Знанието освобождава, но любовта е тази, която лекува

Когато едно дете боледува - има дисхармония между родителите, споделя Живко Стоилов като цитира Учителя Беинса Дуно. Когато имаме проблем при едно дете, което е на 3 или 4 години - то все още не е имало този сложен душевно-психически живот да създаде в себе си такива конфликти - ние считаме, че те са отразени конфликти от семейната среда. Психологичните конфликти при родителите се превръщат в биология при децата.

9 месеца преди зачеването
В този период е важно с каква нагласа и идея родителите мислят да създадат едно дете. Много често то просто се случва, даже не е и мислено. Когато едно семейство реши да има деца, то трябва предварително да се подготви психически, детето да бъде създадено с любов и в нужната атмосфера. Може да се вземат мерки дори бъдещите родители да се пречистят физически и психически.

Зачеване
С каква идея е направено зачеването? Ще дам няколко примера. Една от причините за множествена склероза (МС) е установена като конфликт на “проект цел”. В такива случаи майката желае да задържи бащата в семейството. Тази програма “искам да го задържа” е като забрана за движение. Тя е в мозъка на майката, но нейният мозък има единствено нейното тяло, за да реализира тази програма. Когато тя зачева с тази идея, тази програма слиза в гените на детето, в неговия мозък.

Моментът, в който тя разбира, че е бременна и казва на таткото
Това също е много важен момент - как й се казва, дали въобще е мислила по този въпрос, дали е в шок, дали го иска, дали не го иска… Моментът, в който мъжът разбира, че ще става татко, може да бъде шокиращ и за него. Например има случай на аутизъм на дете, в който се работи в дълбочина с майката. Оказва се, че когато тя казва на съпруга си, че е бременна, тя е щастлива, а той отвръща с гробно мълчание, отива в другата стая и остава 3 часа в пълно мълчание. После тя отива на работа и мълчанието продължава до другия ден. Този шок, това мълчание се записва в нея и се пренася при детето - то има проблеми с говора.

Бременност
Всичко, което се случва с бъдещата майка, директно се записва от детето. Всяка една емоция, и чрез хормоните, ако щете, става емоция на детето, тъй като плацентата не може да филтрира хормоните. Ако майката е гневна, и детето е гневно.

Пример със случай на дете, което е свръх активно, гневно, постоянно се бие и тероризира всички около себе си. Работят с майката и се оказва, че когато тя е била бременна с това дете (което е нейното седмо дете), нейното шесто дете в училище е било тероризирано от неговия учител. Но нито тя, нито съпругът й са могли да вземат отношение и да реагират по някакъв начин. Цялата тази емоция на гняв майката е задържала в себе си, и детето в нейната утроба я поело. Когато детето се ражда, то реализира този гняв.

Сега, когато ние сме гневни или се усетим подвластни на негативни емоции, може да се запитаме дали това са наши емоции или ние реализираме емоциите на нашите родители.
Друг случай - ражда се дете с хлабави ставни връзки. Когато майката е бременна с това дете, претърпява катастрофа с много счупвания. Каква е природната, биологичната логика - “Ако моето тяло беше достатъчно гъвкаво, щеше да се огъне, но нямаше да се счупи”.

Раждане
Какво се е случило по време на раждането, как точно е протекло, дали обстановката е била благоприятна, хармонична? Много често в болниците обстановката е ужасна и преживяването на майката е “Искам да се махна от тук! Това не е място за живеене!” Тази мисъл може директно да се запише у детето и то после да прояви симптоми, като затвореност, породени от чувства, като: “Този свят е враждебен!”

До навършване на 1 година и периодът от 1 до 6 години майката е много тясно свързана с детето. Всичко, което се случва в околната среда: семейство, училище, екология, страна, култура - се записва.

Какво можем да направим?
Ако детето е достатъчно голямо, а родителят е осъзнал някой свой конфликт,  който детето реализира в своя живот, той може да се опита да говори с детето и да му обясни, че този проблем не е негов. Но трябва родителят да е осъзнал, че проблемът е в него. Това е много важно, защото обикновено родителите искат някой друг да е отговорен и виновен за заболяванията при децата. Но е много трудно да се вгледат вътре с себе си.

Ако детето е малко? Тогава може директно да се говори на неговото подсъзнание, докато то спи. Това е един от методите, които се използват, а те не са много. Всичко, което родителят е осъзнал като конфликти, да го изговори, докато детето спи, но наистина от душа. “Това не е твой товар, това е мой товар и ти си свободен от него”. Когато родителите разрешат конфликтите в себе си, много често се наблюдава подобрение в състоянието или пълно излекуване при децата. Знанието освобождава, но любовта е тази, която лекува.