Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Якоб Бьоме е германски философ и християнски мистик, един от най-видните представители на съвременния мистицизъм. Роден е през 1575 г. в село Алт Зайденберг (днес село Стари Завидов в Полша), край град Гьорлиц. Силно повлиян от немските мистици от 15-и век, както и Майстер Екхарт, Парацелз. Той има мистични преживявания още в детството си. През 1600 г. получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в оловна чиния. Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство. Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang).
„Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише. След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи. Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден. За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“.
ЯКОБ БЬОМЕ - велик немски мистик, човек с живо чувство за свещеното. Човек с простичка външност, иначе обущар, но същество на дълбокомислието. Той сам казва:
Аз познах в себе си божествения свят и тъмния свят. След много жестоки духовни бури, моят дух се роди отвътре и аз заживях в триумфа на духа. Този триумф не може да се сравни с нищо, не може да се опише. Може само да се каже, че посред смъртта се ражда живот, и че това е възкресението от мъртвите. Това означава, че той е водил велика борба в себе си за истинско разбиране.
Бьоме е тайна. Той е преживял скритата тайна на живота и той говори за нея. И ние стоим пред неговата тайна. А това означава, че той е имал в себе си осъзнато, съкровено сърце и чрез него е гледал в дълбините на нещата.
Бьоме е видял тайната на живота с очите на духа. Той е видял, че животът се ражда в самата смърт, и казва: Аз пиша от познание на духа, а не от опита.
И така, мъдростта на Бьоме:
- Бог не се явява природа. Бог е Бездна. Бог е всичко. Бог е тъмнина и светлина. Но Той се нарича Бог, защото е в съгласие и със светлината, и с тъмнината. Бог е любов и гняв – противоположностите са потопени една в друга.
- Когато човек се откаже от висшето си аз, тогава Бог вече става неговото аз.
- Животът в Бога е живот в Божията премъдрост. Този живот е естествено над всички звезди, стихии и влияния, защото те са второстепенни дихания.
- Който не живее в Бога, той няма гласа на Неговия Дух. Той има само гласа на своите знания и наука. От тези знания и наука е произлязло злото. От тази наука, от тези знания, човешките, е произлязло злото и съответното тяло – тялото на смъртта.
- Когато човешкият дух започне да мисли като Бога, той постига естеството на свободата.
- Божеството не дава на никой да Го опише и изрази.
- Бог е сътворил всички неща от Нищото и това Нищо е Самият Той, Неговата скрита част.
- Всичко се случва в Бога, а не в света. Забележете каква мъдрост: ние мислим, че тука се случват събития, разни преживявания и мислим... Казва го ясно: Всичко се случва в Бога, а не в света.
- Бездната е всеобщото Първоначало. Бездната е пожелала да роди Себе Си и така се е родил Бог, боговете, синовете, Луцифер и всичко друго.
- Бог на светещия свят и Бог на мрачния свят не са два Бога, а Един – Единствен Бог.
- Нито едно съзвездие не може да обхване Духа Божий в човека.
- Който е просветен от Бога, влиза в истинска преданост към Самия Бог.
- Всеки човек, който носи Божията Мистерия в себе си и който напълно се е посветил на тази Мистерия, той е пробуден от Духа Божий и е проповедник на Бога.
- Никой не може истинно да учи другите, ако не изхожда от Божията Мистерия. А на какво ще учи хората този, който е извън тази Мистерия Божия. Който има Мистерията в себе си, може да узнае тайната на всичко съществуващо.
- Началото на всички същества и неща е тайнството „дума” – думата, като мистично дихание, Божие дихание.
- Във Великото тайнство се намира истинският рай.
- Когато мистичният Огън ръководеше човека, човекът придобиваше истинския опит, опита в Духа.
- За достойните тайната не е тайна, а открито знание.
БЬОМЕ ЗА ЛУЦИФЕР
Слушайте внимателно, защото това е голяма мъдрост, с прости думи, казана много просто. Много книги са писани за Луцифер. Макар че тука малко ще ви говоря и след време пак ще имаме продължения, ще видите колко дълбоки неща, казани просто. Това е този, който е постигнал Духа и живее в Мистерията.
Бьоме казва: Луцифер е нещо странно, което се намира в Бога. Луцифер е вид бог, но който не е абсолютен Бог. Чрез Луцифер трябва да се извърши различаването на Бога, защото нищо не може да се открие без неговото противодействие. Ето защо Бог го създава. Луцифер е необходим, за да може Бог да възкръсне и да се върне в Себе Си.
Бог е разделител. Той е създал Луцифер чрез разделение. Той е разделил целостта Си чрез волята Си. И така, Луцифер е част от изтеклата воля на Бога.
Великото единство и цялост, което е Бог, е създало в Себе Си разлика, различие във волята, и това е Луцифер. Луцифер е особена субстанция на чистата отрицателност. Бог е създал Луцифер като нещо отрицателно към Самия Себе Си, за да може да възвърне субстанцията към Самия Себе Си.
Луцифер е излязъл от Бога като субстанция, но субстанция, която се е превърнала в определеност, в качество. Това качество е било наречено „противодействие” и по-късно другото му име е Луцифер.
Луцифер е създаден като нещо друго, за да работи за Единното. Той е създаден от Бога като едно въображение в самото себе си и затова Луцифер си въобразява и казва: Ще стана като Всевишния.
После Бьоме казва: Луцифер чувства в себе си особен, яростен огън, който всичко поглъща. Това му е дадено да чувства от Самия Бог. Луцифер е гняв, който живее вътре в Божия гняв. Забележете колко просто и каква дълбока мъдрост! И затова е казано: Не се противете на злото, защото Бог казва: Аз съм Този, Който е злото. Тук Бог казва: Аз съм Този, Който знае защо прави злото – един от преводите на Бьоме. Това не е човешка работа, нито ангелска, нито пък на серафими: Аз съм Този, който знае защо прави злото. Това означава, че дори и царството на тъмнината не принадлежи на дявола. Дяволът е само инструмент на действащия Бог.
И така, Луцифер е имал много силно тяло от светлина. Тогава тялото му сякаш само по себе си е раждало светлина. Казано по друг начин: Луцифер е имал дадена голяма светлина, но е нямал цялата любов, нямал е същността на Бога. А Любовта е тази, която прониква в най-дълбоките недра на живота и смъртта – не светлината, а Любовта. Значи, Любовта е тази, която прониква в най-дълбоките неща на живота и на смъртта, и ги осветява.
Луцифер е бил част от светлината, но не и част от любовта и от могъществото на Бога. И казва Бьоме: Аз познавам ядрото и сърцето на Луцифер и как той е станал Сатана и дявол. Бог го е дарил с нещо особено: то е яростното качество. Бог го е създал такъв за Своите велики цели.
из лекция на Елеазар Хараш за Якоб Бьоме / 2009-а година, Варна
