Животът на село дава свобода за това да реализираш вътрешните си стремежи

Портал12 разговаря с Илия - основател на общност “Живо село” - за пътя, който са изминали той и семейството му, докато стигнат до тук; за уроците, които всички научаваме чрез грешките, които допускаме и за това колко е лесно и колко е трудно да се живее на село.

На фестивала Zenith Fusion festival, който ще се проведе на 24 - 26 юни в село Долен, Илия ще изнесе лекция, в която ще разкаже що е то живот на село. Тази лекция ще е теоретична подготовка за хората, които очакват нещата да не са такива, каквито всъщност са.

Къде точно се намира “Живо село” и защо кръстихте проекта точно по този начин?
Живо село се намира между планините Пирин и Славянка. Казва се така, защото се опитваме да съживим едно старо село и защото ни се струва много силно име като да внесем малко енергия, за да подпомага този труден проект. Хората, които го правят, носят доста живот в себе си и се надяваме този живот да се прехвърли в околността, да се прехвърли и в обществото.

Как и кога решихте да живеете извън града, и какво беше вътрешното ви търсене чрез това решение?
2011 година аз и съпругата ми решихме, че ще търсим някаква алтернатива на градския живот, защото… търсихме себе си.

Искахме да опознаем по-добре себе си. Осъзнахме, че е много важно с какво се храни човек и преминахме на по-здравословен режим на хранене. Отделно практикувахме доста медитации, съпругата ми се занимава с китайска медицина и алтернативни методи за лечение.

Започнахме да търсим къде да живеем, като в началото търсихме healing (лечебни) центрове, тъй като тогава още живеехме в чужбина. Намерихме такива центрове, свързахме се с тях, но всичко имаше една много силна комерсиална жилка и това не беше по нашия вкус.Пренасочихме се към екоселища, ходихме на място да видим различни такива. Установихме, че най-силните екоселища са на религиозен принцип, а ние не сме фиксирани в определена религия. А останалите екоселища, които не бяха на религиозен принцип, бяха доста неуспешни в голямата си част, с много проблеми. Някои от тези селища бяха с много строга структура, което на нас ни се виждаше много ограничаващо откъм свобода. Понеже не намерихме нещо готово, към което да се прикрепим, решихме че ще трябва ние да го направим. Започнахме да обмисляме къде точно да го направим и стигнахме до идеята, че България никак не е лошо място за реализиране на един такъв проект.  

Как избрахте мястото?
Ние сме такъв тип хора, които дълго време обмислят нещата преди да ги направят. Зададохме си въпроса: Какви са нашите необходимости? Тъй като искаме да отглеждаме чиста храна и да се храним с нея, искаме животът ни да не е много труден, решихме, че искаме да живеем на топло. Можехме да избираме в цял свят къде да отидем. Където обаче е по-цивилизовано и няма престъпност, там цените са много високи и човек трябва да се зароби с някакъв кредит, за да купи земя, къща, техника и прочие. Това обаче после те прави много зависим. А където е евтино, е много престъпно, непознато като култура, език, и съответно по-трудно за адаптация.

България се яви като един много приятен среден вариант. Определихме секторите, които са по-топли. От тях махнахме секторите, които имат замърсяване в близост, махнахме по-известните райони, където има по-висока престъпност. Така се очертаха няколко региона, за които после отделихме 4 месеца, за да ги обиколим, почти във всяко селце да влезем и да видим какво е положението, да говорим с хората. В крайна сметка стигнахме до тук и си харесахме това село, в което се живее добре и лесно - лесно в рамките на нормалното за живот на село.

Имахте ли познания за екологично земеделие и отглеждане на животни преди да се заселите тук?
Проучвахме много дълго време как стоят нещата на теория. Около 2 години и половина четяхме за пермакултура, отглеждане на гъби, формиране на среда, практики за съхранение на вода, начини за напояване, методи за естествена защита срещу гъбички, насекоми, екологично строителство и т.н. Общо взето каквото е популярно и човек може да се сети за него сме го прочели. След това започнахме да четем не толкова популярни научни разработки, които са доста по-сухи като материал, но пък доста по-реалистични и по-доказани в действието си. Чак след това дойдохме да видим как стават нещата на практика. Практиката си е най-големият филтър.

