Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и важния процес на придобиване на добродетели

Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни насоки: вътрешна, външна и следване на духовния Учител. Всяка от тези насоки представлява различни предизвикателства и изисквания към ученика, който се стреми към духовно усъвършенстване.

Вътрешна жертва
Ученикът по духовния път е призван преди всичко да победи низшето начало у себе си, като подчини плътската си, материална природа на духовната. Тази вътрешна битка със самия себе си е дълъг и труден процес, изискващ множество въплъщения във физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост на ученика.

Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и процесът на придобиване на добродетели. Култивирането, утвърждаването и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен и жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване. В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си. Учителят П. Дънов подчертава значението на жертвата: “Колкото човек по-голяма жертва направи, толкова тя по-голяма става. Колкото повече се жертва, по-умен става, по-силен става, по-добър става. Добрите хора са се жертвали, затова са силни.” Тези думи отразяват духовния закон, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

Външна жертва
Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена върху преодоляването на предизвикателствата и изкушенията на социалната среда. Ученикът трябва да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло.

Учителят Беинса Дуно формулира специфично наставление към ученика, наречено “Закон на жертвата”: “Раздай всичко! Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога.” Това изискване за хармоничност произтича от Втория херметичен принцип – за съответствието (аналогията): “Каквото горе, такова и долу!” Взаимодействието между различните области и светове на Проявеното Битие протича както отгоре-надолу, така и в обратната посока.

Следване на своя духовен Учител
Да вървиш по стъпките на разпознатия от теб духовен Учител, изпратен ти от Бога, и да изпълняваш волята му, тъй като знаеш, че тя е израз на Божията воля за теб, е също изражение на жертвата, която ученикът полага пред лицето на Всевишния. Окултният ученик следва своя Учител с пълно и безусловно послушание, породено от великата Любов между Учителя и ученика, както и от Божествената Мъдрост, която вече покълва в съзнанието на последния.
Служението и готовността за саможертва в името на Божествената Любов е ядрото на жизнената мотивация на ученика. Учителят на Бялото братство в България отбелязва:

“Любовта изисква себеотричане и подвиг. Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта и нейното приложение като динамическа сила чрез самопожертвувание, жертва за висок идеал.”

Да даваш най-доброто от себе си и, ако е нужно, да се пожертваш заради триумфа на безсмъртната Любов е духовен подвиг, възможно най-достоен образец на жизнена изява.

Окултният ученик знае, че всичко, което се случва в живота, е по Божия воля и за добро. Принципът на вселенското Добро е неразделна част от неговото мислене и поведение. Следвайки своя духовен Учител, ученикът разбира, че “Бог е единственият, за Когото човек трябва да пожертва живота си” (Учителят П. Дънов). В Словото си Учителят на Любовта – Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса, доразвива тази концепция за духовната жертва: “Единственият, за Когото можете да се жертвате във всички случаи на живота си, е Бог. Дръжте идеята за Бога, за Любовта в ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте от нищо.”

“Казано е: “Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него” (Йоан 3:16). И ти кажи: “Аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная.” Кажете ли тъй, всичко ще дойде.”

проф.Константин Златев