Зор Алеф - Как да разговаряме с душите си и да заобиколим егото (ИНТЕРВЮ)

Зор Алеф (мистично име на Анатолий Александрович Руденко) е роден през 1976 г. в Москва в семейството на руския поет Александър Руденко и известната българска лечителка Иванка. Ранното си детство прекарва в старопланинското село Раковица в дома на прабаба си Мара, знахарка и лечителка. От 13-годишeн се занимава с целителска и духовна практика. Бързо става известен като духовен учител, автор на мистични научнопопулярни трудове и целител. През 2000 г. създава Школата на Единното учение. Под негово ръководство работят отделения на школата в Москва, Санкт Петербург, София и други градове в България, Русия, Финландия и Кипър. Специално за Портал 12 той разкрива древни практики как да сбъдваме мечтите си чрез визуализация.

Зор, какво представлява визуализацията?
Визуализацията е естествена способност на ума, душата и сетивата. Тя не се отнася само до менталния свят. Успешна е, когато се подкрепя от астралния свят, от енергията, от душата. Когато образите, които създаваме, се изпълват с чувствени краски и състояния, когато вътрешно преживяваме това, което си представяме. Използваме визуализацията всеки ден, без да подозираме. Ще дам прост пример: когато човек е тъжен, депресиран, страдащ, той интуитивно започва да изрежда пред вътрешния си поглед картини от места, случки, ситуации, в които се е чувствал щастлив, хармоничен, силен, изпълнен с енергия. Подобни неща душата генерира по естествен начин. Тя се обръща към своя целителен опит, към ресурса, към съкровищницата на паметта, изважда от там тези състояния и ги възкресява.
Духът, съзнанието и волята добавят краските уплътняват образа, те избистрят и кристализират картината и това е естествена целителна работа на човешкия ум. Ние интуитивно работим с енергийния ресурс и с визуализацията по естествен начин, като мислим за бъдещето и формулираме намеренията си. „Днес трябва да свърша това и това. Утре ми предстои еди-какво си, след месец ще бъда еди-къде си“.  Човекът не би могъл да се ориентира в пространството на живота си, не би могъл да постига целите и желанията си, ако не можеше да създаде образи на събитията такива, каквито иска да бъдат в завършен вид. Преди да сме превели пари за бъдещата си почивка например, ние вече си фантазираме къде ще бъдем, на кое място искаме да отидем, как изглежда този залив на брега на морето. Всичко това човек прави несъзнателно, без да разбира какви сили владее и как да ги насочва. Визуализацията е могъщ магически инструмент. От древни времена жреците и маговете са използвали тази способност на човешкия ум да материализира, да уплътнява, да създава образи. Жреците са знаели, че колкото по-ярко, образно, картинно мисли човек, колкото е по-богато неговото въображение, толкова по-лесно въображението подкрепя волята. Това са трите стъпала на магическото изкуство според великия маг и лекар на средновековието Теофраст Парацелз. Той казва: „Вяра, воля, въображение, те създават всичко!“.
 
По какви начини можем да използваме визуализацията?
Има стотици начини. Добре е първо да започнем да визуализираме символи, да ги чертаем многократно на хартия, докато те не започнат да се явяват вече зримо пред нашия вътрешен поглед. След това продължаваме с визуализацията на човек, близък или любим, на който искаме да изпратим помощ, любов, енергия, сила. На човек, с чиято душа искаме да поговорим, за да разрешим конфликт или противоречие, ако не можем да бъдем чути от адресата в реалния живот и той е агресивен, настръхнал срещу нас и отчужден. Глупецът крещи, опитва се да докаже, настоява, изисква или се отчуждава и започва да мрази другия. Мъдрецът, преди да прекъсне общуването с дадения човек, ще поговори с душата му,  защото той знае, че до душата може да се стигне, като преодолее бариерите на егото.
 
Как да поговорим с душата на другия?
Трябва да визуализираме човека в няколко последователни състояния. Първото състояние е на радост и щастие, второто е на гняв и раздразнение, третото състояние е обичайното, в което човекът се намира и в което го помним най-често, четвъртото състояние е всяко друго, което ние спонтанно можем да си спомним от неговата емоционална палитра. Петото състояние е на меко, спокойно възприятие, в което човекът се намира. Седнал пред нас с отворени длани нагоре, внимателно, като жрец, като мистик, изслушвайки това, което ние искаме да му кажем. Разбира се, читатели ще се усмихнат и ще попитат как сега ще визуализираме в състояние на мекота Пенка или Гергана, или еди-кой си, който ни е псувал преди два дена? Бих ви посъветвал да не бързате с присъдите си, защото годините целителска практика са ме научили, че всеки най-груб човек, поставен лице в лице с разбиращ, неосъждащ и състрадателен човек, може да прояви първоначалната си природа. Важно е да изпълняваме визуализацията, осъзнавайки, че човекът притежава съвършено първоначална духовна природа, с която ние ще разговаряме. И когато тази последна визуализация е осъществена, ние можем да поговорим със сърцето. Да позволим на нашето сърце и на ума на мъдростта ни да изговори всичко, което е било неизговорено заради преградите помежду ни. Казваме всичко, което чувстваме, за своята болка, за своя гняв или обида, но при едно условие, че всичко, което казваме, е в искреността на сърцето. Без да осъждаме и без да се опитваме да нараним другия. Правим го като изповед, която бихме направили пред Всевишния, осъзнавайки, че говорим в присъствието на Всевишния. Чрез тази визуализация нашата състрадателна и любяща енергия достига до глъбините на душата и сърцето на човека, като заобикаля  пречките, които е генерирало егото.
 