Местните жители как гледат на вашата дейност, на вашия начин на живот?
Те не коментират много нашия начин на живот. Чудят ни се защо сме дошли тук от големия град или от чужбина. Нашият начин на земеделие според тях не работи. Вече виждат от година на година, че работят някои неща, а някои откровено не работят, но…Това да се допускат грешки  и човек да се учи от грешките си е един много естествен процес, който е силно необходим не само при екологичното земеделие, а изобщо при всякакъв нормален начин на живот.

Това да не се допускат грешки според мен е някакъв страх, внедрен в нас от съвременната образователна система и това не е много полезно. Така че ние с удоволствие допускаме грешки и продължаваме да експериментираме с много неща, за да може да видим как в някакъв момент нещо проработва и до края на живота си можеш да го ползваш по един много по-интелигентен и добър начин, отколкото конвенционалния.

Какво взема и какво дава селото в сравнение с градa?
И двете места за живот си имат и положителни, и отрицателни страни. Противно на общото очакване на хората, които искат да се местят на село, аз не смятам, че всички хора са направени да живеят на село. Напротив - смятам, че хората трябва много сериозно да помислят дали са устроени така че да живеят на село, дали това ще им хареса. Ако решат, че това би могло да им хареса - да пробват, да видят дали се чувстват добре.

Животът на село за мен дава много свобода, за това да реализираш вътрешните си виждания и потребности по начина, по който искаш, във всеки един момент, в който искаш.  Тук можем да правим каквото си поискаме, когато си поискаме, както си поискаме, без каквито и да е ограничения. Има толкова много възможности, че в един момент сам трябва да започнеш да се ограничаваш и това е много трудно.

Иначе енергията ти се разхвърля на много места и не можеш да свършиш нещата, които си започнал. Твърде много възможности, твърде много проекти - човек се обърква, защото е извън това, което изпитва в градската среда. Особено ако си свикнал да ходиш на работа в определен интервал от време, с нормирана почивка и т.н.

В града ти си свикнал на един режим, в който привидно не зависят твърде много неща от тебе, а тук всичко зависи от тебе и като се събудиш сутрин, именно ти трябва да вземеш решение какво ще работиш и ще работиш ли изобщо.

На село има бълхи, има кърлежи, има това, че в студеното или в мокрото трябва да отидеш да направиш нещо; има много кал, има цепене на дърва, чистене на печки, има повече мръсотия, паяци, прах и т.н. но пък от друга страна има чист въздух, чиста храна, чиста вода, простор, тишина - звукова чистота, които в града ги няма. На село има мазоли по ръцете, има рани, обаче пък в града има други негативи - проблеми със ставите от седене на стол пред компютър, проблеми с белите дробове от мръсния въздух, проблеми със зрението и т.н.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да заживеят на село, но все още не смеят да го направят - каква да е тяхната първа крачка?

Да си зададат въпроса: Защо не смея да го направя? - това според мен е много важно.
При нас идват много хора всяка година - над 150 човека минават само през нашата къща. Отделно и другите хора, които са в проекта Живо село, си имат своите посетители. Забелязвам един много голям страх у хората. Той е страх от непознатото и аз го разбирам, но те се притесняват за някакви абсурдни неща от типа какво ще ядем, как ще живеем, колко е страшно да си един вид “в дивотията”, а то далеч не е толкова страшно. Първо - селото може да е много малко диво, второ - човек може да си избере село, което е почти градски тип. Като цяло - да разрешат този въпрос, защо искат да се местят на село и какво ги притеснява в това. Оттам нататък вече идва свободният личен избор, а не наложен от обществото по някакъв начин.

Например много хора ги притеснява това, че селото е отдалечено и няма социални контакти. По този въпрос мога да заявя на всеки, че ако иска да има социални контакти на село, може да има безкрайно много. Ние имаме повече, отколкото можем да понесем.

Възможно ли е човек, който започва от нулата - без никакъв начален капитал и без наследствен имот, да заживее на село? Някои смятат това за пълна утопия.

От една страна може да се случи, от друга страна е пълна утопия - и двете са верни. Ако човек е семеен, е много, много трудно - особено ако има деца - защото трябва да изкарва пари. В по-малките населени места заплатите са значително по-ниски, но е вярно и това, че всичко останало е с по-ниска цена.

Трудно е, но това, че на село няма работа, не е вярно. Работа има много и постоянно се търсят хора. Според мен е много лесно да си намериш работа на село, ако си качествен работник, защото много се търсят качествени работници.

