Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Денят на Земята не трябва да се чества. Денят на Земята трябва да се чувства и съпреживява всеки ден, а и да ни изпълва с отговорност в действията. За това ни подтигва и природата Майка днес в ситуация на климатични аномалии, социални и икономически сътресения, пандемия, война,....земетресения...наводнения...., за да ни накара да се замислим, че дълбоко сме прекъснали връзката си с нея и вместо да искаме да се върнем в старото русло, да бъдем решителни за Промяна.Защото тази година връзката ни с Майката Природа се променя. Няма да има връщане към болната "нормалност" след вируса и след войната - те всъщност са призиви за Промяна, за разбутване на блатото на застоя. Защото нормалност не е имало - въобще. Нашето съществуване през последните години не беше нормално. Бяхме нормализирали алчността, несправедливостта, изчерпването на ресурсите, изнемогването, изтощението, разединението, безпорядъка, яростта, омразата, оскъдицата, консумацията, ненужните пътувания и трупането на всевъзможни излишни неща, чиято цена плаща Майката Земя.
По какво да тъгуваме? Дава ни се възможност да си ушием нова ПРЕМЯНА. По мярка на природата и на цялото човечество.
Мнозина казват, че времето за приказки изтече. Днес е време за действия. Връщайки се постепенно към Живота, е време да изберем какво да ВЪЗКРЕСИМ и възобновим и с какво да се разделим.
Да променим отношението си към ПРИРОДНИТЕ ресурси, водата, въздуха и другите живи същества, с които споделяме тази планета. И с делата си да почитаме и да служим на Майката Земя и на всички живи същества.
Достигнали сме до етапа, в който човечеството употребява всяка година 1,6 пъти производството на планетата, тоест всички онези ресурси, от които зависи нашият живот.
Кризата в която се намираме днес е обусловена в голяма степен от мирогледа, от псевдо-културните нагласи на западния човек и едно разбиране на хората, че ние сме отделени и по-важни от природата и останалия естествен свят. И това разбиране е залегнало в почти всяка една сфера на обществения живот. Това обуславя и отношението на хората към околната среда – като просто една съвкупност от предмети, които служат единствено да задоволяват нуждите и потребностите на човеците.
Последиците които идват на хоризонта, ако не започнем промяната Днес:
Екологичен фалит
Достигаме един момент, в който повече населението не може да бъде изхранвано, не може да диша повече чист въздух, не може да се подсигурява с питейна вода. Всичките тези неща звучат наистина катастрофално. За съжаление това вече се случва.
Има един много интересен показател – изгубени години човешки живот в резултат от техническата революция. Това се измерва като хванете всички онези, които са умрели преждевременно в резултат на замърсения въздух, с колко години им се е съкратил животът и по този начин получавате колко години човешки живот е бил унищожен от мръсния въздух. Само за една година в България умират по 14 000 души в резултат от замърсяването на въздуха. В рамките на ЕС са около 400 000 души на година.
Изчезващи видове
Темпът, с който изчезват видовете, е с 1000 до 10 000 пъти по-ускорен от естествения темп на изчезване на видовете. Някои учени започват да говорят за шестото голямо измиране на видовете. За четири десетилетия човек успява да унищожи над половината от гръбначните видове. С тези темпове на развитие, може би до още 2-3 десетилетия нещата ще станат съвсем необратими. Тоест нашето поколение е поколението, което може да направи промяната. Ако ние сега не променим манталитета си и отношението си към природата, този озверял консумеризъм, ако не го преодолеем, най-вероятно ще изчезнем заедно с природата.
Капитализъм
Проблемът е, че за да печели бизнесът, на него му трябва разширяващ се пазар (поради постоянната алчност на инвеститори и предприемачи). И именно поради тази причина моделите на устойчиво развитие или моделът на антирастежа, който налага един румънски икономист, няма как да бъдат популярни, тъй като това би означавало свиване на печалбите на капитала, а естественият стремеж на капитала е увеличаването на печалби. И в крайна сметка ако се замислите, че именно едрият капитал е онзи, който определя регулацията, правилата, ще достигнете до извода, че това нещо няма как да се случи по мирен път.
Цинизмът на честванията в деня на Земята и къде се крие липсата на цялостна промяна?
Не е тайна, че едни от основните спонсори на Деня на Земята са именно най-големите замърсители. Има организация на 20-те държави, които са най-засегнати от екологичните промени. Това са все държави от третия свят, понеже те плащат най-високата цена. По груба оценка всяка година обществото плаща около 1,2 трилиона долара за тези проблеми.
В съвременните правни системи един от големите минуси е, че отсъства връзката човек-природа. И по-точно отсъства позитивното задължение за грижа към природата. В резултат на това природата остава до голяма степен незащитена. Все пак съществува екологично законодателство, което създава необходими протекции, но те са постфактум. Очевидно този подход не е достатъчен.
Имаме нужда много ясно да осъзнаем, че нашето собствено благоденствие зависи пряко от благоденствието на природата.
Имаме нужда да обожествим природата, да си спомни, че сме неразделна част от нея и самите ние сме природа.
Също така е нужно разбиране и прилагане на идеята за „устойчиво развитие“ а това означава сегашното поколение да посреща нуждите си без да се налага идното поколение да прави компромис със своите нужди.
