Ясновидецът Любомир Алексиев: Храмът на Ванга в Рупите е антена за връзка с нея

Кармата на България в момента е да се сблъсква с една опорочена власт

„Дарбата да виждам в бъдещето е връзка с Бог, който живее в мен и във вас. От малък разбрах, че притежавам способности да разпознавам добрите от лошите хора, но не осъзнавах, че това е ясновидство”, казва Любомир Алексиев, който е в контакт с пророчицата Ванга и днес. Любо е завършил Теология и е помогнал за построяването на 10 параклиса. Живее близо до Мадара, откъдето казва, че се зарежда енергийно. По думите на ясновидеца, днес е по-нормално да си грешен, отколкото да си праведен. „Живеем в свят, в който изкушенията са навсякъде. Наричаме ги свобода, но те всъщност са изпитания към нас. Нека не забравяме, че в тези времена плявата ще бъде пресята от житото”, казва Алексиев.

Г-н Алексиев, казвате, че сте във връзка с духа на Ванга и пророчицата продължава да ни помага  23 години след смъртта й?
Така е, тя продължава да помага и е във връзка не само с мен. Много хора ми разказват за контакти с нея, за срещи със самия дух, някои от тях във видения, други - насън.

Нейният дух ще продължава да работи и да помага. Това е част от смисъла на Божествения път. Когато нещо не трябва да съществува, Бог сам го прекратява. Той сам го унищожава.

Но ако продължава да работи, ако продължава да служи на хората, значи се развива по благословията и с решението на Бог. Затова трябва да бъдем много внимателни, когато определяме хората. Трябва да бъдем много наблюдателни и погледът ни да бъде насочен навътре в нас. Защото ако знаем, че Бог е вдъхнал дъха си във всеки един от нас, ще знаем, че Бог живее във всеки един от нас. Така че когато вършим или говорим неща един срещу друг, ние говорим и ги вършим против Бог. Това е нарушение на Божия план.

Виждали ли сте се с пророчицата?
Видях я веднъж, седеше на една пейка в Банкя, заедно със сестра си. Никога не сме говорили, но след есента на 1996 г. тя ми помагаше в духовните търсения. Тя ми даде духовна дисциплина. Благодарен съм за много неща, които успях да преживея с духа й, той ми показваше какъв е правилният начин, по който трябва да се изградя като духовен човек. От нея научих колко е важна чистотата в живота ни – чистотата в нас самите и чистотата на дома ни. Виждам я в момента, така както виждам и много други духове. Ванга и до днес продължава да провокира духовните търсения на хората, да е тяхна опора.

Въпреки че вече е свързан с цялото творение на Бог, духът й продължава да е сред нас. Нейният храм на Рупите е нещо като антена за връзка с нея.

Известно е, че баба Ванга се е чистила енергийно от срещите с много хора, на Роженския манастир, кое е вашето място за презареждане?
Аз живея близо до емблематично духовно място за България – Мадара. Енергията на Мадара е това, което ми помага. Също така много често пребивавам в молитвено състояние. Мълчанието и спокойствието ми помагат да възстановя силите си. Най-силно зареден се чувствам в момент, в който трябва да помагам на някого. Има много случаи, в които хора идват и носят със себе си отрицателна енергия или с тях има духове, които им пречат.

Освен че имате дарбата да виждате в бъдещето, вие лекувате хората?
Не го върша аз, а Бог, Творецът го прави чрез мен. Чрез вас също е възможно това да се случи. Има моменти, в които молитвата, нашите действия и силната ни вяра ни помагат да преодолеем болести. Не случайно науката и сега търси отговор за това как някои са се излекували като по чудо от неизлечими заболявания.

Когато ни се наруши вярата ли започват болестите?
Да. Ако човек се чувства угнетен или около него са се появили духове, които са недоброжелателни, защото такива духове съществуват, най-лесното нещо, за да се отърве от тях, е молитвата. По време на молитва влизаме в директна връзка с Бог, тогава той ни помага точно за това, от което имаме нужда. Понякога обаче се изисква повече време.

Живяли сте като аскет в продължение на 8 години, какво се случи?
Да, това се случи от 1998 г до 2006 г. Имах възможността да опозная усещането човек да спи на земята. Хранех се само с постна храна, имах два панталона и две елечета. Нямах зимно яке, а жилетка с качулка. Този живот ми помогна да осъзная колко много помага смирението. В аскетичния живот няма нищо лошо, но човек може да бъде със същите разбирания и в светския. Важно е да не променя вярата си и човешките, моралните си ценности. Важен е начинът, по който се посвещаваш, да извършиш акт на действие към Бога – той може да е по Великден в храма, когато всички се блъскат за върбови клонки, а може да е и в уединение. Аз разбрах, че трябва да работя с хората, да съм близо до тях.

Откъде идва дарбата ви?
Дарбата е връзка с Бог, който живее в мен и във вас. От малък разбрах, че притежавам способности да разпознавам добрите от лошите хора, но не осъзнавах, че това е ясновидство. Бях в детската градина, където работеше вуйна ми и ни попитаха как сме прекарали лятната ваканция, а аз започнах да разказвам на децата за сватбата на майка ми и татко ми. Вуйна ми се изненадала откъде знам такива подробности. Изчакала майка да се прибере и я попитала дали съм роден след брака. Майка й казала: „Как, той се роди много след сватбата.“ По-късно разбрах, че мога да контактувам с другия свят чрез духове, както ги наричаме.

