За чумата в мисленето и чумата по свинете (+ връзката с демоните и октоподите)

През последните дни в България не случайно се разпространява една чума - по свинете, която е едно поредно огледало на една друга чума - чума на съзнанието, на нисшите страсти и купища желания, чума разяждаща малкото останало живо - вътре в хората - там, където все пак имаме хора, а не разхождащи се по тротоарите ковчези.

Защо фактологичната и образна чума по свинете, всъщност поразява в своята милост хората в България и е послание за тях? Защото вече неумолимо и без въпроси навлизаме в едно ново време и се дава пореден знак, че храната, която внася най-много демони в човека е свинското месо.

Демоните искат най-много да владеят отвътре, защото чувстват, че външното влияние е нещо слабо. Свинете са паднали демони, така както мухите са паднали упорити, нахални същества. 

Демоните предпочитат да населяват хора, които населяват пусти места; но самите демони не обичат пусти места, защото за тях това е едно мъчение и някой път те искат да избягат и търсят пусти хора, празни хора.

Демоните нямат физически тела и затова си търсят физически тела – понеже им трябва храна, т.е. енергия; трябват им слабости, защото слабостта е като един отворен, течащ кран – може да пие енергия колкото си иска. Демоните могат да съществуват и без тяло, но енергия им трябва. Демоните могат да си говорят чрез хората. Ако хората се карат чрез дяволите, чрез демоните стават големи, гневни побои, коварни побои – защото гневът е неизгаснал вулкан, демонична сила. Демоните имат особен дисбаланс на енергията – те нямат обновяване с Тайната на Живота и на Бога; оттам имат огромен дисбаланс: те са загубили енергията и за да оцеляват, трябва да се вселяват и да крадат енергия. 

Да те обсеби дявол, е щастие в сравнение с това да те обсеби демон. Демоните са същества на една голяма празнота – особено им е тежко, когато останат сами със себе си. Те предпочитат какво ли не... Библията казва даже – демоните искат:

„Изпрати ни в свинете!“ (Виж Марко 5:12 – бел.ред.),

къде ли не, само да има някакво тяло, някаква енергия, някаква храна. Иначе гладът и самотата при тях са ужасни; защото това е все пак някакъв живот, а не онази древна, опустошаваща самота. Демоните знаят дали човекът живее в Истината, или не – никой човек не може да ги излъже. Често демоните искат разрешение да сторят по-голямо зло на човека, отколкото трябва, но Бог ги възпира; но когато се случи те да сторят зло, Бог работи и го превръща в Добро. Разбира се, демоните биват посрамени от своето зло и съжаляват, че са вложили толкова много енергия и всичко е отишло напразно – но така действа Бог. Демоните не могат да проникват в Душа, която има силен ежедневен стремеж към Бога. Този стремеж се явява за тях голяма преграда.

Там, където има силна омраза и няма прощаване, демоните градят своята опора, своята крепост. Когато простиш, крепостта се разрушава.

Демоните са се отказали от постоянното лъжене в името на една по-голяма лъжа. Понеже при постоянното лъжене стават много видими, много уязвими и разбираеми – затова от време на време говорят полуистини, за да могат след време да заробят човека. Усърдната и постоянна молитва е придобиване на истинска власт над демоните – затова говоря за хиляди и милиони формули, съблюдавани с Истинолюбие, съхраняване на думите и чисти постъпки. Доколкото можеш – грешките не са важни; важно е тези усилия никога да не спират.

Връзката на прасетета с октоподите
Октоподите – в тях живеят и дяволи, и демони. Когато живеят дяволите, те хващат с пипалата си и изсмукват жертвите; когато влязат демони, ги карат да изяждат пипалата си. Но след като дълго време натрупат тежка съдба, влизат демоните и ги карат да изяждат себе си.

Но Учителя е видял нещо хубаво в октоподите:

"Ей такива пипала да имате, така да хванете Бога, че никога да не Го изпуснете!" Това е мярката!



коментар на Портал12 + избрано слово от лекции на Елеазар Хараш