Жени Костадинова: Свободата е най-трудно достижимият връх!

24.07.2019 г.
4409
Добавена от: Драгомира Иванова



Жени, забелязвате ли, че все повече хора осъзнават матрицата на живота и търсят свободата?
Живеем във века на информационните средства. Днес повече от всякога, имаме достъп до много и всякаква по род информация. Това дава възможност на всеки да се информира, чете, научава, мисли и осъзнава. Но колкото повече имаме тази свобода, толкова повече ни липсва онтологичната, онази, която осмисля битието ни като свободни личности. И като общности. Звучи парадоксално: Хоризонтът ни е уж открит, а ние не виждаме в него светлината. Осъзнаваме, че сме твърде малки и хванати в капан, в матрица, че шепа хора по върховете на властта (и у нас, и по света) правят с нас, каквото си поискат. А то е всичко друго, но не и да сме свободни! Те ни дадоха имитация на свобода (социалните мрежи и неограничения достъп до информация), имитация на демокрация, и ни оставиха да плуваме като риби в тази мътна лъжовна вода. И за съжаление, свободата като обществен идеал за пореден път в човешката ни история се оказва химера. Остава ни само надеждата да постигнем своя лична вътрешна свобода, което е труден път, но не невъзможен. Питам, обаче, ако един човек постигне за себе си свободата като състояние на духа, свободен ли е наистина – в общество на несвободни? И ако да, не е ли това форма на егоизъм. Или на утопия. Свободата е най-трудно достижимият връх.

Как усетихте, че обръщането към себе си е правилната посока?
Вътрешните ми съзерцания, самонаблюдателността, личните ми катарзиси – това винаги е било част от моята личност. Аз съм непримирим дух. Все търся своите слабости, грешки, все се съмнявам достатъчно добре ли си върша работата, наистина добър човек ли съм... Постоянно се завирам в сенките на душата си и ги изследвам, анализирам. И искам още, и още от себе си. Но тази вътрешна битка е личния човешки кръст, личната голгота на всеки, който е устремен към себеразвитие и не се остава да го влече течението на живота. След всяка своя битка, надживяна болка, излизам поне с мъничко на по-светло и по-чисто. В себе си. А това, вярвам, се отразява и на общуването ми с хората.

Какво е за вас духовната работа?
Духовната работа осмисляне. Не е казарма, нито манастир, в който всичко се прави по час и по нечии заповеди. Духовната работа е неотделима от всяка друга работа в живота ни. Така, както са неотделими тялото, душата и духа. Човек или е добър и богоугоден по силата на своята спонтанност и естественост, или не е. Всяко преднамерено „духовно поведение”, е лъжа. Самоизмама. Да мислиш, че си духовен, защото следваш определени духовни или религиозни традиции, е голям капан. Той крие изкушението да формираш неусетно скрито духовно его, да съдиш другите – по своя аршин.(За това изкушение пише Лев Толстой в повестта си „Отец Сергий.) И още: не е духовност да следваш механично определени повели. Да си натрупал знание, не значи, че вече имаш познание. Мисля, че духовната работа означава постоянен стремеж към доброта и всеприемане. Към разбиране на другия, независимо дали е хуманист или злодей, защото всеки от нас е божие дете. Всеки е дошъл тук, на земята, за да учи. Част от пътя ни е да грешим – да падаме и пак да се изправяме. Важното е духът да е буден и устремен към светлината, а душата – мека, топла, милостива.

Често обществото ни налага правила и норми, фалшиви ценности, как не се оставихте на течението – да следвате стадото?
Вероятно така съм родена, така съм устроена. В училище бях бунтар. Опълчвах се именно към всичко фалшиво, което се опитваше онази система да ни налага. В студентските си години – също, тогава участвах в създаването на студентската програма „Ку-Ку”, която беше единствения по онова време коректив на властта. Завърших философия, но работих като журналист, защото това ми беше мечтата: да работя за истината и справедливостта в обществото. Оказа се, че политическата журналистика не е моето поприще, бързо разбрах, че това е силно и непоправимо омърсена среда. Душата ме призова към... човешките души, към хората и техните светове, всеки от които е уникален. И така, занимавах се повече с публицистика (20 години), пишех и на езотерични теми. Духът и душата се оказаха за мен много по-вълнуващ творчески „терен”, стремежът на човека към себеразвитие. За съжаление, в политиката, а и не само, има много хора с омърсени души, които са изгубили връзката с божественото в себе си – при тях трудно би настъпил катарзис. Но не е невъзможно! И в себе си се моля както за своята лична промяна към по-добро, така и за техния катарзис.

Кога използвате интуицията си?
Няма точно определени ситуации. Интуицията е вътрешен глас, който непрекъснато те напътства, насочва към по-истинското, по-доброто. Интуицията се развива наред с пречистването на душата, с израстването й. За да я чуваш, трябва да си тих – в себе си. И по-често. И напълно честен.

