Йордан Камджалов: България е искра за нов световен ренесанс!

Днес - 22 юли 2016 година се навършват 90 години от рождението на проф. д-р Георги Лозанов. По този повод на 20 юли започна Международна научна конференция по Сугестопедия, която се провежда в СУ “Св. Климент Охридски” и ще продължи до 24 юли.

В първия ден от събитието се проведе разговор-среща с диригента Йордан Камджалов на тема “Надежда за нова култура на общуване”. Гостите на конференцията зададоха изключително интересни въпроси към Маестро Йордан Камджалов - представяме ви синтез от неговите разсъждения.

Прозвуча “Смъртта на Изолда” от Вагнер из “Тристан и Изолда” - последният запис от премиерния концерт на концептуалния културен проект на Genesys orchestra. След това диригентът каза: “В тази музика и този културен проект са заложени всички елементи, всички основи на онова, което търсим и заради което всички сме се събрали заедно.”

Защо Вагнер?
В тази музика е заложено всичко онова, което тепърва имаме да разбираме - един синтез на хипер-професионализъм, извънредно вдъхновение, извънредна височина, извънредна дълбочина, извънреден порив, извънредна надежда, извънредна любов, извънредна саможертва.
Тук няма абсолютно нищо нормално. Тук е целият Шопенхауер, тук е цялата философия, цялата идея за невидимото, за борбата във видимото. Не се сещам за по-силна музика от тази.
Genesys orchestra и Музикалната лаборатория за човека са едни конкретни прояви на едно търсене, на освобождение на изкуството от институционалното. Защото изкуството не е родено там, както и вярата не е родена в църквата. И както знанието и стремежът не са родени в университета. Това са неща, които после го вземат на ръце и започват да го носят - те трябва да служат на знанието.

Институцията служи на изкуството, университетът на образованието, църквата служи на религията - обратното би било абсолютно грешно. И във Вагнер е синтезът на всичко това заедно. Аз съм абсолютно потресен от тази идея и тази музика беше почти случайно избрана за днешната конференция, и тя всъщност казва всичко онова, което бих искал да кажа днес.

Музиката в сугестопедията
В сугестопедичните курсове се ползва чисто инструментална музика, върху която се работи с текст. Обикновено музиката на Вагнер е винаги вокална. При Вагнер текстът вече присъства в латентно състояние. Затова не е удачно музиката на Вагнер да бъде използвана в сугестопедичното обучение. Композиторът е казвал, че музиката е една река, а бреговете на тази река е текстът, словото. Той смята, че без словото музиката се разлива и става несъстоятелна, губи своята посока. Вагнер дава посока, дава корито чрез текста.

Мисля, че там е друг принципът, а и там нещата са в друг пласт на сърцето. Музиката, която се ползва (в сугестопедията) - обикновено Моцарт, Вивалди, Бетовен и т.н. - тя е доста по-ментална, също и като структура. Вагнер не е композитор в чисто менталното пространство - той го организира чрез текста, но това е музика на абсолютното сърце, на абсолютния дух, който е в борба за излизане от ограниченията в триизмерното пространство. В “Тристан и Изолда” освобождението става чрез смъртта - една идея, която е всъщност на Шопенхауер.

Идеалната култура на общуване
Комуникацията е на много пластове, на много октави. Зависи откъде накъде - от колектив към индивид, единица към колектива, между-държавна, между-семейна, вътре-семейна, между двама - учител и ученик, ученик и учител.

Успехът на комуникацията е право пропорционален на липсата на его. Той зависи право пропорционално от степента на близост. Комуникацията е право пропорционална на съзнанието на хората, но това включва първата точка - липсата на его.

По отношение на комуникацията с оркестъра - това е един абсолютно екстремен вид комуникация. Нещата се случват тук и сега. Репетицията е репетиция, концертът е концерт. Условията за комуникация са: пълно доверие, пълна откритост, абсолютна подготовка. За професионализъм няма нужда да говорим. Абсолютната подготовка включва този професионализъм, а доверието е онова, което решава съдбата на комуникацията както между оркестър и диригент, така и между педагог и ученик, така и вътре в отношенията между двама човека.

А как да се работи по доверието? Не е лесно, но може би отпадането на елемента на егото от самосебе си създава условия за намаляване на недоверието. Проблемът в нашата култура е, че ние не вярваме нито в себе си, нито в съседа - диригентът не вярва на оркестъра, учителят не вярва достатъчно на учениците. Няма как човек да застане с егото си, с редуцираната си любов и да иска да постигне екстремално-интензивна комуникация.

Внушение на музиката в изпълнение на хор и оркестър
Винаги съм смятал, че гласът е най-високото нещо, по-висок от инструмента. Като състояние, гласът е закачен за човешката душа. Абсолютният пример за това е Борис Христов при мъжките гласове и Калас при женските. Там гласът е не само физически закачен за тялото, той е закачен и за душата. Там се създават други условия за транспорт на информация, емоции и мисли. Това е силата на хора.

