Зор Алеф: Мълчанието е баня за душата, а празнословието създава кармична отговорност

Зор Алеф (мистично име и литературен псевдоним на Анатолий Александрович Руденко) е известен като духовен учител и автор на езотерични книги. Роден е през 1976 г. в Москва, в семейството на известната българска енерготерапевтка Иванка и руския поет Александър Руденко. Ранното детство прекарва в балканското селце Раковица в дома на прабаба си Мара, която е знахарка.



От 14-годишна възраст Зор Алеф се занимава с езотерични практики в отговор на човешкото страдание и е изправен пред необходимостта да работи със словото. „Станах свидетел на това как то лекува, трансформира и сваля товара от човешката душа. Имах възможност да разбера кои от словата действат най-силно и ефикасно и какво точно може да бъде казано на човека, за да намери най-бързо своя път и решението на проблема. Великият Авицена е казал, че лекарят има три оръжия - думите, растението и ножа и поставя словото на първо място.“ Като се концентрираме върху речта си с пълно съзнание и овладявайки енергията й, ние лекуваме както себе си, така и околните. Под въздействието на словото може да се промени не само начинът, по който функционира мозъкът ни, но и всички органи в тялото“, убеден е Зор Алеф. Според него

всяка дума, която изричаме, е енергийно трептение,

а всяко трептение преминава през клетките на тялото. Така се променя структурата на клетките, точно както е доказано, че се влияе и на структурата на водата. Важно е да говорим градивно, позитивно и осъзнато. Според теорията му, словото управлява мисълта. Почти всеки човек е способен да държи мисълта си под контрол поне 10 минути на ден, но малцина могат да я управляват. А само единици ще успеят по 10 минути на ден да не изпускат речта си от контрол и да я превърнат в обект на съзерцание. Като казваме йога на словото, подразбираме, че словото е инструмент на йогистка практика, на медитативно изкуство, обект на постоянно съзерцание какво, как и защо говорим. Всички, които работят със словото, носят голяма отговорност, но мнозина го използват безотговорно. Това е все едно да ти дадат картина на Леонардо да Винчи и ти да я поставиш над печката, където си готвиш яденето. Понякога ние

носим отговорност за две-три казани думи цял живот и не можем да се освободим от нея. 

В сила е и обратното, казаното по подходящ начин и на място ни отваря възможности за години напред. Няма по-потенциално богата енергия от тази на човешката реч. Според мистикът има само два възможни начина, по които е добре да се произнася една дума - или с любов, или безстрастно. А най-важно е да говорим градивно, позитивно и осъзнато, обяснява Зор Алеф. „Хаотичните, безсмислени разговори, думите, пълни с омраза и гняв, могат да ни навредят.“ Той смята, че чрез тях задействаме хаотични трептения в тялото и в душата си, които ни отнемат енергията. Говоренето ни може да не е свръхинтелигентно, по-важно е да е умно, топло и хармонично. Този тип говорене може да лекува и той го сравнява с медитацията. „Можем да променим живота си, като говорим по-вдъхновено, гледайки другите в очите. Като използваме по-често думите „благодаря“, „заповядайте“. Думите, които използваме във всекидневните ситуации, не бива да са между другото. Добре е да влагаме в тях повече любов, дори да не ни идва отвътре. Когато чуем нещо неприятно, да запазим съзерцателност и да не реагираме емоционално.

Изкуство е да спрем всички думи, изпълнени с гняв, раздразнение, омраза. Когато сме в конфликтна ситуация, е важно да се научим да говорим сдържано и без страсти.“ Психолозите може и да не се съгласят с него, защото така потискаме енергията на агресията и душата ни се затлачва с нея. Това според Алеф е заблуда и дава пример с изхвърлянето на боклука. „Все едно като почистваме дома си, да изхвърлим боклука пред вратата на съседа си. Ако постъпваме така, ще ни обявят за луди. Защо тогава трябва да приемаме за естествено някои хора да говорят каквото си искат? Питагор е казал: „Преди да изкажеш една мисъл, дай й време да узрее под езика ти.“ Животът би бил по-красив без по-голямата част от изречените от нас слова.“

Мълчанието е баня за душата

Зор Алеф казва, че празнословието създава кармична отговорност. Твърди, че много болести могат да бъдат излекувани, ако практикуваме мълчание и имаме по-малко агресия в думите. Съвременните хора смятат, че са длъжни да изрекат всичко, което им дойде наум. А мълчанието е баня за душата. Препоръчва половин час съзнателно мълчание на ден. То е важно за енергийната ни хигиена. Както мием тялото си, така трябва да се грижим и за душата си, да я пазим и да я храним. Мълчанието и покоят отмиват отрицателните трептения, които душата ни попива през деня. Безмълвието в душата също е важно, то отваря най-висшите ни сетива за красотата. Клетвите са отрова за този, който ги произнася. Проклинащият преди всичко прокобва себе си. Проклятието, злословието, псувнята, клюката носят една и съща енергия. „С тях се превръщате в източник на отрова и преди тя да е достигнала онзи, към когото е отправена, самите вие ще бъдете отровени. Въздействието върху другия човек е разрушително, но по-голямата част остава за този, който произнася „благословии“. Запазете спокойствие и помнете, че в спора побеждава този, който се владее.“