Търси

Възпитанието е свещенодействие, а образованието - изкуство, според Рудолф Щайнер

11.10.2016 г.
4373
1
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Детето трябва да се приема с благоговение,
да се възпитава в любов
и да се пуска на свобода.


Рудолф Щайнер




Децата – нашето бъдеще. Но колко точно знаем за крехкия детски живот? Знаем ли как да предпазим невинната детска психика, за да може да извърви пълноценно своят жизнен път. Родители, педагози, приятели, всички те играят основна роля на сцената на всеки живот. Ала как се развива детето и кой е за него добрият учител?

За да отговорим на тези въпроси, е необходимо първо да стигнем до знанието за човешката същност.

Ето какво ни казва по въпроса създателят на антропософията и валдорфската педагогика - д-р Рудолф Щайнер:

Пренаталното развитие

Пренаталното възпитание няма отношение  към самото дете. По-скоро пренаталното  възпитание е несъзнателна последица на  това, което родителите, и особено майката,  вършат.

 Ако до моментът на раждането,  животът на  майката е в съответствие с  моралните  логически закони, тогава  резултатите от  това самовъзпитание по най-  естествен  начин ще преминат у детето.

 Колкото по-малко мислим за възпитанието    на детето преди то да е видяло физическия  свят, и колкото повече се стремим към  нормален и разумен живот, толкова по-добре  ще бъде за детето.

 Всъщност възпитанието  започва в мига,  когато детето е вече  напълно включено във  физическия план, а  това настъпва тогава,  когато детето започне  да вдишва  заобикалящия го въздух.


До смяната на зъбите
Има две вълшебни думи, които разкриват, как детето встъпва в контакт собкръжението си. Те са подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел е нарекъл човека най-подражателното животно. За никоя друга възраст тази сентенция не важи толкова много, колкото за детската до смяната на зъбите.

Не морални формули, нито разумни поучения въздействат на детето в това отношение, а само онова, което възрастните в неговото обкръжение вършат пред очите му.Както окото възприема цветовете, така и детето възприема жизнените прояви на своето обкръжение. Всеки жест, всяко движение на бащата, на майката биват съизживяни по съответен начин от целия вътрешен организъм на детето.

Баща, който внезапно избухва в гняв, става причина за това, че детето попива гневните жестове и те проникват до неговите най-фини органични тъканни структури. Плахата и нерешителна майка насажда в детето такива органични структури и двигателни тенденции, които по-късно се превръщат в инструмент, който душата употребява по същия плах и нерешителен начин.
Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия. Същественото обаче е, че пристъпвайки училищния праг, независимо от усвоените чрез подражание черти на околния свят, детето все пак се поддава на промени.

Дете, което е израснало в конфликтна среда, се формира органически чрез нея. Не бива да подминаваме този факт. Длъжни сме да се съобразим с него. Важното е, че тези органически структури могат да метаморфозират в една или друга посока. Ако бъде забелязан през втория период от живота, т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, този факт може да бъде преобразен така, че да се превърне в решителна и смела готовност за справяне с неочаквани и сложни житейски проблеми. Детски организъм, израснал в обкръжение на страх и несигурност, е в същото време готов да развие, в благородния смисъл на думата, свенливост и съобразяване с другите. Следователно, истинското познание за човешката същност, е основна предпоставка за моралното възпитание.

От смяната на зъбите до половата зрялост



Както до седмата година трябва да се даде физически образец, на който детето да подражава, така в обкръжението на подрастващия човек, между смяната на зъбите и половата зрялост, трябва да се осигури всичко това, към чийто смисъл  и стойност той да се насочи.

Поради това е необходимо младия човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени  желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството  подръжание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младия човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да достигне всичко необходимо за правилната ориентация в света.

Учителят трябва сам да изживее учебната материя и да я проникне с фантазия. А това е възможно само ако я изпълни със своята емоционално наситена воля. Обаче най-същественото в последните години на основното образование е да се подсили съвмесният живот, вътрешната свързаност между учител и ученици. Не може да бъде добър преподавател този, който не полага постоянни усилия, за да подържа полета на своята фантазия там, където с нейна помощ учебните предмети да добиват все нови и нови форми. Фантазията трябва да бъде непрекъснато обновявана, в противен случай нейните творения губят всякаква стойност.

Следователно учителят нито за миг в своя живот не трябва да си позволява отпускане или досада. Има две несъвместими понятия в живота: учителското призвание и педантизма.
Съществува един вътрешен морал на преподаването, един вътрешен императив на преподавателя. Един истински категоричен императив за учителя! Този категоричен императив е следния: Поддържай своята фантазия жива! И ако усетиш, че дори за миг ставаш педант, замисли се върху следното: За другите хора педантизмът е само една негативна черта, обаче за мен той е нещо неморално!

