За какво ни говори 20-тата годишнина от голямата ледена буря в Канада?

Навършват се 20 години от голямата ледена буря в Канада. Тя отново поставя въпроси, което все по-често си задаваме - Колко сме зависими от капаните на цивилизацията, която сами изградихме, доколко сме се отдалечили от природата и сме способни да оцеляваме в нея. Все въпроси, които все по-често ще ни се налага да си задаваме през следващите години. Споделяме с вас разказът от първо лице на нашия нов автор в Портал12 - Горски пътник - Людмил Етов, както сам той нарича себе си, където се крият отговорите на много от тези въпроси:

Защо пиша за нея ли? Защото тя бе знаменателно събитие в живота ми. По Божия воля бях там, преживях я и това предопредели моят път по-нататък. Това беше природен катаклизъм при който една цяла провинция в Канада, с размер 10-15 Българии остана без електричество и то не за ден-два, а за месеци.

Срина се цялата система за захранване с електричество, далекопроводите, стълбовете. Начупиха се дърветата, от наслоилия се върху тях 3-4 см. лед. Беше страшно да и да чуваш как пукат дърветата и рухват около тебе.

Угасна тока навсякъде. Спряха водопречиствателните станции, банките, магазините, влаковете, бензиностанциите, летищата. Канализацията не работи, питейната вода е негодна. На всичкото отгоре не можеше да напуснеш страната, защото влаковете и летищата също не функционират. Спряха комуникации, интернет, ВСИЧКО! Спряха хладилните инсталации, храната по магазините започна да се разваля, а помпените инсталации не работеха и не изпомпваха подпочвените води - складовете и мазетата се наводниха. Оказа се, че дори да имаш сто хиляди долара в банковата ти сметка, не можеш да си купиш една брадва с тях, защото няма интернет и системите за електронно разплащане не работят, банкоматите не работеха също и парите ти се оказват просто виртуални цифри в някакъв компютър (да се замислят тези, които превъзнасят виртуалната валута като Биткоин). Канадците не се запасяват, не правят зимнина, те пазаруват ден за ден с кредитни или дебитни карти. А се оказа, че дори да имаш кеш, пак не можеш да купуваш от по-големите магазини, защото всичките са със електронни системи за извършване на продажбите, които не работят без ток.

Хората бедстваха, защото там нямат печки, камини, всички се топлят на ток, повечето сгради нямат дори комини. Без вода, без топлина, без пари, без храна - великата цивилизация, символът на прогреса рухна пред очите ми само след две седмици!

Ако не беше армията да открие заслони за хората по градовете, така щяха да си измрат от студ и глад. Единственото, което спаси нещата е, че бедствието все пак беше локално и за няколко месеца канадските власти се справиха със щетите. А когато това се случи в глобален план, за целия континент? Да, металният колос на цивилизацията всъщност се оказа с глинени крака.
Това ми даде едно почти пророческо виждане за същността на цялата днешна цивилизация, колко уязвима е тя и колко уязвими са хората, приспани от удобствата ѝ. По онова време и аз бях един от тях, IT специалист, на стабилна служба в престижна компания, добро заплащане, радващ се на всичките екстри на човек от средната класа.
Тогава си зададох въпроса: Каква е тази цивилизация, на която ѝ дръпваш шалтера и след два-три месец я няма? Ами Никаква. Това не е цивилизация!

За повечето хора, а и нас българите, особено за младите, думи като "стопанство", "двор", "самодостатъчност", "живот на село" звучат толкова архаично, че произнасящите ги биват обявени за чудаци и сектанти. Но времето е показало друго. Само децата с реални (а не виртуални) умения с ръцете си - да могат сами да изработват неща, да поправят неща и създават нови - само те ще продължат.

Защото промяната е тук вече, приятели, независимо съзнавате ли го или не. И тя няма да дойде като пролетен вятър, а като ураган...
Затова непрекъснато пиша, че е престъпление да раждате деца и после да ги оставяте в ръцете на една бездуховна система, която може само и единствено да произвежда консуматори. Тя няма да ги приобщи към природата и към Бога, няма да ги подготви за единствено правилният живот - до майката Земя.

Всичко зависи от вас. Но още преди 2000 години бе казано - не можеш да служиш на Системата (Мамона) и на Бога. Трябва да избереш едно от двете.
Нея (сегашната система) трябва или да я отхвърлите напълно от себе си и да построите нова самостоятелна система, или усилията ви ще бъдат безсмислени. Докато участвате в старата система никога няма да излезете при Светлината. Никога! Колкото искате си разговаряйте за прекрасното, но няма да успеете да излезете на този Връх.