Можем ли да сбъдваме мечтите си с визуализация?
Ние сбъдваме мечтите си предимно чрез визуализация. Важно е ясно да осъзнаем защо е тази мечта, накъде ни води и какви промени ще предизвика в живота ни. Освен това тази мечта трябва да има висока и благородна цел. Мечтите ни не трябва да са свързани с примитивни желания за удоволствие на физическо, грубо ниво. Мечтата е висше желание, копнеж. Става дума за най-високи и святи чувства, намерения и стремежи на душата. Да премахнем желания от типа на това, да отидем на Малдивите, да ни повишат заплатата или да си намерим по-приятна жена или мъж от тези, които толкова са ни омръзнали. Когато изчистим мечтата от всичко това, разбираме, че ние съвсем не сме познавали мечтата си, и тогава тя започва да се кристализира. Започва да ни разказва за себе си, започва да се превръща в образ и тогава трябва да є дадем цветове и състояния, да я захраним с енергията си, с любовта си. Визуализацията е нещо като уплътняваща субстанция, нещо, което сгъстява жизнения ток на душата, кондензира енергията на ума и чувствата и ги превръща във форма.
 
Какво се случва, когато се отдаваме на черни и лоши мисли?
Адекватният човек успява да се вдигне над болката, над черните мисли, над омразата, страховете, подозренията, обвиненията към околните. Глупецът ги обслужва и ги храни. Ако се отдадем на черните мисли, с нас неизбежно се случва всичко това, от което се страхуваме. Така работим като черен маг за собствената си душа. Няколко са чудовищата, които ни пречат – първото е страхът от смъртта. Този страх го носи всеки човек, но някои са фиксирани върху него и не успяват да се противопоставят с други градивни състояния. Така несъзнателно този страх ги манипулира и човек си мисли не само че утре ще умре, а ще умре гладен, и той се опитва да изяде всичко около себе си още сега. Тоест, той се вкопчва в нещата, които притежава, и в хората и се старае да не ги изгуби. Вторият страх е страхът от загубата.
Ние се страхуваме да загубим близките хора да загубим обичта им, да загубим силите се, младостта си, здравето си, да загубим парите си и уважението на околните. Колкото повече мислим за това, толкова повече го подхранваме. Така усилваме страховете си, те се материализират и ни преследват. Има и страх от това, да ни наранят, да не отворим душата си, да не се сблъскаме със съпротива на средата. Затова хората търсят на хляба мекото и гледат да минат живота си най-безобидно, безгрижно. Желателно е дори да яхнат някого и да шофират с ушите му. Това е най-лесният начин да загубиш волята си, творческия си ум и личността си. За да се освободим от бремето на тези чудовища, които ни държат във властта си, трябва да използваме ума си, да визуализираме себе си в състояние, противоположно на това, което ни тормози. Често сме измъчвани от страх, че ще загубим любимия си човек, ревнуваме го, преследваме го, натрапваме му своите мисли, изискваме... Вместо да се занимаваме с тази астрална олелия, най-добре да си се представим изпълнени с обич, сигурни в себе си, получаващи истинска любов, без тъмнина и сянка. Представете си всички състояния и ситуации, в които сте получавали истинска обич и сте давали истинска обич.
 
 

Практика за душевно и физическо здраве

Ще ви споделя древна магическа практика, която ще бъде от огромна полза за душевното и физическото здраве на всеки човек.  Тя няма да се получи веднага, нужни са две-три седмици работа с нея. Представете си старинна зала в замък и пред вас на стената огромно огледало, в красива голяма рамка със златни орнаменти. Вгледайте се в огледалото и вижте истинското си лице такова, каквото е то в момента – изкривено от болка, от страх, от съмнения или гняв. Човек трябва да се научи да се вижда отстрани и тази практика ще му помогне за това. Гледайки този образ на своята душа, нека да изрече следната магическа формула: Това, което ме хваща, е убито, това, което ме уплита, е унищожено, въжделението ми е дошло до края си и незнанието ми е умряло. Оттук-нататък аз ще постигна покоя над времето вечността и мълчанието. Това е древен текст от папирус, намерен в Кайро. Докато го произнасяте, си представете как образът в огледалото се променя в посока състоянието, което искате да възкресите. Гневът се превръща в меко, тихо, спокойно неосъждане. Омразата се превръща в любов не към човека, предизвикал омраза, а в любов, която сме изпитвали някога, или в любов, която изпитваме към себе си или Господ. Не е задължително да е свързана с отношенията с дадена личност. Важното е да визуализираме противоположни състояния. След това си представяме, че правим три крачки. Първата напред, с втората сме пред огледалото и с третата крачка ние влизаме в огледалото, сливайки се с образа. Затваряме очи, отпускаме ръце с длани покрай тялото и пребиваваме в това състояние известно време. Позволяваме на аурата, на клетките и на душата ни да асимилира и да абсорбира това състояние, което сме материализирали и визуализирали.
 
Драгомира Иванова, Portal12.bg