Зул Нун, Египтянина: Отречи се от този свят и ще видиш чудната Реалност! (златни мисли за твоето Сърце)

Слава на Бога, който води сърцата на онези, които Го познават, през долините на Своята Любов и им позволява да говорят за Неговото благоволение и ги прави изразители на познанието! Той е заличил страха от сърцата им и те са постигнали съзерцанието Му. След това ги е завърнал в себе си, но те са предпочели да се отрекат и затова Той ги е отделил от самите тях, понеже те са избрали Него, и Той им е позволил да наблюдават скритите реалности.

Любящото Единство се е осъществило в своята пълнота и Бог е предпочел тези хора за Себе Си - избрал ги е. Те са се обърнали със силно чувство към Бога и Той им е отвърнал с нежност.

Слава на Бога, „Който определя за Своята милост, когото пожелае! Той е Владетелят на великата благодат“ (Коран, 2: 105)

По следните три неща се познава, че си се предал с доверие на Бога: когато си скъсал с материалните зависимости, когато си изоставил склонностите на чертите на характера си и когато в отношенията ти с другите прилагаш искреността.
-

• Спасението се намира в тоталната искреност - ако си искрен, се спасяваш.
• Молитвата към Бога е тотално искрена, когато Светлинните Извори населят сърцето ти, а твоят духовен стремеж помогне на сърцето ти да проникне в Царството Му.
• Благородният дава, преди да го помолят; прощава, преди да чуе извиненията и предварително забравя лошото.
• Не е благороден този, който презира просещия.
• Белег за изкривен морал е, когато някой упорства в несъгласието.
• Когато увереността ти е тотална, тя се нарича предаване на Бога с доверие.
• Най-добре съхранява Душата си този, който контролира езика си.
• Отречи се от този свят и ще видиш чудната Реалност. Отричането ражда Мъдростта.

-

Онзи, който се връща от Пътя, го прави, защото не е стигнал върха. Ако беше стигнал, щеше да открие какво има там и нямаше да се върне. Краят на Пътя е придобиването на съзнанието за Реалността, ал Хакика. Хората на Бога слизат от другата страна на върха, така че никой да не ги види отново, с изключение на Божиите Пратеници, които се връщат отрупани с поверените им дарове.

Увереността на увереността се познава по това, че считаш, че Бог е във всичко; че се обръщаш към Него за всичко и че разчиташ на Него във всички ситуации.

Героят се изпитва в срещата с врага. Този, който се счита за честен, се изпитва в мига на промяната. Този, който има семейство и деца, се изпитва в лишението и нещастието. Този, който има приятели, се изпитва, когато го застигнат ударите на съдбата. Изпитанието е солта за вярващия.

Когато донесли хляб на Баязид, той казал: „Господи мой, днес Ти си ми дал хляба, но не си ми дал болката, без която не мога да вкуся хляба си“.

Когато човек призовава Бога, Бог е този, Който призовава, човека. Който има истинско призоваване, забравя всички неща освен призоваването, а Бог в замяна му заделя от всички неща. Когато човек показва пренебрежение, забравя и изоставя призоваването на Бога - това е доказателство, че Бог се отдалечава от него.



Нищо не стимулира така търсенето на абсолютната преданост, както уединението. Когато човек е сам, той вижда само Бога и в тези условия нищо не го насърчава така, както страхът от Бога.

Който обича уединението, той се осланя на стълба на искреността и се е хванал здраво за един от основните стълбове - този на духовната преданост.

Има три белега за изключителното посвещаване на Бога: синтеза на религиозните знания, изучаването на самоконтрола и усъвършенстването на поведението. Имаш правото да се отделиш от създанията, когато осъзнаваш, че си се завърнал в Бога, и когато се излагаш на несгодите, които съпътстват срещите ти с човешките същества. Да се уединиш в Бога, означава да се отделиш от всичко, което не е Бог.

Има три проявления на истинския живот: усещането, че поддържаш Божието присъствие без никаква леност; уединението ти да бъде пълно и цялостно насочено към мисли за Бога, Когото да държиш в присъствието на духа си и чувството, че си изпълнен със страхопочитание, което да зачева съвършената будност, че си пред очите на Бога.

Има три белега, че се предаваш в ръцете на Бога с доверие: осъзнато приемане на съдбата, отредена от Бога; търпение в изпитанията и благодарност в изобилието.

Има три белега, че си в съгласие с Бога: изоставянето на свободната ти воля, преди да се появи заповедта (Му); липсата на горчивина, след като тя се появи и импулсът на Любовта при най-интензивното изпитание.



Зул Нун Мисри - Афоризми и поучения ~ с предговор от Елеазар Хараш