Злото е изцелението на човека от фалшивото добро и материалните илюзии

Как човек може да се спаси от напълно затъване в света на материалните илюзии и псевдо-ценности? Как в модерното ежедневие - обградени с удобства, технологии и често излишни удоволствия, да съхраним и развием истински ценното вътре в нас? Възможно ли е човек, който е в среда, която с години му налага матрицата на "удовлствията" и "имането" да се спаси сам и да избяга от затвора на илюзорната видимост? Това е невъзожно за всички, които са изгубили връзката със своята висша душа и същност.

Затова Бог чрез своето пълно милосърдие и според натрупаните действия и карма на всеки, изпраща различни форми на изпитания и болести, които да накарат човек да се спре, да се огледа, да се отърси от фалшивото и да направи опит за връщане в Пътя на своето спасение и израстване. Всяко зло е шанс, който трябва да се научим да ценим високо. Той е шанс за нашето Спасение.

Трябва да се научим да приемаме проявата на всяко зло - като спасителен пояс, който да ни извади от блатото на гъстата материя, абстракции и илюзии.

Независимо дали злото ще ни бъде пратено под формата на болест, катастрофа, инцидент, терористичен акт, земетресение, наводнение или друго нещастие, то е нашият скъп шанс да погледнем на живота под един нов ъгъл и да се променим. И както в ръцете на всемогъщия Бог е да движи цялото Сътворение по строги закони на Справедливостта и Мъдростта, така когато ние станем достатъчно Чисти, Той ще премахне злото с лекота, защото злото е само един инструмент за възвръщане към Пътя.

Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто.
Учителя, 1907-а година, Варна

В чистотата на тази закономерност и истина, злото е един елексир, така както и болестта е лекуване на душата, когато човек падне в страстите, удоволствията, лъжата и изобщо - негативните и нисши прояви тук на Земята.

Злото създава в човека противоречия, съмнения, за да се произведе в него търкане, което образува Огън
Учителя

Чрез изпратенто зло, разумния човек се отказва от относителното добро и се вкоренява в онова истинското добро, което е вечно в хармония с Бога. В това истинско добро човек разбира и осъзнава, че Бог в него е доброто, а човек е само изпълнител. Така човек отделя от това добро гордостта си и това добро никога не се превръща в провал. Заслугата за това добро има злото, което е елексир, и именно този елексир е излекувал човешкото добро и е оставил на човека само онова Божественото добро, което принадлежи на Бога, а човек само го проявява.

Ако разберете злото, то се превръща в добро. Ако не разберете доброто, то се превръща в зло.
Учителя

Защо човешкото добро е отрова?
Човекът на доброто (фалшивото добро, човешкото добро) заспива от собственото си добро и спира развитието си. При това добро, човек започва да се превъзнася. Това е първата отрова. При това добро, човек започва да прави услуги, като прави така, че хората да са му задължени. Това е втората отрова. При това добро човек започва да влияе на хората и да ги управлява. Това е третата отрова. При това добро човек започва да се възгордява и да мисли, че съдбата на хората е в неговите ръце. Това е четвъртата отрова. А петата отрова, или петото заблуждение, е в това, че човек започва да мисли, че е безсмъртен и че раят го очаква. Но всъщност силите на ада са нетърпеливи за него, дори някои демони се провикват: "О, Господи, дай ни този добряк в ръцете, защото той се мисли за по-добър от нас. Изпрати му писмо, Господи, че ние го чакаме с разтворени обятия." Но един старец, който чул това, споделя какво казал Господ: "Почакайте, деца адови, да стане той най-великият добряк и тогава ще ви го предам."

* използвани части от Книга на древната мъдрост "Аор Аваронор" / Елеазар Хараш 2005г.

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА: