Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Здравейте, маестро Камджалов. Днес ще говорим за един предстоящ концерт и за силата на музиката, но в самото начало искам да Ви попитам: Кой е Вашият основен импулс на вдъхновение?Основен импулс… Може би... самите нужди на нас хората да отидем по-нависоко..? Мисля, че ако ние нямахме нужда от едно повдигане, от нещо много красиво аз нямаше защо да се занимавам с музика. Смисъл, като сме всички много нависоко, всички сме на върха на красотата, на хармонията, няма да има нужда да правим това допълнително усилие. Това е фактически много дълбок израз на мотивация, иначе отвън ако търся вдъхновение, това е гарантирано природата - тя работи винаги.
Диригентската палка е един своеобразен ключ не само в началото. Какво отключвате с нея?
Да, диригентската палка. Физически разбира се може и без нея, но това, което бих искал да стане диригентската палка са самите очи, а това, което бих искал отговаря от друга страна са очите на хората и зад тези очи е закачено Сърцето, Душата и Ума и тогава влиза в контакт самото същество с другото същество. Мисля, че когато комуникацията между хората и между нас, които правим музика, стане още по-висока и още по-истинска, ще изчезне палката, даже ще изчезне мануалното, понеже това са външни неща. Мисля, че бъдещето на комуникацията, преди пълната телепатия, са очите.
Т.е. този ключ, който представлява диригентската палка отваря врати и на практика всички ставаме свързани, а не всеки да е зад своята врата?
Ако стане този контакт - да, свързваме се. Да, свързваме се. Символично казва се “палка” сигурно, но истинското управление на диригента, на всеки един човек трябва да стане неговото Сърце, неговият Ум.
Ако Музиката изразява Душата на нещата, а Словото - Духът на нещата, то всички носим една голяма отговорност за целия фон, който създаваме около нас…
Да, носим голяма отговорност. Може би по-голяма отколкото визираме с всяка една дума, с всеки един звук. Но ние все още сме малки деца в много отношения. От една страна си мисля каква огромна отговорност носим, от друга си мисля, че може би не трябва да се съдим толкова много, защото ние наистина сме в зорите на една култура, където ще бъдем по-пораснали. Така че ние - малките деца тук на Земята правим много грешки, естествено злоупотребяваме с разни инструменти, т.е. както едно дете може да се опари. Ние така често се парим и със звуци, и с музика без да подозираме, но аз все по-малко съдя и себе си, и хората за това, защото осъзнавам, че сме тотално незавършени.
Вие последните години направихте, поне според мен, така, няколко смели инициативи. Започнахте да работите по музика на Учителя Беинса Дуно, включително миналата година със световно известната изпълнителка Лиса Джерард (Lisa Gerrard) от Dead Can Dance изпълнихте “Вехади” в НДК - нещо впечатляващо, и аз бях там. Каква е отговорността, която чувствате и изобщо какво е да носиш тази отговорност да се изпълни пред международна публика музиката на Учителя?
Да, Вие казахте “няколко години”... В интерес на истината този, бих казал - най-сложен, най-взискателен музикален проект, тази световна премиера, която ще представим след броени дни в страната и в чужбина е нещо, което се подготвя от 17 години - от 2001 година. Това е една нова композиция, представляваща една свръх мобилна триделна спирално-октавираща форма (така я наричам) и първите партитури към тази композиция, които ще чуем сега, са написани преди 17 години. Това е много дълбока подготовка на процеса, аз самият може би не съм си давал точно сметка как той ще се развие във времето, а този невероятен концерт с Лиса Джерард и диска, който записахме с нея, който ще излезе през този сезон… Това беше, ако може така да се каже - прототипът, първоначалната платформа, като модел, по която ще се развие целият този нов пърформанс, който сега готвим. Отговорността е зашеметяваща, но се вижда, че когато се появи един артист от много голяма величина с огромна фантазия, с огромна връзка с вдъхновението, като Лиса Джерард - той по един много спонтанен и свръх-бърз начин влиза и се интегрира вътре. Лиса Джерард като влезе във “Вехади” на Учителя Петър Дънов, тя започна да плува в собствени води. Тя там се разтвори, това беше нейното... и се вижда как на най-високото ниво на музиката и на вдъхновението, артистите говорят един и същ език.
Аз си мислех - за един такъв проект, наистина, очевидно е било нужно много години, за да покълне нещо толкова качествено. Получавате ли подкрепа и от невидимия свят?
Аз мисля, че човек на изкуството, който не получава това особено вдъхновение… той се чувства безпомощен… Това нещо сме говорили много - и композитори, и поети, художници, но това вдъхновение, тази връзка идва след много, много работа. Чайковски има една такава крилата фраза, че вдъхновението е гостенка, която не навестява ленивите. Изключително много трябва да работи човек и вътрешно, и външно, за да може да стане достоен “метал с по-висока проводимост”. В този смисъл мисля, че всеки колкото може - толкова.
Споделете и Вашите мисли доколко окултната музика е важна в пътя ученичеството, в пътя на Духовното развитие?
Окултната музика - това нещо съм го мислил много и съм чувал много пъти въпроси и сме имали разговори в тази посока. Истината е, че ние още не знаем какво е окултната музика. Пътят на ученика - това е нещо, което в истинския смисъл ние тепърва ще го вървим. Музиката като цяло е с огромно значение - и в Духовния, и в не Духовния път. В Духовния път тя вече не е такава музика, каквато си мислим. Музиката става като въздуха, музиката става като водата, като храната. Музиката става Светлина, т.е., че пътят на ученика е неразделно свързан от окултната музика, мисля, че е съждение, което би било симетрично на това, че животът не сегашния човек е немислим без въздуха и без водата. Аз мисля, че окултната музика…Не, аз не мисля - аз знам, че окултната музика още я няма на Земята и Учителя много ясно казва, че “Аз рекох, дадох няколко мотиви” и тези мотиви, които са наистина окултни, свещени, сакрални.. мисля, че на нас не ни достига достатъчно скромност, за да ги приемем като мотиви, които в бъдеще ще бъдат разработени, ще разцъфтят, ще станат огромни дървета, но сега са семена. Трябва да имаме търпение още хиляди години за това нещо и да чуваме много добре какво казва Учителя. Ние работим милиметър по милиметър за една нова музика - тя още не е на Земята. Това още не е новата музика, трябва голямо смирение. Сега тази Световна премиера, която готвим, обаче вярвам, че е една поредна микроскопична стъпка в този път и мисля, че ако ние вярваме, че сега това е окултната музика и ние я изпълняваме, мисля, че по някакъв особен начин затваряме нашия път, защото ако аз съм в долината и казвам: “Аз съм на върха” - аз никога няма да стигна до върха. Но когато съм в долината и казвам: “Там, много горе е върха, там, много горе е окултната музика” - тогава аз имам шанс, за да стигна.
На 16 октомври в Зала “България” в София ще е премиерата. Какво се крие зад заглавието “Етюди на бъдещето”?
Да, благодаря за този въпрос! Под “Етюди на бъдещето” аз лично разбирам това, което е и отчасти моето разбиране за музиката на Учителя Петър Дънов - че тази музика има функцията точно да бъде инструмент за развитието на човешкото Сърце, на човешкия Ум. Етюди за развитието на човешкото Сърце и на човешкия Ум, които да те подготвят така, че да могат да октавират във връзката с Душата и с Духа, което би било крайната цел. През вековете в музиката са създавани много, много етюди - технически, за пръстите, но досега не са създавани съзнателни етюди за развитието на Ума и на Сърцето. Според мен, музиката на Учителя в най-висша степен е точно такива инструменти, такива етюди - с възпитателна функция, защото Учителя на първо място е педагог във всички смисли и той дава методи за развитие. Етюдът е нещо, което да те придвижи от точка А до точка B, по отношение на инструментариум, а Сърцето и Умът са точно такъв инструмент какъвто и тялото и е въпрос на време да ги схванем като нещо, което се развива системно. Без музиката те едва ли могат да бъдат развити в своята цялост.
- Етюди на бъдещето - София, зала България, 16 октомври 2018 година от 21:30 часа
- Етюди на бъдещето - Благоевград, зала Пейо Яворов, 19.00ч.
Можем да кажем, че музиката на Учителя вкарва един нов код на вътрешно ниво, който тепърва да подпомогне едно ново развитие в бъдещето?..
Радвам се, че все повече осъзнавам какъв шанс имам да видя тази музика по един начин от много посоки… По някакъв начин заради моята професия, минала през толкова държави и т.н. Смятам, че познавам огромна част от Световната музика и от нейните постижения и от тази гледна точка смея да заявя и да твърдя, че аз никога не съм виждал нещо по-взискателно и нещо по-сложно. Това, човек гледайки го отстрани, не много запознат - би му се сторило като едно абсурдно твърдение, но в интерес на истината всичко, всичко, всичко е много по-лесно… И защо е много по-лесно? Защото… защото там човек може да се подготви. За музиката на Учителя мисля, че още никой не е достатъчно готов, защото тя идва от една такава безкористност, от една такава чистота, от едно такова изумително визионерство, от една такава огромна Любов към човека, Душата и Духа… Посочиш ли инструмент вътре за разбиране - например, че скръбта и радостта - това са пътища да се разбира Великият живот. Това е едно от… централното изречение в спектакъла, в музикалния пърформанс “Етюди на бъдещето”... Много, много голяма и трудна тема.
Музиката на Учителя на практика е като Словото на Учителя и сам той казва, че са нужни 5,000 години, за да бъде разбрана.
Точно това е. Това са едни семена и както казах трябва да се подходи с много голяма смиреност, защото да не би да се заблудим, че това семе вече е дърво. Да не се заблудим, че това Слово вече е Възкресение. Тогава отрязваме всичките си пътища. Аз мисля, че това е най, най-великата музика, защото идва от най, най-великото съзнание. Каквото и да си говорим съм убеден, че Учителя е над всички композитори и поети живели на Планетата. Той е гарантът за това ниво, защото човек дава информация, картини, поезия, композиции на нивото на своето съзнание. Това е най-високото възможно ниво и съответно дава инструменти от това ниво, обаче тези инструменти не са просто живеещи на небето - това са инструменти - музикални, които да вземат човека от Земята, отпадналия човек, детето човек и да го вдигне нагоре. Мисля, че това е един изключително любовен акт на подаване на ръка и на възпитание от горе към човек.
Може ли качествената музика ако не фокусираме вниманието единствено върху уникалната музика, която е смъкнал Учителя за нас, като пореден спасителен пояс, бих казал, но изобщо може ли класическата музика, качествената музика да пробуди у човек усета за тишината и какво се заражда след нея, след тишината?
Може. Всеки един качествен интерпретатор и изпълнител на тази Планета знае какво е тишината и може да отведе почти всяко едно произведение към тишината в най, най, най, най-високия смисъл. Трябва да кажем, че истината е, че няма светска, класическа и духовна музика. Учителя казва, че няма светска наука и духовна наука. Науката е една, но човешкият Ум в своята поляризация ги е разделил. В Света има само една истинска наука, има само едно истинско изкуство, има само една истинска музика и ние се стремим към нея дотолкова, доколкото разбираме. Смятам, че колкото по-рано се сбогуваме с разделението, толкова по-бързо ще се докоснем до понятието за Любовта, защото където има Любов, там има обединение. Мисля, че… Нещата са в ръцете на самия човек и мисля, че един голям интерпрет, който наистина може наистина да вложи цялото си Сърце и целия си Ум в един звук, може да направи едно чудо, почти една произволна музика. Това е много важно да го знаем. И ако вземем една супер сакрална мелодия, една супер сакрална песен и с нея се занимава един човек, който няма съзнание за това - той няма нищо да направи. Не трябва да мислим, че една музика трябва по дефолт да прати някого в космоса - това не е така. Важно е музиката да се свърже с истински чувствителни хора и науката да се свърже с истински интелигентни хора, и е много важно истинската интелигентност да влезе в музиката, и е много важно истинската чувствителност да влезе в науката, и тези неща, когато се прегърнат, тогава ще има един нов модел, едно ново човечество, едно ново разбиране за живота и за нещата. Аз не вярвам в разделението между музиката.
Все пак, хората, за да запазят и да създадат условие за възраждане на акцентите, които са заложени вътре в тях, те трябва да спазват “музикална хигиена”...
Да, и музикална хигиена, и хигиена на хранене, и хигиена на мислене. Това е много, много важно. Класическата музика е дадена от супер гении, които имат достъп до Божественото Вдъхновение и ние чрез тях може да достигнем много по далеко, чрез качествени интерпретатори, отколкото ползвайки най-духовната музика, чрез некачествени интерпретатори. Това е просто моята теза и виждам как ние вървим натам.
Да ви попитам това: Сменяте ли гамите във Вашия живот или само тоналностите?
Разбирам. Мисля… много труден въпрос. Ако кажа “не” би било грешно, ако кажа “да” може би не би било грешно… Аз мисля, че понеже ние все още живеем в известно раздвоение и ние все още не сме съвършени, чисти… ние варираме. Както нашето кръвно налягане варира, нашето настроение, нашите мисли и чувства… В идеалния вариант мисля, че когато тотално акордираме нашите мисли, чувства и Душа, може да се движим постоянно в една универсална гама, но мисля, че за да може съзнателно да правим транзит между гамите и тоналностите в широк смисъл на живота, както мисля, че Вие питате - трябва една изключителна разумност и аз мисля, че колкото по-широки и колкото по-големи ставаме ще можем да се движим през всички гами - през най-тежките, през най-леките, през най-мажорните, през най-минорните… Да ходим във всички регистри най-горе, най-долу… Самият Исус Христос е един пример за това нещо - от най-долу, от кръста до Възкресение. В музиката на Учителя Петър Дънов също има много песни, където се говори за скръб, в други песни се говори за радост. В едни песни се говори за Светлина, в други се говори как от Тъмнината се яви Светлина. Аз мисля, че изкуството на живота и на истинския творчески човек ще бъде да може да бъде тотално мобилен през всички гами и тоналности на живота, но със съзнанието, че държи центъра и този център е винаги горе и мисля, че ако имаме тази котва нагоре в центъра, в Божественото няма опасност да бъдем където и да било... Мисля, че може да бъдем универсално присъстващи във всички теми, във всички разговори, във всички светове, във всички нива. Когато си мисля за това нещо, си мисля за Исус Христос, където са му се подигравали и го питат: “Ти защо ядеш с бирниците, защо говориш с фарисеите?“ Ами защо…? Защото той може да си позволи движение между всички гами и тоналности. Защо? Защото има връзка с Абсолютния център, т.е. с Отец. Пожелавам си... моето движение между гамите и тоналностите да нараства и връзката ми с Центъра да се заздравява.
Чудесно! Много Ви благодаря за това интервю!