По отношение на голямата форма и голямото послание, в голям драматургически и времеви пласт - за сега там инструменталната музика е водач. Може би това ще се промени след време, но няма да е скоро. Има такива опити във втората половина на XX век. За сега оркестърът е най-мощният звуков инструмент - с най-богата палитра, най-много тембри, най-много пространства, най-много пластове. Аз съм влюбен и в двете, но съм убеден, че гласът е най-високото нещо.
Но истината е, че това са две условни неща. Силата на внушението ще зависи единствено и само от силата на интерпретацията - на първо място. На второ място идва произведението, на трето място идва дали съставът е камерен, симфоничен, хоров, вокален квартет, народен хор или каквото и да било. Но мисля, че ако един голям интерпретатор застане, може от всяко едно звуково тяло да извади изключителни неща. И мисля, че и от най-изключителното звуково тяло могат да бъдат извлечени, в известен смисъл - безсмислени звуци. В този смисъл най-отгоре стои интерпретаторът.

Планета с две слънца
По повод откритата планета с две слънца от Веселин Костов, маестро Камджалов каза:
Има много слънчеви системи не само с две, но и с три слънца, а може да има и с четири. Тоест това не е безпрецедентно в момента в астрономията. Оказва се, че никак не е изключение в една планетарна слънчева система да има повече от две слънца. Или пък да има даже две черни дупки, които да бъдат в перманентно взаимодействие.

Още по-интересно е, че до преди няколко десетилетия се е смятало, че такива слънчеви системи с планети около тях са по-скоро изключение, но защото не е можело да бъдат наблюдавани. Разбира се, една планета да се наблюдава от друга галактика е много трудно - тя няма собствено лъчение.

Оказва се, че е по-вероятно над 99% от всички слънца да имат също свои планети. Всичко това, което виждаме горе на небосвода, всяка една звезда - има много повече около нея, отколкото подозираме.

Бихте ли описали протичането на един ден от живота Ви с музикално произведение?
Всички мои дни са едни и същи, те са много еднообразни, значи едно произведение би могло да опише целия ми живот. Описването на външната страна не е лесно. Но това, което движи живота отвътре, е с доста лесно описание и това е един голям стремеж, една голяма жажда за нещо красиво, силно и смислено.

Този стремеж е доста добре покрит от Вагнер. По отношение на живота, на виталността - няма по-здравословна музика от бароковата музика. Няма и да има за сега. Може би във всички училища и детски градини трябва да звучи съвсем леко една барокова музика. Няма по-лечебна музика от нея. Тоест, бих си пожелал моят ден отвън да е един прекрасен Вивалди, един прекрасен Корели, един прекрасен цигулков концерт от Бах, една прекрасна ария от Хендел, отвътре горивото да е онова, за което преди малко казах. Конкретно произведение не може да бъде наречено, но ние можем да мечтаем за една конкретна творба, която да описва нашия живот.

България - искра за нов световен ренесанс
България винаги е давала импулси към ренесанс от векове, от хилядолетия. Какво ще успеем да дадем на света зависи от нас. И какво ние ще успеем да получим от света зависи също от нас. Да, ние често мислим, че имаме нужда от света за нашето развитие - това е вярно. Но светът също има нужда от нас - това също е вярно. Абсолютно всеки ще даде своя принос - всяка държава, всеки един индивид, без изключение. Въпросът е какъв ще бъде той по качество и по количество. Мисля, че сугестопедията е едно от централните неща, които вече обогатяват света. Доколко ще продължаваме да го обогатяваме, зависи от нашата пълна мобилизация, от нашата пълна всеотдайност, от нашата координираност, от нашата кохерентност помежду ни.

Всичко мислещо, прекрасно, добро в България е доста значително като маса. В координацията, в кохерирането на това нещо зависи това влияние, което ние бихме могли да пожелаем на света от наша страна. Разликата между разсеяната и лазерната светлина - изцяло от нас зависи дали нашата разсеяна светлина ще стане лазерна. И дали ще има абсолютен скок на КПД на цялата наша енергия, на нашето послание.

Трябва спешно да помислим и да си зададем въпроса “Как може усилията на отделните единици да станат едно общо усилие?”
Опълченците на Шипка нямаше да успеят да издържат тия три дни, ако не бяха абсолютно фокусирани на живот и смърт в това, което правят. Те са издържали три дни, ние трябва да издържим 3 години или 30 години в абсолютно единомислие, в абсолютно единочувствие. Ако направим това, ние можем да направим чудо. Събитията при Шипка - в буквален и в преносен смисъл е примерът как се получават нещата. Няма нужда силите да са равностойни. Въпросът е едната сила да бъде абсолютно хомогенна в своето намерение. И аз мисля, че ние сме готови като маса, като идеи и като посока за абсолютно чудо.

Всичко лично трябва да отпадне, всичко да се мобилизира в общата посока. Тогава няма да има какво да спре всички градивни и позитивни тенденции от България и от света да дадат своите истински принос и мисия.

Автор: Анна Бончева | Портал12