Естествено, в живота съвсем не е лесно да се постигне това съвършенство, но така или иначе, идеалът трябва да бъде посочен.

Както до смяната на зъбите детето най-вече подражава и е непосредствено отдадено на своето обкръжение, така и по времето между смяната на зъбите и половата зрялост, то се подчинява на авторитета, на това, което възпитателя казва. Никой в по-късния си живот не може да дорасне до правилното прилагане на своята нравствена свобода, ако преди това, във втория жизнен период е бил лишен от възможността да изпита преклонение пред естествения авторитет на своя възпитател. И ако това е валидно поначало за възпитанието и преподаването, то е изключително важно и за моралното развитие в частност. В лицето на уважавания възпитател, детето вижда и усеща, кое е „добро" и „зло". Той е представителят на мировия ред. Израстващото дете трябва да опознае света най-напред чрез възрастния.

След настъпване на половата зрялост



С половата зрялост настъпва времето, когато човек узрява за способността да анализира научените от по-рано неща. Нищо по-лошо не може да се случи на човек от прекалено рано събудената му аналитична способност. Можем да съдим за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ. Ако предварително си изградим самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи.

За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него. Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета. Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота. Защото всеки анализ, който не израства върху споменатите душевни съкровища, се превръща в тежко бреме.

Веднъж стигнал до определен извод, младият човек винаги ще бъде под неговото влияние и нито едно изживяване нямаше да протече така, както би протекло, ако този извод не съществуваше. Младият човек трябва да притежава усета, че първо трябва да учи, а едва после да си изгражда мнение за нещата.

И така от раждането до смяната на зъбите, детето живее с неясното предчувствие, че светът е морален. През втория възрастов период, от смяната на зъбите до половата зрялост, детето  е убедено, че светът е красив. И едва след настъпване на половата зрялост, юношата стига до убеждението, че светът е истинен. Едва тогава обучението може да приеме научен характер.
Израстващото дете носи миналото от висшите светове и го сваля в условията на физическия свят; после, след смяната на зъбите, то влиза в настоящето; а след половата зрялост, човешкото същество навлиза в онази възраст, когато ще изживее импулсите на бъдещето. Ето как миналото, настоящето и бъдещето се вплитат в живота на израстващия човек.

Добрият учител

При детето играта е най-сериозното откровение на вътрешния порив към действие. Израз на голямо лекомислие е да се каже, че детето трябва „да учи играейки". Такъв педагог би възпитал само хора, за които животът е повече или по-малко една игра.

Идеалът на възпитателската и преподавателска практика е да се пробуди у детето усета, че то учи със същата сериозност, с която и играе, доколкото играта в детската възраст е единственото душевно съдържание на живота.

Преподавателските и възпитателни методи трябва да се формират по такъв начин, че у детето да се развие не само студения разум,
но и топлината на сърцето.

За тази цел възпитателят трябва да построи своята работа така, че не просто на описва истинното, доброто и красивото, а да покаже, че те съществуват. В детската душа нахлува не това, което той учи, а това, което той представлява. Цялото обучение, по своята същност, следва да се опира на примери и да бъде произведение на изкуството, а не теоретична абстракция.

Правилните възгледи на възпитателя са най-същественото в цялата педагогическа дейност.
Вие няма да станете добри възпитатели и преподаватели, ако обръщате внимание на това, което вършите, а пренебрегвате това, което сте. Защото човек се проявява в света не само чрез това, което върши, а преди всичко чрез това, какво представлява той самия.


В педагогиката израстващите човешки същества изискват една действеност, която - насочена правилно - дава само зародишните кълнове на истинското възпитателно изкуство.
Необходимостта от фантазията, усета към истината, чувството за отговорност – ето трите основни сили, които представляват същинския нерв на педагогиката. И който иска да приеме в себе си тази педагогика, нека да се ръководи от следното мото:

Изпълвай себе си със силите на фантазията,
Имай смелостта за истината,
Изостряй чувството си за душевна отговорност.


Следователно за изграждането на една истинска педагогика е необходимо истинско познание за човешкото същество. И Антропософията се бори не за друго, а за него, за истинското познание на човешкото същество.

Съставител:
NoliMeTangere, “Вихъръ – Пространство за Култура и Изкуство“
Коментари 1
  • Янек
    12.10.2016 г. 14:51
    А сега има и едни такива амбициозни родители, които зомбират децата си да се развиват интелектуално още от ранна възраст и милите, не само че нямат истинско детство, ами и после се превръщат в студени възрастни - практични, логични, интелигентни, но студени хора, лишени от емоционална съпричастност към заобикалящия ги свят - перфектни корпоративни робовладелци...:(

Коментари:

Спомоществуватели на Портал 12: