Взаимоотношенията на децата не бива да бъдат романтизирани

Представяме ви един разказ на Джоанна Шрьодер, която фокусира вниманието ни върху предразсъдъците на възрастните спрямо децата и техните ежедневни междуличностни отношения по време на училище. Ето и самият разказ:

Когато бях пети клас, едно момче на име Джеф реши да превърне живота ми в ежедневен ад. Дразнеше ме, хилеше се щом заговоря в час, и всеки път, когато минеше покрай мен в коридора, ме блъскаше. Веднъж, при едно такова блъскане, се препънах в собствените си обувки, паднах, пързаляйки се по коридора, и разпилях чантата с учебниците си по пода. Тогава, на 11 годишна възраст, нямаше нищо по-лошо от това да бъдеш унижен и аз бях дълбоко обидена.

Когато отидох при учителката да й се оплача от постоянния тормоз, който Джеф упражняваше върху мен, тя се изсмя, потупа ме по рамото и каза: „Той най-вероятно просто те харесва!“ Това така изпълни със срам душата ми, че от тогава никога повече не споделих с възрастен за нещо, което ми бе причинено от момче.

Може да си мислите, че навикът да обясняваме лошото поведение с „харесване“ е отживелица, но не е. Всъщност, когато малката дъщеря на Мерит Смит била наранена от друго дете, Смит решава да популяризира тази история във фейсбук със снимка на сладкото лице на момиченцето, белязано с кървяща рана и насинено око. Смит пише:

„Обзалагам се, че те харесва.“
Уважаеми служителю на регистрацията в болницата, сигурна съм, че изобщо не се замислихте, когато казахте това. Щом го чух, разбрах, че от тук започва. От това изреченисе заражда идеята, че да нараниш някого означава, че флиртуваш, и дава тон на схващането за приемливо поведение. Моята 4-годишна дъщеричка знае, че „Това не е начинът да покажем, че харесваме някого. Това не беше добър избор.“

В онзи момент, когато дъщеря ми беше наранена и попаднала на някакво ново място, с притеснения, че може да й бият инжекция или да я шият, вие бяхте човек,  от чиято помощ ние се нуждаехме. Думите ви, които трябваше да ни успокоят, предадоха послание, че може някой, който те харесва, да те нарани. Не. Няма да позволя това послание да се приема нормално. Няма да позволя то да е по-силно от „Това не е начинът да покажем, че харесваме някого.“ На това бюро вие сте във влиятелна позиция, без значение дали го осъзнавате или не. Помислихте си, че сте направили момента по-светъл. Време е, като общество, да поемем отговорност за посланията, които предаваме на децата си. Не казвайте на 4 годишното ми дете, нуждаещо се от шевове, заради момче, което я е ударило в училище „Обзалагам се, че те харесва.“ НЕ.“
Не съм сигурна откъде се е появил изразът „да потопиш плитките й в мастилницата“ (dipping her pigtails in the inkwell)*, но е време да му сложим край. Ето четири причини за това:
Не бива да учите децата си, че любовта се равнява на насилие.

Любовта е равна на добронамереност и уважение, и никога не означава да докосваш някого по начин, който ще го нарани.
Когато кажете на детето си, че някой му е навредил, защото го харесва, вие свързвате болката с любовта. По този начин да бъдеш малтретиран и самият ти да малтретираш някого, се превръща в нещо нормално.

Д-р Лиса Каплин, психолог и лайф коуч, обяснява колко важно е да изясним на децата си, че любовта не изглежда така. „В зависимост от възрастта на детето може да добавим някакво обяснение на въпроса защо някои деца удрят, бутат и тн. Може да обясним, че така тези деца упражняват контрол и показват, че не ги е грижа за някого или не го харесват.“

Взаимоотношенията на децата не бива да бъдат романтизирани
Децата, независимо от техния пол, се нуждаят от възможността в детството си да създават приятелства с момчета или момичета, без възрастните да внасят понятия от своя свят, като романтика или привличане.

Големите приятелства с деца от всички полове са важни за хлапетата и родителите не бива да ги карат да се чувстват странно по отношение на тези приятелства.

Разбира се, някои деца се влюбват, но тези влюбвания са невинни и трябва да си останат такива. А влюбването на едно дете не бива да се превръща в бреме за друго.

Не обвинявайте детето-жертва за това, че са го тормозили
Детето ви не е молило за това негативно внимание, независимо от намеренията на агресивното дете. Дори детето ви да е имало флиртуващо или закачливо поведение, никой не иска да бъде наранен.

Обвинявайки детето си за това, че е пострадало, вие му показвате, че не сте източник на подкрепа за него в моментите, когато най-много се нуждае от вас. И в бъдеще може и да не ви каже, ако пострада пак.

Много важна задача за един родител е да бъде на разположение за изслушване и подкрепа. Д-р Каплин обяснява: „Ако някой малтретира дете, дори да е приятел, трябва да се уведоми възрастен възможно най-скоро.“

Пренебрегването на детското лошо поведение влияе зле и на насилника, и на жертвата.
Лошото поведение си е лошо поведение, независимо от причините. Едно дете – било то момче или момиче – което нанася вреди на друго, има нужда от намеса, за да прекрати това поведение.
Децата имат нужда да им се поставят граници и да бъдат научени на състрадателност. Вместо да питат детето, което нанася тормоза, дали харесва другото дете, възрастните трябва да го помолят да си представи как неговото приятелче се е почувствало, когато е било ударено.

Молбата към детето да си спомни тъжното лице на приятелчето, след като е било ударено, ще му помогне да свърже действията си с болката или тъгата, които идват като последствие. Това е много важно за децата.
***
Като родители, ние имаме възможността да променим света, като сложим край на вредните стари традиции. Така че нека прекратим топенето на плитки в мастилницата, какво ще кажете?