Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Знаем имена на много българи от миналото, които са натрупали богатство и развили бизнес, след което започват да развиват силна дарителска дейност, като много от тях имат и ясни цели, които си поставят за развитие на техния град, село или общност. Изграждат се училища, университети, читалища, църкви и т.н.Днес са малко хората, които правят това в същия мащаб и със същото вътрешно усещане, че щом си получил много, трябва и много да дадеш не на близките си, не на познатите си, но и на родина си, която те е закърмила и очаква и твоя дан в пътя на развитието. Все пак добри новини има и споделяме материал на нашите приятели от uspelite.com, които също искат като нас да събудят този дух:
Старозагорката Мария Жекова дари сграда за над 1 млн. лв в идеалния център на града. Триетажната сграда, която Мария дарява на старозагорци, до 9-ти септември 1944 г. е била един от най-реномираните хотел-ресторанти в Града на липите – „Цар Освободител“. След реституцията на сградата след 10 ноември 1989 г., неколкократно на семейството е предлагана крупна сума за нея, но те категорично отказват, защото това за тях е скъп спомен и повод за гордост, който не се продава.
Мария Жекова е една жена, представя себе си по следния начин: „По бащина линия съм бунтарка, а по майчина – самарянка.“ Защо? За тази интересна история разказва самата тя. А може би благородството и доброто сърце се предават по наследство. Кой знае?
Докато братът на Мария е още жив, те не са разговаряли за съдбата на сградата, но след смъртта му преди 3 г. Мария твърдо решила да я дари на старозагорци, убедена, че брат й Петър би подкрепил това решение. Именно в негова памет, волята й като дарител е сградата да бъде превърната в културен център. Мария е решила като един „обществен съвет“ от нейни приятели и съмишленици да следи отблизо как върви преустройството.
Мария оставя на старозагорци сграда, която да се превърне в духовен център за талантливите деца на Стара Загора. Имотът представлява масивна сграда, която по волята на дарителката ще бъде превърната в културен център за талантливите деца на града. Той трябва да съдържа зала за концертни изпълнения (камерна зала), както и да бъде дом на детски хор, който да изпълнява църковни песнопения. Името на творческата институция ще носи именно името на брат й – проф. Петър Жеков. Единственото желание на щедрата 81-годишна дарителка е да види готов този дом на младите дарования в града.
Мария разказва, че един от синовете на бащата на революционерите Михаил и Георги Жекови – Петър, е баща на баща й Христо. Те са известни още като „Братя Жекови“, и овековечени в едноименната ода на Вазов. Големият брат Михаил, възпитаник на прочутия Цариградски лицей, е един от организаторите на Старозагорското въстание от 1875 г. „Дайте ми кон, пари и оръжие и аз ще съборя турската империя“, обичал да казва той.
Търговския си нюх наследил от баща си Жеко. Пътувал из страната, чак до Цариград, и като Левски подготвял почвата за бъдещото всеобщо въстание срещу поробителя. Фамилният хан в кв. „Акарджа“ пък често подслонявал Апостола и други революционери. Нещо повече, Михаил и Васил Левски са учили заедно в първото възрожденско училище в Стара Загора – Светиниколското. Малкият Васил Кунчев, който се подготвял в метоха, вземал уроци по цигулка при даскал Атанас Иванов“, казва Мария. Още по-любопитното е, че на същата тази цигулка, на която се е учил бъдещият Апостол на свободата, след време ще свири и братът на Мария – Петър. Инструментът бил с прояден гриф и изпокъсани струни, но родителите на Петър и Мария го постегнали. Като изработка на италиански майстори, според Петьо и учителите му цигулката наистина била вълшебна. Сега тя е един от най-ценните експонати, свързани с Апостола на свободата, в регионалния исторически музей. Дарението на безценната реликва прави брат й, почетният гражданин на Стара Загора Петър Жеков.
Голямото име в майчиния род на Мария безспорно е Теофано Попова. Тя е леля на нейната баба. Големият й син – Димитър, учил медицина в Швейцария, а малкият завършва лесовъдство в Германия. За огромно нещастие на грижовната им майка, тя губи и двамата в разцвета на силите им. Димитър е бил убит в Свищов, а Васил – като млад лесничей от бракониери в гората край Велинград. Самата Теофано пък след 29-годишно учителстване из цяла България е уволнена от Старозагорската девическа гимназия, защото заедно със свои колеги протестирала срещу десятъка. Младата пенсионерка, едва на 44, с добро имотно състояние и наследство от покойния си съпруг се отдава изцяло на благотворителна дейност. Основава благодетелното дружество „Добрий самарянин“ със сиропиталище и поставя началото на самарянското движение у нас. Повече от 30 години Теофано събира сиротници от цяла България и се грижи за тях като свои деца. „Тя приема у дома си дори убиеца на малкия и син Васил“, разкрива неизвестен факт от живота на Теофано Мария. Сега, по нейния пример, се води и самата Мария.
Още приживе завещава на сиропиталището почти всичко, което притежава, на стойност повече от 2 млн. лв. – семейния чифлик в с. Малко Кадиево с целия инвентар, фермите с животни и 300 дка ниви и ливади. На земеделското министерство пък дарява 200 хил. лв за учредяване на фонд за издръжка на деца на убити лесовъди и горски.
Дали щедрите постъпки назад в историята могат да бъдат пример за поколенията, или се предават по наследство, можем да преценим и сами...
Бай Ганьо