От гледна точка на закупуване на земя и къща, можеш да живееш без да вложиш един лев. Има много пустеещи къщи, които могат да се стопанисват и много хора ще искат да ги дадат някой да ги стопанисва. Освен това има много земя, която хората не искат да я продават, защото не са им оправени документите, поради разногласия с роднини или по други причини, но са готови да я предоставят веднага на някой, който иска да я работи. А вземеш ли земя, която да я работиш, можеш да изкарваш достатъчно продукт, за да можеш да задоволяваш част от своите нужди и да предлагаш в обществото друга част от този продукт срещу пари. Земята се превръща в източник на доход.

Освен това в природата има много, много ресурс, който няма кой да извади. Има безкрайно много диворастящи храни, които ние не използваме ефективно.Като цяло обаче е важна вътрешната нагласа, че това е правилното нещо, което трябва да правиш, и от там насетне всичко е възможно.

Възможно ли е според вас истинско възраждане на българските села от будни млади хора, които истински да променят системата, използвайки обезлюдените райони като потенциал за това възраждане?

Хората, дали са млади, стари, образовани, необразовани, с финансови възможности или не, не е толкова важно, доколкото е важно това какво те считат за правилно да правят в живота си. Според мен това е силната позиция, от която човек трябва да изхожда, за да взема правилни решения в живота си. Защото когато я има тая вътрешна убеденост, че ти правиш правилното нещо в живота си, оттам насетне всичко се опростява многократно, много съмнения отпадат и много въпроси се разрешават - изхождайки отвътре навън.

Знам, че правя правилното нещо, на правилното място или ще пробвам на това място, ще дам най-доброто от себе си и да видим какво ще стане - това е за мен ключът.
Крайната цел на всеки независимо дали живее в града или на село е да работи и  допринася за себе си и за обществото по най-добрия начин.

Важното е хората да правят нещата, които искат да правят, а не нещата, които мислят, че трябва или се налага да правят, защото те влагат от себе си и постигат най-добри резултати, когато вършат дадена работа с желание.

Ако човек не знае какво иска да прави, как може да му се открехне този вътрешен порив? Възможно ли е това вътрешно вглеждане да се случи в градска среда или е по-ефективно извън града?

Според мен всеки човек трябва да разсъждава по въпроса “Какво искам да правя?”... И то даже не “какво искам”, а “Къде ще изпълня функцията, за която съм се родил?”; “Има ли изобщо такава функция?”  

Това е напълно възможно в града. Аз не съм бил извън града преди да започна да се вглеждам в себе си. Не мисля, че външната среда променя дотолкова вътрешните възможности за вглеждане в себе си и за себеоткриване. По-скоро мисля, че изявата на вътрешната ти потребност на определени места е по-лесна.

В “Живо село” търсите ли съмишленици и каква общност искате да създадете?
Да, “Живо село” е отворено - то е най-свободното село в света. Ние стигнахме до извода, че колко по-малко регулация има върху хората, толкова по-добре. “Живо село” е отворено и в него няма никакви други правила, освен законите на Република България, които спазваме така или иначе, където и да сме в България. Така че, всеки, който иска, може да дойде и да живее тук. Нито можем, нито искаме да го спрем. Въпросът е от гледна точка на това микрообщество, което се създава - как ние ще си бъдем полезни, можем ли и искаме ли да си бъдем полезни?  

Ние живеем на едно и също място, всеки ден се виждаме по 5 пъти и имаме много общи интереси. От общия интерес идва това устойчиво коопериране, което се получава. Има много сила в това да имаш общи интереси с някой друг, защото тогава сработването с него не ти изглежда като някакво задължение, а като някаква възможност на тебе да ти е по-добре. Повечето хора искат да им е по-добре и този кооперативен дух се заражда спонтанно.

Споделяме транспорт, отглеждаме заедно различни неща, пускаме заедно интернет на цялото село, заедно правим пътищата - това са естествени процеси на кооперацията, когато хората живеят на едно място и имат преплитащи се интереси.

Така животът е значително по-лесен и се откриват още повече възможности - колкото повече хора има, толкова повече начини на мислене има и повече възможности се появяват. Както казва Джоел Салатин: “Една ферма има безкрайно много възможности и единственото ограничение е въображението”. Така че - да, търсим хора, с които да живеем като добри съседи и да си помагаме за всичко, което можем и искаме.