Има ли човек с вашите способности в рода ви?
Да, моят дядо. И той се казва Любомир Алексиев, но той отказва да използва способностите си публично. Явно неговото отказване е било свързано с моя живот и с моята отдаденост. Той беше скромен, с различен ореол – на благороден човек, който рядко се среща днес.

Споменахте, че носим кармата на предците си, каква е кармата на България?

Да бъде основен стожер в духовността. Тук неслучайно се раждат хора с изключително силна свръхсетивност и свръхмагнетичност. Кармата на България в момента е да се сблъсква с една опорочена власт.

Нали знаете, че властта няма свойства - в ръцете на добри хора тя носи дарове, в ръцете на лоши хора тя носи лоши дарове. Не можем да противодействаме на някой, който се определя като хитрец, представя се като грижовен защитник и същевременно е в образа на хайдутина, който се занимава с мръсните дела, ще дойде да ти свърши черната работа, а ти ще си платиш за това нещо и ще минеш между капките заради него.

Днес е по-нормално да си грешен, отколкото да си праведен. Живеем в свят, в който изкушенията са навсякъде. Наричаме ги свобода, но те всъщност са изпитания към нас.

Нека не забравяме, че в тези времена плявата ще бъде пресята от житото. Несправедливостите, корупцията, убийствата, всичко това вменява у хората страх и липса на вяра. Но срещам и хора, които ми разказват за духовния свят, които се обръщат към себе си и отварят съзнанието си. Голяма част от днешните хора носят истинска вяра и знаят, че основният смисъл на човешкия живот е по пътя на духовното.

Въпреки фалшивия морал, който се опитват да изградят, предстои да се върнем към изконните връзки. Такива са времената, трябва да съпреживеем всичко и да отворим очите си, да отхвърлим погрешките. Знаете, в молитвата „Отче наш” се казва – „Не ме въвеждай в изкушение, но ме избави от лукавия”. Може би Бог предизвиква всичко, което ни се случва. Той не нарушава принципа на свободната воля, предоставя ни възможност сами да изберем. Истината е, че носим карма на предците си, натрупвания във времето, от които трябва да се освободим. Затова е важно да усилим връзката си с Бог.

Как да усилим връзката си с Бога?
Това може да стане само когато обновим начина си на мислене и започнем да съпреживяваме основните постулати, които Христос ни остави. Един от тях е - "Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб!". И първата заповед – да възлюбиш Бог повече от себе си – „с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила” и с всички възможности, които ти е предоставил.

В момента преживяваме преход, в който Бог твори чрез нас. Обаче наближават времената, в които човек ще открие твореца в себе си и ще разбере смисъла на цялото творение. Тепърва ще навлизаме в Космоса, тепърва Творението ще се разкрива пред нас.

Казвате, че разполагаме единствено със свободната си воля, а предначертаният ни път?
От нас зависи дали да излезем от тази стая, но не знаем дали на път към вратата няма да паднем и да си ударим главата и всичко да свърши дотам. Свободната ни воля позволява да изберем. Има знаци, които ни карат да се връщаме към определени неща, които са важни за нас, но дали ще се лутаме или всичко ще бъде хармонично подредено, зависи от нашия мироглед. Ако допуснем лошите чувства, които живеят у нас по равен начин с добрите, тогава животът ни ще тръгне по един начин. Ако чувствата, които са свързани с милосърдието, състраданието, любовта, са много по-силни, нашият живот ще върви хармонично и ние ще следваме изконен и определен в блаженствата път. Информацията ни е дадена в пространството, но дали ще се поддадем на лошото, зависи от нас.

Дадена ни е волята, а всичко останало е заключено в онези над 96% от собствената ни душевност и съзнание, които не можем да използваме. Истината е, че предначертаният път променя нас самите.

Вярвам, че преди да започне човешкият живот, всеки от нас е запознат с основни моменти, които му предстоят. Ние избираме пътя си, още преди да се родим. Всеки от нас е гледал филма на живота си, след което всичко е изтрито и той започва наново. Животът ни не свършва със сегашното ни съществуване на земята и няма да свърши.

Дава се информацията, която трябва да се даде на човек, за да се осъзнае, да прогледне в нещата. Хората, природата, животните, всички сме в обща енергийна връзка. Неслучайно много пъти животни отнемат болката на хора, а хората често помагат на животни. Това се случва и в природата – някои получават помощ от камъните, от растенията. Всички сме взаимно свързани и не трябва да подценяваме тази връзка.

Променяйки себе си, променяме ли съдбата си?
Да, но ви казвам, че ние живеем два паралелни живота - един изтъкан от нашия собствен избор и един, който е свързан с плана, заложен в нас приживе.

Виждате ли светлина за България?
Виждам светлина не само за България, но и за целия свят. Светлината никога не е преставала да бъде. Вие ме питате за нещата от материалния свят, дали ще просперираме. Бог не се вълнува от материалния свят, той не е измислил парите. Те са, за да отклонят човека от главната му цел – единение с Бога. Ако материализмът не съществуваше, хората щяха да живеят само в Божия път, без да попадат в изкушенията, които ни се предлагат на всяка крачка.