По стиховете ви ли можем да ви опознаем най-добре?
Поезията е разголване на душата. Там си най-откровен, най-себе си. Тя е порив, любов, себепрочит. Ако не можеш да споделяш със света, ако не си открит, по-добре не влизай в това фино поле. Виждам, има много хора днес, които стихоплетстват, римуват разни познати думички, и си мислят, че са поети. Защото няма истинска литературна критика, която да отделя семето от плявата. И от една страна, това е жалка картина, защото до големите имена в поезията се редят и хора, напълно лишени от поетична дарба. Но от друга, тези опити на хората да разкриват себе си, тези – често много чисти пориви на душите им, въпреки че не са поезия – са много ценни. Защото отразяват извечния копнеж на душата да изрази своя съкровен свят, своята любов, възхищение от красотата и непреходното. Това е прекрасно, защото има терапевтичен ефект. Но трябва да се знае кое е поезия, и кое – не е. Колкото повече давам глас на поетичните си откровения, колкото повече пиша стихове, толкова повече разбирам, че това не е проста работа. Освен дарба, е нужен и много труд, много базисна подготовка: да си изчел родните и световните класици, да имаш поглед върху съвременните поети, да си опознал тайните на това изкуство. И като във всяко изкуство, и в поезията има слаби, добри, много добри и гениални поети. Гениалните се раждат и те остават във времето. Заради непреходността на посланията им и уникалния начин, по който, чрез изящното си слово, са ги предали. Имаме много добри съвременни български поети, които чета с истинска наслада.

„Черна котка, мак червен“ е заглавието на една от стихосбирките ви, защо мак? Каква е магията на това цвете? И каква – символиката на черната котка?
В тази книга макът е основна поетична метафора, заради неговата противоречива природа – той е и крехък, и силен, може да излекува, но и да убие. Като любовта, като живота. Тази негова полярност ме възхищава отдавна и някак спонтанно се появи в стиховете ми. А черната котка в стихосбирката ми е друг символ – на внезапните сътресения в живота, и че те също са благослов. Да не се страхуваме от изпитанията, защото те са дар – шанс да се развиваме, след като ги осмислим.

Да поговорим за силата на думите и за бдителността, с която трябва да ги изричаме…
Българският народ е мъдър, след като е оставил десетки поговорки за думите: „Дума дупка пробива”, „Голям залък хапни, голяма дума не казвай”. Помним и приказката за мечката и лошата дума. Думите са живи енергии, те творят нашата реалност. Бог ни е сътворил от идея и слово. Което ни кара да осмислим силата на думите и да внимаваме какво изричаме, защото те оставят следи. Те градят или рушат светове. Има разлика между Слово и словесност.

Словото е духовният закон, който ни е оставил нашия Творец, и който преди 2000 години ни припомни Синът Му – Исус Христос. Словото трябва да изучаваме внимателно и бавно – над него се разсъждава цял живот. Словесността е средството за общуване на човешкия род, начин да обменяме мисли, знания. Да онагледяваме скритите си пространства.

За какво сте благодарна?
Благодаря на Бог всеки ден за живота, който ми е дал и за изобилието, с което ме е надарил. Благодарността е основната ми молитва. Благодаря в себе си за всичко: за слънчевите си житейски дни и за изпитанията, които ме спохождат, за семейството си, за шанса да работя това, което душата ми иска, за това, че съм се родила в тази древна, мъдра и неописуемо красива като природа – България. Даровете ми са толкова много, че все се питам дали достатъчно благодаря на Бог. Мисля, че ако имаме зрелостта да благодарим, ще бъдем неизменно щастливи, цели. Но да благодарим и в радост, и в болка. Другото – не е чиста благодарност, не е дълбоко осъзната връзка на душата с нейния създател.

Да трупаме пари и материални блага или да пътуваме вътре в себе си и да откриваме нови неща – каква е целта на човешкия живот?
Този въпрос, така зададен, ми звучи като клише. И за да избягам от отговор – клише, ще кажа: материалното не противоречи на духовното. И духовното – не противоречи на материалното. Според мен, и едното, и другото като крайна цел и фикция, не са добро. Разбира се, трупането само по себе си – дали на вещи или на знания, е мания. Въпросът е как се ползваш от това, което имаш. Както казва Учителя Дънов, Бог изпитва човека и с бедност, и с богатство. Бедният – да се научи да не завижда, да е смирен и търпелив. Богатият – да не е скъперник, високомерен, а щедър и човечен. Всеки сам формулира за себе си целта на своя живот – на своето пътуване чрез земния живот, и няма универсални рецепти. Но в едно съм сигурна: без пътуване навътре в себе си, без себеопознаване, желание за промяна и преодоляване на недостатъците, няма напредък в нищо. И човешкият живот е пуст и безсмислен. Великото послание на древните мъдреци е: „Опознай себе си”. В него е скрита Голяма тайна...

Какво е за вас молитвата?
Общуване с Бог, който е в мен и над мен. Общуване с духа ми, който е онази свещена искра, заложен в мен от Твореца. Разговор в най-вътрешната стая на душата. Впрочем, есента ще излезе моя нова стихосбирка, която е посветена именно на това съкровено общуване със Създателя, на вярата като път към светлината. Включила съм и няколко поетични молитви.

От години във вашата Арт къща „Куклите“ се провежда национален детски конкурс „Виж моя ангел“, вярвате ли в съществуването на тези невидими светли същества?
Светлите сили съществуват, ангелите са част от тях. Всеки има ангел-пазител, който е през целия му живот с него. И му помага за всичко – особено в кризисни ситуации. Ангелите са невидимо, но силно присъствие в енергийното ни поле.


Драгомира Иванова Драгомира Иванова
Драгомира Иванова е журналистка. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише статии в печатни и интернет издания, свързани с духовното развитие.  Вярва, че мисията ѝ е да е полезна с тях. Стреми се да развива духовното в себе си и да има хармонични отношения. В словото на Учителя Петър...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай