Възраждат интереса към творчеството на Николай Райнов - Словата на мълчаливия

Едно от събитията, част от културно-просветния проект „Родови Нишки“, е посветено на големия български творец акад. проф. Николай Райнов. Неговият жизнен път и част от забравеното му творчество ще ни представят Петър Иванов и Стелиян Славов на 01 Юни от 19:00 ч. в Стоян Стайновата къща в град Казанлък.

Споделяме накратко разговора ни с Петър Иванов, който съвместно със Стела Каспарова и Стелиян Славов от „Вихъръ“ - пространство за Култура и Изкуство, организират и предстоящата вечер под надслов: „Николай Райнов – Слова на мълчаливия“

Кой е Николай Райнов и какво сме забравили за него?
Да се говори за човека и твореца Николай Райнов е пряко силите на делничното мислене и обикновения разговор. Личността му е толкова мащабна, че човек трябва да отстъпи много крачки назад, да повдигне погледа си към небето и едва тогава пред него би се откроила исполинската снага на един велик дух. Дух, който, докато е бил облечен в плът, е бил изключително борбен, целеустремен и непрекъснато плододаващ. Това, което остава след него, е колосално количество книги, рисунки, миниатюри, есета, изследователски студии и т.н. Но най-важното е, че Райнов съвсем съзнателно е творил, с мисия за служба на човечеството и на своя народ.
 
Още не го познаваме добре, дори не си даваме сметка за факта, че той е личност от планетарен мащаб. Н. Райнов е неизмеримо повече от само писател, само културен изследовател, художник, преводач или окултист... Той бе тайноведец в най-тесния смисъл на думата. Той бе изпреварил с векове времето си. Заради нас и бъдещите поколения, той повдигна крайчеца на завесата, зад която се крият вселенските тайни, указващи пътя на цялото човечество.
 
Не го познаваме достатъчно, за да го забравим. Той още не е открит и оценен по достойнство от самите нас, но може би времето за това събитие приближава.


Какво ви подтикна да представите именно този автор пред казанлъшката публика?
Будни умове и чисти сърца има навсякъде. Културата намира по естествен път „руслото“, по което потича към душите на хората, които редовно се „хранят“ с нея. Казанлък е безспорно културно средище, където се преплитат хилядолетни културни пластове със съвременни модернистични течения в словото и изобразителното изкуство. Градът е дал на народа ни не един даровит художник или писател. Със сигурност и в бъдеще ще продължи да дава.
 

В предстоящото събитие сте включили и представяне на проект за книга-речник на Николай - Райновите редки думи. Толкова много ли са думите, с които борави авторът, и с какво се отличават те?
Темата за богатството на словото, което е скрито между хилядите написани страници от Райнов, е фундаментално важна. Писателят буквално спасява от отмиране огромно количество красиви български думи, които той ревностно издирва, ровейки из средновековни манускрипти – образци на нашата висока и класическа старобългарска култура, или събира по време на непринуденото му общуване с хора от недрата на народа. Ето какво казва самият Н. Райнов по този повод: “Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, ами трябва да си служа с чужди думи.” Разбира се, не е вярно, че писателят не си знаел езика, защото смайващата му ерудираност и академична школовка говорят за точно обратното. Казано е фигуративно и с присъща скромност.

Издирените и спастрени от изчезване думи писателят вкарва в своето творчество, под формата на неподражаема речева „сплав“ от архаизми, диалектизми, неологизми и т.н. Немалка част от думите в неговите книги самият Райнов сам изковава, но те не звучат изкуствено – те са живи и напълно възможни (допустими) форми на вече съществуващите такива.
 
Накратко, причината да се състави и издаде речик на редките Николай-Райнови думи, е да се обърне вниманието на нашите учени-лингвисти и на хората, боравещи професионално с писателско перо, върху един уникален езиков феномен, който досега е бил подминаван с лека ръка.
 
 
Как бихте описали цялостното му творчество в няколко думи?
Пределно себераздаване, безпримерно мисионерство и пълна отдаденост, в служба на възхода за цялото човечество.


Според вас на какво ни учи Николай Райнов чрез творчеството си? Какви важни и за днес послания са вплетени в най-общ смисъл?
С цялото си творчество, живот и дела Н. Райнов просто ни указва пътя. Прави видими за духовните ни очи, отдавна изгубени древни скрижали, осветлява непреходната божествена мъдрост, сочи ни хоризонтите, зад които се крие едно сияйно, макар и все още далечно бъдеще.
 

Като за финал ще си послужим с проникновените и красиви думи на големия човеколюбец Н. Райнов:

„Човек не е хубав нито паднал, нито гордо възправен. Хубав е – когато се възправя. От всички белези на стъпки по пътя аз съм харесал само стъпките, що се лутат. От Човек до Земя: то е друм на лутане. Хората вървят окъсани, морни, прегладнели, изнурени от ход и мъка. По храстите се веят парцали коприна от нечии дрехи. По пясъка се вдълбяват кървави стъпки. Рядко се чува песен, ала когато се чуе, тя е хубава. Вихърът разнася клетви, молитви, бълнуване, шепот. А когато човек преполови пътя, потребно му е да спре малко на отмора, да изгледа минатото, да се замисли; някои тогава начеват да се молят, други почват да вярват в призраци, трети се изповядват. На минувачите това се вижда смешно. Но ако обичаш човека, ти ще го разбереш!”