Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Надгробният надпис (епитафията) е едно от най-сбитите литературни изкуства. В няколко реда тук са събрани есенцията на живота, но акцентът е върху това, да се преодолее скръбта и да остане само непреходното - онова, което е над времето, над привързаностите, над болката от раздялата. Затова добрият надпис рядко описва биография, а вдъхва светлина в най-мрачните дни на близките, които са изпратили своя близка душа. В днешно време от това литературно изкуство не е останало почти нищо и хората са загубили нещо много ценно, което може да премахне булото на мъката и да влее живително разбиране за живота, който постоянно тече и в който смъртта е една необходима пауза.
Преодоляването на невежеството и страха от смъртта, както и разбирането, че смъртта е преход, неизменна част от живота в сътворените светове, е особено силно изразен както в епитафията от XVII-XIX-и век, така и в изяществото на скулпторите в същия период.
Така например архитектурата в Montjuïc Cemetery (Барселона, Испания) е пример за престижната мемориална архитектура, която включва каменоделство, ковано желязо, релефи, ангели, символи, растителни мотиви, скулптурни композиции от стила на каталунската линия на Art Nouveau, както и неоготически и неоегипетски форми при някои пантеони.
Има места, където пейзажът става част от траура: пътят се вие нагоре, морето и небето отварят хоризонта, а монументите работят като знаци по този път. Дори архитектурните разходки на Барселона поставят акцент върху преживяването, в което пространството, природата и мемориалната архитектура се сливат.
Жак-Бенин Босюе е един от най-известните френски оратори на XVII век, прочут с погребалните си слова, които преобразяват скръбта във висока нравствена и духовна перспектива, е написал забележителни текстове. От всички погребални речи времето е запазило само онези, в които говори Истината:
„Любовта към Бога е единственото, което смъртта не може да отнеме.“
„Истинската Любов не умира, защото е родена за вечността.“
„В Любовта към Бога човек намира покой, който светът не може да даде.“
„Смъртта изпитва Любовта и запазва само онази, която е чиста.“
„Любовта, насочена към Бога, превръща страданието в път.“
„Колкото по-дълбока е Любовта към Бога, толкова по-тиха е смъртта.“
„Любовта към Бога учи човека да се разделя без отчаяние.“
„Само Любовта, очистена от суета, преминава отвъд гроба.“
„Любовта към Бога е светлина, която не залязва.“
„Сърцето, възпитано в Любов, не се страхува от края.“
„Любовта към вечните неща прави преходното леко.“
„Бог приема онези души, които са Го обичали повече от света.“
„Любовта е законът, по който Бог съди величието.“
„Човек губи всичко, освен онова, което е обичал в Бога.“
„Любовта е паметта на душата пред вечността.“
„Любовта прави смъртта врата, а не край.“
„Смъртта отваря очите, които светът е заслепил.“
„О, нощ на смъртта, ти разкриваш Истината, която денят скрива.“
„Смъртта не отнема живота, a го претегля.“
„Колко бързо пада онова, което се издига най-високо.“
„Какво е животът, ако не път към вечността.“
„Времето руши всичко, което не е вкоренено във вечността.“
„Тялото се връща в земята, духът - към своя Създател.“
„Каква полза от величие без мъдрост.“
„Силата умира първа, Истината остава.“
„Човешката гордост се пречупва в часа на смъртта.“
„Никой не е достатъчно велик, за да избегне смирението.“
„Гробът е последният дом на земната гордост.“
„Колко различни са хората в живота и колко еднакви в смъртта.“
„Смъртта слага край на човешките маски.“
„Бог напомня чрез смъртта това, което човек забравя в живота.“
„Най-голямото падение е забравата за края.“
„Чрез смъртта Бог поучава живите.“
