата себе си, си припомня своите грешки и колебания, връщайки се към своите опити, асиметрии, неуспешни експерименти. Временни форми като дорзалната струна се резорбират; примитивните бъбреци изчезват, за да отстъпят място на окончателните бъбреци, които са огромни и заемат по-голямата част от перитонеалната кухина. Огромен е и черният дроб, който заема почти цялата висцерална кухина; огромна е и главата, почти колкото останалата част от тялото; а в тази огромна глава се формират първичните очни мехури, също огромни, както и пъпната везикула. Това е несъразмерният и чудовищен период, съответстващ на периода на лудост и гигантизъм, когато природата, все още неопитна, сляпо е рисувала несигурни създания – страховити, небалансирани и аномални: птици, крокодили, слонове и риби в едно, сякаш все още не е решила какво да направи, не е завършила своите класификации, не е разграничила законите си, не е придобила чувство за пропорция, баланс или условията, необходими за поддържане на живота, който създава.

Това, в общи линии, е преразказът, който се случва пред очите ни, но от който, несъмнено, много подробности ни убягват или не привличат достатъчно вниманието ни, защото е възможно те да пресъздават типове, които не познаваме и които дори не са оставили геоложки следи, тъй като броят на изчезналите видове е безкрайно по-голям от този на известните ни видове.

Следователно, д-р Хелан Яворски (Д-р Хелан Яворски е полско-френски лекар, известен през 20-те и 30-те години на XX век с експериментите си в областта на подмладяването чрез кръвопреливане) напълно основателно може да твърди, че ембрионалният период съответства на геоложкия период. И точно както в голямата еволюция на земята наблюдаваме постепенното изчезване на бронираните риби, чудовищните влечуги и гигантските бозайници, така и в малката ембрионална еволюция виждаме как примитивният бъбрек, дорзалната струна и пъпната везикула се разтварят, докато черният дроб намалява и диспропорцията между главата и останалата част от тялото се смекчава. С други думи, природата се учи на мъдрост, разпознава грешките си, възползва се от опита си, опитва се да поправи своите провали и придобива усещане за баланс, икономия и форма.

Д-р Яворски открива и други аналогии между геоложкия период, съответстващ на появата на човека на земята, и раждането на детето – аналогии, които са оригинални, но малко по-спекулативни. Раждането, например, е предшествано от своеобразен миниатюрен потоп, причинен от разкъсването на феталните обвивки, което позволява амниотичната течност да изтече. След това детето, в момента на раждането си, изведнъж преживява нещо като ледников период; всъщност то преминава от среда с температура над 98°F (около 37°C) към външния въздух, който едва достига 60° или 65°F (15-18°C). Усещането за студ е толкова шокиращо, че измъква първия вик на страдание от новороденото дете.

Какво означава този странен преразказ?
Д-р Яворски смята, че ако краткият процес на ембрионално развитие, който подготвя раждането на човека, повтаря големия процес на земната еволюция, тогава последният, от своя страна, може да е само един огромен ембрионален период, подготвящ раждането на нещо, което все още не можем да си представим. Не знам дали той ще успее да защити тази грандиозна теория. Ако го направи, наистина ще ни накара, както обещава, да „направим крачка към Същността на нещата.“ Междувременно, благодарение на неговите подготвителни изследвания, той със сигурност ни е помогнал да направим още една много полезна крачка към една неоспорима истина, която, макар и по-малко неочаквана, никога не е била разяснена с толкова търпение и която не е по-малко важна.

Д-р Яворски се стреми да докаже, че човешкото тяло съдържа в себе си паметта, в ясно разпознаваема форма, на всички живи същества, които съществуват на земята и които са съществували от зората на живота. С други думи, всяко същество обобщава в себе си всички предшестващи го същества; а човекът, като последен в еволюцията, съдържа в себе си цялото биологично дърво, така че ако можехме да разпределим тялото му, да отделим всеки негов орган и да го поддържаме жив в изолация, бихме могли да възстановим всички съществуващи форми, да възродим всички изчезнали видове.

Може би бихме могли да отидем дори по-далеч от д-р Яворски и да заявим, подобно на източните окултисти, че също така носим в себе си в зародиш или в груба форма всички същества и форми, които ще дойдат след нас. Но тук бихме напуснали пределите на строгата наука и бихме навлезли в спекулация, която по своята същност е недоказуема.

Така че не става въпрос за метафори или приблизителни аналогии, а за научно обосновани доказателства. Днес изглежда научно доказано, че човекът е микрокосмос – живо съединение на всичко, което е съществувало и ще съществува.

Морис Метерлинк