Възможно ли е Грета Тунберг да е пътешественик във времето, с послание да спаси планетата?

Възможно ли е Грета Тунберг да е пътешественик във времето, с послание да спаси планетата? Този въпрос циркулира активно в интернет медиите, след като излезе наяве снимка от преди 120 години,  в която момиче - напълно прилича по образ - очи, устни, лице и дори прическа с визията на еко-активистката Грета от Швеция.

Старата снимка е от библиотеките на университета във Вашингтон, която показва златен добив в Юкон през 1898 година.

Пътуването във времето е концепция за придвижване напред и назад към различни точки от времето, аналогично на придвижването в пространството. Някои интерпретации на пътуването във времето предполагат възможността за пътуване между паралелни реалности или светове.

"Истината е, че само секундерното субективно човешко време тече между полукълбата на мозъка, докато съществува и едно друго - Примордиално, Обективно, дочовешко време, което е времето медиатор между Нищото и Битието, между Мисълта и Енергията, и това са Темпоралните вълни, които, бидеики експлозии на Световното Нищо, постянно творят Вселената. По този начин те действат като един перманентен и малък Биг Бенг (Голям Взрив), а също които в своя асметричен невръзвъщаем характер действа като Антигравитационен Импулс. В същото време в своя самовъзвръщащ се характер, тези вълни представляват именно Гравитационната сила на Аинщайн.", разяснява въпросът д-р Тимен Тимев и допълва в интервю за Портал12:

Една от големите тайни на квантова физика днес е, че Вселената от пространствена се превръща в темпорална. Времето остава голяма мистерия, защото то е свързано с нашата субективност. Ние мислим чрез него и забележете, ако променим стрелата на времето, ние си променяме стрелата на мисленето. Говоря за промяната на нашето субективно време, от което се променят и мислите ни. Нашето субективно време, което тече покрай левия мозък е свързано с обективното световно време, което тече покрай десния мозък, т.е. субективната река на времето и обективната река на световното време са свързани.

От теорията на Минковски – Айнщайн произхождат мислите, че Вселената е пространствено-времеви свят, а тази Вселена според най-големите изследвания на физиката днес, се оказа, че е само една холограма. Това е свързано пак с някаква световна черна дупка и че ние сме холограма на някаква друга действителност, че ние сме фиктивни. Защо идва това?



Защото, вижте, пространствено-времевата Вселена на Минковски и на Айнщайн, този континуум, този пространствено-времеви свят се ражда, когато вълната на енергията се раздалечи от вълната на информацията и пространството е само мярка на дистанцирането и сепарирането на енергията на информация, а времето е мярка на движението, което ги свързва между тях, т.е. пространството и времето се излъчват, когато енергията и информацията се раздалечат, а когато енергията и информацията във вътрешността на черната дупка започват да се приближават все повече и повече, те се сливат, стават една обща вълна и тогава се поглъща света на пространството и времето. Какво прави Големият взрив? Големият взрив разрушава световната единна вълна на енергия и на информация, разрушава световната черна дупка и когато Вселената избухва, тогава се освобождава пространствено-времевия свят, а обратно – световната черна дупка всмуква цялата пространствено-времева Вселена, за да възстанови единството на вълната на енергията на информацията. Оказва се, че този свят, който си мислим, че е вечен, се появява и изчезва като еквивалент той се излъчва и абсорбира. Нещата са много мистични, интересни и изискват отговорност на човечеството, а не само консумация.

Цялата Вселена е една пространствена хипер сфера, която се носи по световното време. Най-големите физици в момента разбират, че въпроса за времето е недогледан и че то не е една четвърта координата към трите пространствени. Старата теория на Минковски – Айнщайн, че времето е четвърто измерение към трите пространствени, днес има тенденцията напълно да рухне. Времето е много по-важно и фундаментално, защото Вселената е все едно една геометрична пространствена топка, която плува по световната река на времето и се носи по нейните вълнички.

Моите схващания са, че Вселената е затворена в Огледалото на симетрията на светлината. Светлинната скорост на Айнщайн представлява нещо като фотонно огледало, което обгражда Вселената и в което всичко се отразява и се връща поради ограничената светлинна скорост. Вселената представлява един хипер куб или една хипер сфера, която е огледална за всеки вътре в нея, но вън тя плува във Времето, тя е вътре във Времето."